Що за блогър ще съм ако нито веднъж не съм писал за Бойко Борисов?!
Днес рано-рано си зададох този екзистенциален въпрос. Провокиран от една културна дискусия във Facebook…
Ами ще се напъна. Пък да видим какво ще излезе…
(То при напъване обикновено не излиза нищо хубаво – особено на мирис – ама ще разчитам пак на това, че обичам да плувам срещу течението).
Забелязали ли сте какви хора няма в България?
Честни милионери? Не е това… Морални политици? И това не е – моралът е прекалено разтегливо понятие, пък и без да съм ги проверил лично (особено дупетатките), не мога да говоря наизуст за честността им…
В България има всякакви хора (даже прекалено всякакви), но няма нито един българин, който да е… безразличен към личността на Бойко Борисов!
Още Ботев е забелязал, че народът ни може само едно от двете – силно да люби или да мрази. И няма средно положение!
Същото е и с Бойко – или го боготворят, или го оприличават със самия Сатана.
Но и от двата лагера бликат толкова емоции, колкото няма във всичките 1001 серии на „Листопад“ и всички останали шедьоври на анадолския Холивууд, взети заедно…
Сега идва ред да си направя символично харакири. И да си спечеля куп нови „фенове“…
Щото заявявам най отговорно, че и двете крайности са кауза пердута. А освен, че е пердута – тая кауза е и надута, излишна и безполезна. И обикновено се възприема от тъпи копелета – първосигнални като кучката на Павлов. Хора без работа и без особена топография – между ушите.
Да превъзнасяш Бойко и да го превръщаш в новия Месия е не само тъпо, но и унизително. Хората, дето имат въпиюща нужда от някой, пред който да бият чело в прахта, най-добре да се отдадат на садо-мазо в тесен интимен кръг. Кожените дрешки и нашийникът със стоманени шипове много ще им отиват. А за камшика все ще се намерят доброволци! Когато гъзът ти е по-високо от челото – няма да останеш дълго време незабелязан. И неуважен…
Другите – за които Бойко е пратеник на Рогатия – те са не по-малко жалки. Щото много им личи, че всъщност жалеят по някой друг (предишен) бащица. Ама кака се ожени… (Ще си останат само с хубавите спомени от „онова време“ и най-много да си докарат язва или още по-неприятни заболявания).
Към тях имам и още едно послание: ако жена ви я „боли глава“ – портретът на Бойко Борисов на нощното й шкафче няма нищо общо! И по-добре се усамотете в банята с някое цветно списанийце, отколкото да трансформирате неизразходваната си сексуална енергия по форуми, блог-коментари и социални мрежи. Най-често анонимно…
И накрая – да си кажа и аз от кои съм.
Както обикновено, съм от малцинството. Щото не са много хората, които мислят, че:
- Бойко Борисов е човешко същество. И като такова – си има куп лични недостатъци и не е застрахован от гафове и грешки. Ама същото важи и за всеки от нас…
- Когато си под светлината на прожекторите, дори и най-малките ти пъпчици изглеждат по-големи от зловонните циреи на тези, които се крият в удобните сенчести ъгли и пръцкат или се оригват анонимно.
- Няма идеално правителство (не само в България – и в Швейцария няма), няма идеални министри и идеален министър-председател. Ама когато настоящите управляващи се опитват да направят нещо смислено и полезно – тъпо е да дюдюкаме и да показваме среден пръст. Но е благородно да ударим по едно рамо…
- Няма личност, Месия или супер-герой, който може да ни оправи – просто така, с едно щракване на пръстите! И ако оставим Бойко и сие да ни измъкват сами от тинята – значи си заслужаваме още дълго да се въргаляме в калта. С доволно грухтене…
Това е.
Сега можете да си прочистите гърлото и да нададете вой.
Но керванът продължава напред…
…
P.S. Ако се чудите защо тази публикация е в секция „Личностно израстване“ – отговорът е, че е прекалено лесно само да любиш или мразиш. И прекалено трудно – особено за неизрастналите личности – да мислят.
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Закова 🙂
Ебати готината статия. Право в десетката. Бравос 🙂
Слънце в очите на слепите!
Хората имат нужда от Някой, на когото да вярват и да крепи надеждата им за по-добро. Имало е и ще ги има „героите“, от които да се очакват чудеса!
Прав си.
Можем да се надяваме да бъде по-добър от предишните и да свърши успешно работата на нашето време. Но колкото и да е добър и всичко най-най, винаги ще липсва едно фундаментално парче от пъзела. И това се отнася за всяко едно правителство. Това парче е активното гражданско общество, което има потенциала да бъде най-добрия партньор на правителството и всички политици. И то през всеки един мандат. Така може да има екип от звезди, а не месия и последващо оплюване.
