Горната снимка илюстрира по един абсолютно недвусмислен начин може би най-недвусмислената ни народностна характеристика за последните няколко десетилетия: ние винаги търсим друг начин.
Щото мразим някой да ни дава акъл. Пари обичаме да ни дават (въпреки, че тайничко им се смеем на тъпите европейци и щедрите им еврофондове). Но пък не умеем да ги харчим… (Което май също си е национална черта).
Мразим още повече някой да ни сочи правилният път. „Направете така и така – и ще постигнете успех и благоденствие“ – този съвет може и да върши чудеса при другите народи, но при нас пак само ще предизвика насмешка и презрение.
На нас не ни трябва правилният път- ние искаме винаги да открием пътя встрани. Така че да заобиколим бариерите и законите. За да се почувстваме тарикати…
Темата е бездънна и е зачепквана хиляди пъти – предимно от позицията на националния нихилизъм.
Днес обаче, ще се опитам да погледна на проблема от една малко по-положителна страна. В смисъл, че няма само да плюя (това никога не съм го обичал), а ще посоча не само болестта, но и горчивото лекарство.
Защото, една от малкото ни позитивни поговорки гласи, че: „Нема начин да нема начин!“.
МИТ ПЪРВИ: БЪЛГАРИЯ Е МАЛКА ДЪРЖАВА И ЗАТОВА СМЕ НА ТОЗИ ХАЛ
Свикнали сме все да бъдем ветропоказател на някой Голям Брат (или братушка) с надути бузи.
Свикнали сме да се оправдаваме – че сме малка страна и затова все играем по чужда свирка, за чужди интереси…
Да де… ама и Швейцария е малка държава! Или пък Словения, примерно…
И това, че са малки – и като територия, и като население – не им служи за извинение да стоят със скръстени ръце. Нито пък ги прави най-нещастната нация в света…
Тогава?! Размерът има значение, но не може да бъде оправдание.
И ако сме много далече от това да сме Швейцария на Балканите – не можем ли поне да бъдем втората Словения?!
Можем! Но първо трябва да го поискаме…
МИТ ВТОРИ: УМНОТО ВЕЧЕ ИЗБЯГА В ЧУЖБИНА, А ТУКА ОСТАНАХА САМО ТЪПАНАРИТЕ
За последните две десетилетия стотици хиляди българи избраха и намериха нова родина. Факт.
За същия период, качеството на българското образование – и в университетите, но и в училищата – се сгромоляса като покосено от инфаркт. И това е факт.
Но ако „преди Десети Ноември“ завиждахме на западняците заради лъскавите им коли и стоки, сега имаме достъп не само до автомобилите и парцалките им. Но също и до тяхното „ноухау“ – или поне до начина, по който много по-млади от нас нации и народи достигнаха наистина до материален просперитет и развито гражданско общество.
Материалният просперитет се гради от можещи и искащи хора. Ние засега можем само да искаме…
Гражданското общество пък, няма как да се пръкне само от псувните по всяка власт – нека има критика, но да е градивна! Нас засега ни бива само по разрушаването… а гражданските ни движения са най-вече за взривяването на някой мавзолей или друг паметник от близкото минало… („Тъпите“ виенчани още си търпят паметника на съветския солдат насред центъра на Виена).
МИТ ТРЕТИ: ВСИЧКИ БОГАТИ СА ЧОРБАДЖИИ-ИЗЕДНИЦИ
Докато масово вярваме, че у нас може да се забогатее само „по втория начин“ – ще продължаваме да сме „втора ръка“ хора. И калпав народ…
Щото няма как хем да издигаме голтака Андрешко за национален герой – хем да искаме да живеем по-добре и по-богато…
Време е да осъзнаем, че както законите на гравитацията не важат само за едни държави, а за целия свят – същото е в сила и за законите на богатството и успеха!
Особено за най-основният от тези правила: първо дай и чак тогава ще получиш!
Ние не сме свикнали да даваме. Но ни се ще да получаваме…
Всъщност, има едно нещо, на което сме особено щедри – да даваме акъл. На другите…
Колко са тъпи и смешни – да вярват на разни западняшки „гурута и сектанти“!
Колко са наивни – да вярват, че „западните“ методи на правене на бизнес имат почва и у нас!
Колко са неграмотни – да се опитват да променят статуквото, вместо да си гледат кефа!
И така нататък…
Понеже в душите ни (а и в главите ни) все още е голямо блато – затова и жабешкият хор никога не секва…
Не е ли време да си запушим ушите?!
И да отворим готварските книги на страницата със специалитетите от жабешки бутчета…
Снимка: Seir.bg





Пламски, слепци, злобари и комплексари има много, но не си струва да се ядосваш заради тях. Не си го слагай на сърцето! Всъщност, като се замислиш, те може би са едни много нещастни хора и вероятно имат нужда от помощ.
Аз не се ядосвам – просто дърпам везната в другата посока! 😉
Толкова просто и ясно обяснено….само да има кой да помисли.
НАпълно в духа на казаното:
https://www.denislavgeorgiev.eu/2011/01/ne-stava-samo-s-iskan/
Ако не е приемливо да слагам линк – сори, изтрий го.
„Гениалните умове мислят еднакво!“ 😉
Абсолютно съгласна и не мисля да се разпростирам повече от това което си писал. Ние сме си митична държава и у нас митовете изобщо не са проблем. Има много хора, които вярвят в тях.
Абсолютно съгласните жени също май са мит… 😀
Не, не са. Понякога съм абсолютно съгласна, друг път не съм. Не противореча, когато нечие писане е в унесон с моите мисли. Така, че не се съмнявай в това което съм писала. Аз се ядосвам много, когато някой чака нещо да му падне наготово. Не става така, но убеждението е трудно. Хората са прекалено притиснати умствено и понякога наистина НЕ разсъждават, а това си е проблем.
Много добре подбрани моменти
„… Всеки прави своя избор за това как ще живее … Злото не съществува независимо от хората. Хората извършват злини, защото така са избрали. За да направи избор, човек трябва да мисли. Най-елементарният избор, който може да направи, е да остави мисленето на другите, те да му казват какво да прави, дори да му диктуват злодеяния. Мъдрият избор изисква повече. Умният човек се стреми да взема мъдри решения.“ – Съвсемм не казвам, че съм мъдра. Мисля си, че тези думи са във връзка с написаното.