Невидими ангели

Уикендът е времето, през което се предполага, че трябва да си починем. От това, дето ни е натоварило през изминалите пет делника…

Ако от понеделник до петък ви е писнало от грубостта и безпардонното поведение на повечето индивиди от вашия биологичен вид, от липсата на такт и внимание, от нехуманното отношение към… с две думи – ако ви е дошло до гуша от това да сме толкова увълчени и зли… може би ще ви хареса идеята на моята съботна шътокуа.

Всички ние си мислим, че сме добри – но не сме чак толкова добри, колкото си мислим. „Нищо човешко не ми е чуждо“ е удобното ни извинение да настъпваме нечии крака в трамвая. Или да стъпкваме нечии мечти и надежди по пътя си към върха…

Затова – нека поне днес и утре си починем от това бясно бягане в омагьосаната въртележка!

И нека не очакваме някой или нещо да ни зарадва и да ни „оправи“ деня. Вместо това да се запитаме какво ние самите можем да сторим – не за себе си, а за друго човешко същество – така че в съботния ден да има една усмивка повече.

Имаме хиляди възможности да направим поне едно добро днес. Едно анонимно добро – без да очакваме признание, ръкопляскане и почетни титли. Нещо, което ще направи просто така… но то със сигурност ще усмихне не само другия, но и нас самите…

Ако ви се хареса – направете го още веднъж. И пак! И отново…

Умножаването на усмивките може да доведе до най-великата верижна реакция. До квантов скок…

И може да продължите не само утре – но и от понеделник.

Нима светът няма да е много по-усмихнато място – ако сред нас бродят все повече невидими ангели?!

Аз слагам своята шапка-невидимка. И взимам вълшебната си пръчица в ръка…

Вече виждам първата усмивка. Но знам, че до края на деня ще видя много повече…

🙂

httpv://www.youtube.com/watch?v=Fl4q2WBCywg

Снимка: BLANCA STELLA