Марина Илиева за успеха и ресторантьорството

Posted: август 11th, 2010 ˑ Filled under: Задочно интервю ˑ Няма коментари

Вчера ви запознах с първата част на интервюто ми с Марина Илиева – главната „виновница“ за това марката „Ресторанти „ДЕВА“ да бъде символ на вкусната и достъпна кухня за ценители.

Днес ще ви представя и втората част на това интервю, в която ще стане въпрос за малко по-дълбоки теми.

ПЛАМЕН ПЕТРОВ: С какво измерваш твоя успех?

МАРИНА ИЛИЕВА: Пак труден въпрос! Успеха се измерва с пълните зали на едно заведение.

Поемайки предизвикателството да отворя ресторант във Варна се сблъсках с мащабите на големия град и трудността да се преборя с не дотам добрия имидж на обекта, който поех.

Оказа се невъобразимо трудно да обясня на варненци, че в Олимпийския клуб нещо се е случило и има ресторант, който си заслужава да бъде посетен.

В момента умирам да имам възможността да покажа какво умеем и бих дала живота си за доверието на хората и любопитството да ОПИТАТ кухнята ми.

Сигурна съм, че веднъж прекрачили прага ми, ще станат фенове на ресторанти „Дева” и ще оправдая очакванията за УСПЕХ!

Трудно ли се поддържа елитен ресторант по време на криза?

Мисля, че на половината въпрос вече отговорих.

Истината е, че не съм тръгнала на печалбарство и цените на ястията са на границата на минимума за заведение за бързо хранене. Ценовата политика е точно част от стратегията за популяризация и повече хора да имат възможността да опитат кухнята ми.

Жътвата, славата и успехите идват на един по-късен етап. Тогава човек бере плодовете на усилията и труда си, но до тогава е много, много трудно! Най-трудното всъщност е извоюването на ИМЕ.

Имало ли е момент когато си мислила да се откажеш?

Имало е моменти, когато съм затваряла обект по обективни причини, но само след няколко месеца не се побирам в кожата си и отново започвам това, което умея най-добре. Всъщност динамиката, напрежението и стреса са част от начина ми на живот и ако остана встрани от всичко това, имам чувството, че не живея нормално.

Усмивка! Явно човек се настройва на този динамичен режим и всичко друго не е живот, а съществуване!

Ако пак трябва да започнеш от нулата – отново ли ще избереш този бизнес?

Усмивка! Дори не се колебая в отговора: ДА!

Добър клиент ли е българина?

Българинът е най-добрият клиент! Под това твърдение се подписвам с две ръце!

Имала съм клиенти от различни националности. Всяка нация си има своята специфика. Дали защото класата хора посещаващи България е под средната или заради манталитета им, но при всички случаи българите са по-освободени, знаят какво да поръчат, как да се хранят и какво да пият, без да минават границите.

Българинът може веднъж в седмицата да излезе на заведение, но се държи като аристократ. И нашата задача е да го накараме в пълния смисъл да се почувства такъв.

Какво би искала да оставиш след себе си?

Тук ще отговоря с две думи: ДОБРОТО СИ ИМЕ!

Какво са за теб богатството и успеха?

Богатството не знам какво е, защото аз не съм богата (поне не в този смисъл, който се разбира на първо четене).

Богата съм с мечтите, с амбициите си, с целите и рисковете, които поемам.

Богатството е състояние на духа, а не на кесията ни. Богат е този живот, който като се обърнеш назад, да си кажеш: „Ей, беше луда надпревара с живота, но дяволски вълнуваща!”.

А успехът е – ОБЩЕСТВЕНОТО ПРИЗНАНИЕ!

Някъде бях чела за житейската пирамида. В основата и са материалните неща. Някъде по средата – приятелства, кариера, любови. На върха й е общественото признание. Него бих нарекла УСПЕХ!

Страх ли те е за бъдещето или си оптимистка?

Хм, ако кажа, че си нямам своите страхове, ще излъжа…

Истината обаче е, че съм сигурна в способностите си и вярвам, че желанието ми да доставя удоволствие на хората с това, което правя рано или късно ще се увенчаят с успех.

Защото когато мислиш за другите и даваш всичко от себе си – това не остава незабелязано.

Ако не съм оптимистка изобщо нямаше да предприема тази крачка. Всъщност – и никоя друга крачка в живота си.

Оптимизмът, позитивизмът и емоцията са двигателя на човешките постижения. Както казваше учителката от началния курс на сина ми: „Лудите глави преобръщат света!”.

Понякога си чупим лудите глави, но поне знаем, че сами сме скочили, а не някой ни е бутнал…

Кога ще се оправи България?

Уау… Нямам ясновидски способности! 🙂

Мисля, че това ще стане, когато едно ново поколение българи, с ново мислене, застанат начело на държавата.

Знаеш много добре какво е моето отношение към позитивната мисъл. Теория, превърнала се в практически упражнения на западния свят, още в края на 30-те години на миналия век…

Няма компания или корпоративна фирма, която да не провежда семинари на тази тема на служителите си. Няма да изпадам в подробности – просветените много добре знаят за какво става дума.

Промяна на начина на мислене. Да се излезе от балканския ни манталитет на еснафщина, тарикатлък и вечно оплакване.

Да научим децата си да мислят! Да мечтаят! Да вярват! Да горят в емоцията на поставените цели или кауза.

Реално погледнато, такива са били революционерите преобърнали нашата и световната история. Къде са сега тези идеали? Защо децата ни имат за кумири лъскави лесно спечелени коли и добре пласирали се жени?

България ще се оправи тогава, когато принципите на позитивното мислене станат учебна дисциплина!

Искаше ми честни отговори – ето!

Ако трябва да опишеш ресторант „Дева“ Варна с една-единствена дума – коя ще бъде тя?

Усмивка! Ще използвам репликата на журналистите, посетили преди дни ресторант „Дева” Варна: УНИКАЛНА КУХНЯ!

ГРИЛОВАНИ ХАПКИ С РИБА И ТИКВИЧКИ

пангасиус – 0.250 кг

брашно – 0.070 кг

олио – 0.300 кг

тиквички – 0.500 кг

сол +черен пипер

Рибата изпържена, оваляна в брашно (Боже, пълно безумие е това да сметна колко брашно ще полепне по рибата, преди да се изпържи, както и колко олио да се налее в тигана…)

Тиквичките на плоски ленти с ренде „Вьорнер“, изпечени на скарата.

Всяко парченце риба се увива с тиквичка и се забожда с клечица.

Елементарно и невероятно вкусно!

…