Ще те гласувам „за“, може би малко му трябва материалът ти да стане „свеж“, обаче се подготви за многобройните коментари на Любима (те са й готови – само ще ги копи-пейства). Защото мислещите хора не са на мода, сега трябва само да величаеме Месията, какви са тия съмнения, какво е това „И Бойко е човек като нас“. Поздравления, момче! Обръщам се така към теб, защото ми се струва, че си доста по.млад от мен. и не спирай да мислиш!
След 3-4 седмици навършвам 40. Но още съм си момче… 😉
ОК. Не е месия. Не е дявола. Но пак остана въпросът: „Кой по дяволите е Б.Б.“
Този въпрос има много отговори. За мен – поне до момента – той е политикът, избран от мнозинството от българските гласоподаватели да ръководи държавата ни за определено време.
Задачата (му – ама защо само на него?!) никак не е лесна. Така че, по-добре да помагаме – отколкото да викаме „У-у-у-у!“ с ръце в джобовете…
ДА, това е очевидното и така трябва да е.
Но аз винаги съм се питала, доколко онова, за което ще го подкрепяме се прави безкористно и доколко може да му се вярва. Аз искам да вярвам. Дали мога .. е друг въпрос.
Браво, Пламен!
ХАХАХаххахаха е те това е статията. Няма такъв смях. Бойко рулира. Имам желание да проведа една простичка 5 минутна дискусия с него. Проблема е, че знам, че след това, ще се опита да ме съди за всичко което може да се сети хахахаха 🙂 Той е човек, който не търпи негативни коментари, внимавайте 🙂
Бих искала да поздравя автора,аз съм негова фенка, независимо, че е една година по-голям от дъщеря ми. За Бойко Борисов мога да кажа, не повече от това, че има куража , опирайки се на вота на гражданите, да д е й с т в у в а, да помогне на всички нас. Трябват промени във всички аспекти на нашия живот и той се мъчи на ги осъществи. Допада ми спортният му хъс,нестандартен за политик, желанието за успех, и решимост да се бори до край. Не коментирам други аспекти от личността му. Тези качества,разчитайки на екипа,който оглавява ще му помогнат много. Но тук подкрепям автора-за нас промяната в душите и съзнанието е наложителна.Мисля, че нещата ще дойдат на мястото си,ако и ние сме участници в процесите ,като корективи.Това е за сега.Благодаря на автора и моите уважения!
Браво, Плами! Статията е чудесна! За ББ – „крачка напред, две назад“, но посоката му е вярна. Но ние, ние как трябва да се борим с некадърните до престъпност чиновници, които спират всяка добра идея още в зародиш! Много народна енергия се хаби в борба с битовата некъдърност на всички нива. Светлина в тунела засега не се вижда.
понеже стана дума за анонимност-Валери Маринов се казвам. добра статия! иво инджев е по десетките, ама и ти я целиш! 🙂
„ОК. Не е месия. Не е дявола. Но пак остана въпросът: “Кой по дяволите е Б.Б.”
може ли аз да отговоря?! бойко е тоя, дето единствен досега се помъчи да отстрани дпс от властта! няма други, които да са окрали повече! сутринта стана дума за наводненията в лом, искаха обяснения на някакъв зам-кмет защо няма дига! ами защо не поискат обяснения от емел етем, която се криеше при всички проблеми в нейното министерство?!
много внимателно следях кога ще се появи и ще даде обяснения, когато гръмна склада за боеприпаси в челопечене(близо до моята работа, работех на бензиностанция) ! 7-8 часа я нямаше, докато бойко цъфна от първите!
То малко политици са обичани…
И още по-малко – приживе.
Цитат: „Бойко Борисов е човешко същество. И като такова – си има куп лични недостатъци и не е застрахован от гафове и грешки. Ама същото важи и за всеки от нас…“
Е, така е. Обаче кой се гледа сам себе си какъв е, като ние сме свикнали все в чуждата паница да надничаме. Освен това, независимо дали е ББ, винаги сме гледали да наплюем хуууубавичко който и да било, още преди да е свършено каквото и да било. Обаче кой какво върши, това вече е въпрос на лично виждане спрямо избраниците ни.
Една забележка: „екзистинециален“ не е правилно да се пише, пише се „екзистенциален“ 🙂
Поправено! Не е от неграмотност – а от бързане! (Който не пише – не бърка!) 😉
Благодаря за бдителността!
Убеден съм, че е така. Просто се зарижих някой от незнаещите как се пише и какво означава тая дума да си помисли, че така се пише думата. Простете за педантичността ми, но е от добри подбуди…
Убеден съм, че е така…
зарижих – неправилно
загрижих – правилно 🙂
Убеден съм, че сте убеден, че е така 🙂