Прилив на нежност

В древността хората се прекланяли пред Богинята. Точно така – в женски род.

Защото само една жена може да предизвика в теб преклонение. (Мъжете не ставаме и за богове – защото винаги искаме само подчинение).

Когато коленичили пред статуята на Богинята, древните хора оставяли в краката й своите дарове.

Ако аз сведа глава в нозете й, мога да оставя там само своите стихове…

***

ПРИЛИВ НА НЕЖНОСТ

Изправен пред бариерата на времето
и сепнат от едно момиче,
на нежността поемам пак от бремето.
И пак се уча.
Да обичам…

След цели векове от проза
и въпреки че иде тежка зима,
пак стихове разцъфват като рози
в душата ми.
За да ме има.

Застанал на ръба на бездната,
на себе си отново заприличал,
отскачам и политам без да знам
дали сънувам.
Или съм обичан.

https://youtu.be/z0nCRZNHGLE

 

Facebooktwitterpinterestlinkedinmail

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...


Вашият коментар