Горната снимка илюстрира по един абсолютно недвусмислен начин може би най-недвусмислената ни народностна характеристика за последните няколко десетилетия: ние винаги търсим друг начин.

Щото мразим някой да ни дава акъл. Пари обичаме да ни дават (въпреки, че тайничко им се смеем на тъпите европейци и щедрите им еврофондове). Но пък не умеем да ги харчим… (Което май също си е национална черта).

Мразим още повече някой да ни сочи правилният път. „Направете така и така – и ще постигнете успех и благоденствие“ – този съвет може и да върши чудеса при другите народи, но при нас пак само ще предизвика насмешка и презрение.

На нас не ни трябва правилният път- ние искаме винаги да открием пътя встрани. Така че да заобиколим бариерите и законите. За да се почувстваме тарикати…

Темата е бездънна и е зачепквана хиляди пъти – предимно от позицията на националния нихилизъм.

Днес обаче, ще се опитам да погледна на проблема от една малко по-положителна страна. В смисъл, че няма само да плюя (това никога не съм го обичал), а ще посоча не само болестта, но и горчивото лекарство.

Защото, една от малкото ни позитивни поговорки гласи, че: „Нема начин да нема начин!“.

МИТ ПЪРВИ: БЪЛГАРИЯ Е МАЛКА ДЪРЖАВА И ЗАТОВА СМЕ НА ТОЗИ ХАЛ

Свикнали сме все да бъдем ветропоказател на някой Голям Брат (или братушка) с надути бузи.

Свикнали сме да се оправдаваме – че сме малка страна и затова все играем по чужда свирка, за чужди интереси…

Да де… ама и Швейцария е малка държава! Или пък Словения, примерно…

И това, че са малки – и като територия, и като население – не им служи за извинение да стоят със скръстени ръце. Нито пък ги прави най-нещастната нация в света…

Тогава?! Размерът има значение, но не може да бъде оправдание.

И ако сме много далече от това да сме Швейцария на Балканите – не можем ли поне да бъдем втората Словения?!

Можем! Но първо трябва да го поискаме…

МИТ ВТОРИ: УМНОТО ВЕЧЕ ИЗБЯГА В ЧУЖБИНА, А ТУКА ОСТАНАХА САМО ТЪПАНАРИТЕ

За последните две десетилетия стотици хиляди българи избраха и намериха нова родина. Факт.

За същия период, качеството на българското образование – и в университетите, но и в училищата – се сгромоляса като покосено от инфаркт. И това е факт.

Но ако „преди Десети Ноември“ завиждахме на западняците заради лъскавите им коли и стоки, сега имаме достъп не само до автомобилите и парцалките им. Но също и до тяхното „ноухау“ – или поне до начина, по който много по-млади от нас нации и народи достигнаха наистина до материален просперитет и развито гражданско общество.

Материалният просперитет се гради от можещи и искащи хора. Ние засега можем само да искаме…

Гражданското общество пък, няма как да се пръкне само от псувните по всяка власт – нека има критика, но да е градивна! Нас засега ни бива само по разрушаването… а гражданските ни движения са най-вече за взривяването на някой мавзолей или друг паметник от близкото минало… („Тъпите“ виенчани още си търпят паметника на съветския солдат насред центъра на Виена).

МИТ ТРЕТИ: ВСИЧКИ БОГАТИ СА ЧОРБАДЖИИ-ИЗЕДНИЦИ

Докато масово вярваме, че у нас може да се забогатее само „по втория начин“ – ще продължаваме да сме „втора ръка“ хора. И калпав народ…

Щото няма как хем да издигаме голтака Андрешко за национален герой – хем да искаме да живеем по-добре и по-богато…

Време е да осъзнаем, че както законите на гравитацията не важат само за едни държави, а за целия свят – същото е в сила и за законите на богатството и успеха!

Особено за най-основният от тези правила: първо дай и чак тогава ще получиш!

Ние не сме свикнали да даваме. Но ни се ще да получаваме…

Всъщност, има едно нещо, на което сме особено щедри – да даваме акъл. На другите…

Колко са тъпи и смешни – да вярват на разни западняшки „гурута и сектанти“!

Колко са наивни – да вярват, че „западните“ методи на правене на бизнес имат почва и у нас!

Колко са неграмотни – да се опитват да променят статуквото, вместо да си гледат кефа!

И така нататък…

Понеже в душите ни (а и в главите ни) все още е голямо блато – затова и жабешкият хор никога не секва…

Не е ли време да си запушим ушите?!

И да отворим готварските книги на страницата със специалитетите от жабешки бутчета…

Снимка: Seir.bg