IncomeEDU Live Webinar

Друг поглед към 10 ноември

 

модерни бабиЗа вчерашният юбилей вече писах. А днес медийното пространство пък направо прелива от статии и анализи за друг подобен юбилей: 20 години от прословутия 10 ноември.

Аз не обичам да пея в хора. Солов изпълнител съм.

Не обичам и да се нося по течението – предпочитам да плувам срещу него, пък… докъдето ми стигнат силите…

Не харесвам и папагалстването по която и да е тема, нито пък си падам по политическите коментари. И в политиката, и във футбола, всеки дърпа чергата само към себе си и няма сила на света, която да успее да го убеди, че и отсрещната страна също е права… за себе си.

Затова реших да пиша за 10 ноември от един друг ъгъл. С малко повече хумор и настроение – защото мисля, че имаме по-голяма нужда именно от това, а не от нови поводи за разделение.

Ето защо, за 20-годишният юбилей от паметната дата аз ще дам моите

20 ПРИЧИНИ ДА СЕ КЕФЯ НА ПОСЛЕДНИТЕ 20 ГОДИНИ

  1. Това че съм по-стар с цели 20 години (и по-тежък с повече от 20 килограма) е факт. Но за мен е по-важно, че съм и (поне малко) по-мъдър. А и имам повече приятели…
  2. Вече съм семеен мъж и баща. Това е много, много важно. И ценно…
  3. Имам свободата да избирам къде и как ще живея. И да се уча от грешните си избори…
  4. Гледам на историята с по-критично око. И вече знам, че много от учебниците по история се пишат не от историци, а от… PR специалисти. (Повечето от тях – доста лоши).
  5. Имам правото да не се интересувам от политика. И да псувам редовно политиците…
  6. Мога да отида в която точка на света поискам. Стига да мога и да си го осигуря финансово…
  7. Нямам таван на доходите. Те зависят само от това колко добър продавач съм. На себе си…
  8. Нямам таван и на мечтите. И сбъднах доста от тях. Но не само с мечтаене…
  9. Ако нещо не ми харесва – мога да го променя. Когато зависи от мен…
  10. Имам свободата да избирам източниците си на информация. „Работническо дело“ май спря да излиза отдавна….
  11. Имам достъп до Интернет. А там има всичко…
  12. Нямам норма и петилетен план. Това не значи, че не планирам бъдещето си 10 години напред…
  13. Нямам партиен секретар. Въпреки, че все още се намират хора, които се опитват да ме научат да мисля „правилно“…
  14. Не чакам 10 години за Лада или Жигула. Нито за цветен телевизор или пералня…
  15. Мога да си купя 100 вида бисквити. А не само два…
  16. Мога и да не си купувам бисквити. А банани и портокали – не само по Нова година…
  17. Няма ленински съботници. (Но няма и „Всяка неделя“…) 🙁
  18. Детето ми не учи в училище за Павлик Морозов. Нито за Матрасов на амбразурата…
  19. Мога да съм господар на живота си. Или лош мениджър…
  20. Мога да пиша в собствен блог. Без екскурзии до Сибир или Белене…

А вие какво мислите по този повод?

Ринг свободен! 😉

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

10 коментара за “Друг поглед към 10 ноември”

  1. дон Айс каза:

    ……..много е важно да не ходиш в сибир Пламене.Имаш пълната свобода да действаш,както намериш за добре.Прекрасни редове.Радвам се и ти благодаря,че ме допусна да се абонирам за твоя блог.

    • Ти не бързай да се радваш! Може пак да се върнат ония времена и да си правим компания в Сибир. Аз, защото пиша този блог, а ти – щото го четеш! 😀

      (май има и още 3-4 будали като теб – дето влизат в тоя блог – ама те не си признават толкова лесно…) 😉

      • Joro каза:

        аз не се радвам, ама и не се оплаквам – само разсъждавам- а в Сибир- студеничко, ама и там живнеят хора
        Как беше казано“В затвора попадна на хора и стана Човек“не че ги обичам много затворниците, ама има някои и невинни там, или за кокошка-няма прошка, а за милионче няма законче

      • Joro каза:

        сред тия дето влизат и не си признават може да има поне един от ония дето бяха от ДС- сега не знам как се казва-та за Сибир си прав-не обичам студа, ама….

  2. adin каза:

    Аз си признавам даже без бой 🙂

  3. Joro каза:

    мисля си ,че вече е 11ти и всичко, което е било преди 10 ти /че дори и преди 9 ти е вече минало/.И все пак демокрация- илюзия.Просперитет- за някои.Спокойствие- за малцина, дори богатите не са спокойни, а за другите да не говорим.Свобода на словото-„Като ми пееш Пенке ле, кой ли те слуша“
    Здравеопазване- ще го обобща с два девиза – на лекарите:“Ще се борим до смърт“ и на зъболекарите“Да озъбим народа“
    Все пак „Не бойте се даца за утрешния ден“- надявайте се на джак пота от тото то ,или миграцията в чужбина/горко Вам „изгнаници клети отломка нищожна, от винаги храбър народ мъченик“- по Яворов/макар и там да става дума за друг народ-арменския/
    може още много разсъждения, ама стига

  4. Ивалина Ташева каза:

    Пламене, продължавам списъка ти:
    *Не съм подвластна на „какво ще кажат другите“
    *Бъдещето на децата ми не зависи от моето поведение, решения и мнения в общественото пространство.
    В тази връзка да поясня с пример – някога като пионерче, бях лишена от изява, защото само единият ми родител беше член на партията и защото и двамата ми родители бяха „служащи“. На конкурентката ми родителите бяха „работници“ и двамата партийни членове, затова тя беше предпочетена. Обяснението получих официално от т.нар. дружинна ръководителка :)) Е, и това е опит и то ценен.
    Днес, дори и на социализма съм благодарна за това, което съм сега 🙂
    Приемам живота си през соц-а за безценен опит и виждам полезност даже в смехотворните му безумия.

  5. frodo717 каза:

    Няма лошо.
    Със същия успех и толкова убедително може да се напишат и „20 причини да НЕ се кефя на последните 20 години“.
    Само че, уважаеми приятелю, повечето точки са или прекалено лични или словесни каламбури. Средата предопределя в много голяма степен нашите решения и предпоставките за успех, или респективн – неуспех.
    Имам „стаж“ и през тези 20 години, както и тези 20 преди тях. Това, което спечелихме е за сметка на това, което изгубихме. Останалото е по волята на „force majeure“, колкото и да се сугестираме, че строим сами живота си. Извинявай, ако звучи в разрез с позитивното мислене. 🙂

  6. Галя каза:

    Кой се кефи, кой не…. При мен нещата са неопределене и не само при мен, а при много хора.Кое за, кое против……… С нещо сме наясно, с друго не….. Демокрация е!!! Всеки с мислите и желанията. Само да не се трепем, но уви. Колко семейства пострадаха. Синове срещу бащи, разводи…. Темата е много обширна.

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes