Интeрвю с усмивка: Марина Илиева

Ако сте от Варна – значи сте късметлия! Защото веднага след като прочетете днешната ми публикация, може да хукнете направо към бившия Олимпийски клуб – там сега се намира един нов и все още малко известен ресторант за ценители: РЕСТОРАНТ „ДЕВА“ – ВАРНА.

Днес реших да ви срещна – чрез едно от вече традиционните ми задочни интервюта – с жената, която стои зад успеха на няколко ресторанти „Дева“: Марина Илиева.

Директно от нея ще научите „тайните“ на успешното ресторантьорство, на истински добрата кухня и правилния начин клиентите ни да са не само доволни, но и истински щастливи от кулинарните сладости и вниманието, което са получили.

Винаги са ме впечатлявали хора, които са влюбени в това, което правят. И винаги съм вярвал, че това е най-добрия начин да сме полезни не само на себе си, но и на останалите. Мисля, че Марина е човек, от който можем да научим доста по този въпрос – убедете се сами!

ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Коя е Марина Илиева и кога и защо реши да се занимаваш с ресторантьорство?

МАРИНА ИЛИЕВА: Много интересен въпрос… 🙂

Коя е Марина Илиева?! Ами – АЗ!

Как да обясня коя съм, като съм един нормален земен човек, като всички останали с това изключение, че съм доста взискателна както към хората около мен, така и към себе си. Имам предвид в професионален план, защото работата ми е моя живот.

Обичам да готвя! Не просто да готвя, а да творя чудеса, които радват всички сетива! Обичам кулинарията, защото в нея има огромно поле за изява, творчество и въображение. Едно непрекъснато развитие и усъвършенстване.

Всъщност въпроса предполага два отговора… даже три.  „Кога реших да се занимавам с ресторантьорство и защо?“ Преди повече от 13 години, когато висшето ми образование не бе нужно на държавата, направих равносметка какво умея да правя и едно от нещата беше да готвя.

Усмивка! Това няма как да не го знам, защото моята баба беше голяма кулинарка и някак всичко, което сътвореше, минавайки набързо край тенджерата, ставаше невероятно вкусно.

Човек се ражда с усета към храната, а като добавя и талантите ми в изобразителното изкуство, декорацията и аранжировката на ястията се превръщат в истинско удоволствие за мен.

Кога се роди първият ресторант Дева и как се развиха нещата от там нататък?

Вече споменах – далечната 1998 г. Беше наивен период…

Мислех си, че хората са честни и всеотдайни – като мен – но попаднах на съдружничка и персонал, които крадяха за живите и за умрелите.

Усмивка! Мина време докато стъпя на крака и покажа, че не може да се злоупотребява с доверието ми.

Сега, когато ме канят на открити уроци в техникума по туризъм, казвам на бъдещите управители на заведения: тръгнете от най-ниското стъпало, за да познавате всички звена във веригата! В противен случай има много да ви лъжат!

Знам как би се приело това от четящите и какви доводи биха извадили в защита на ДОВЕРИЕТО. В бизнеса доверие няма! Контролът във всеки един момент е задължителен.

По нататък нещата се развиха доста сложно и преживях възходи и падения, но за тях не ми се разказва, защото са част от миналото, а миналото служи единствено, за да направим равносметка на уроците, които ни дава. Твърде лично е, за да го коментирам пред обществеността…

Само ще кажа, че докато първата „Дева” я имаше имах и много приятели. Когато живота завъртя копчето така, че от шефка станах редова готвачка в местно заведение всички ме забравиха. Беше изключително труден период за мен, защото човек прави равносметка на човешките взаимоотношения от които стяга гърлото…

Единствено Г-н Бончев, който Бог прибра при себе си февруари месец, почти през ден ми се обаждаше и се сещаше, че съм жива. Той беше най-добрия ми приятел и когато се появеше в ресторантите ми след години, персонала заставаше в шпалир…

Защо разказвам това? Защото ме питате и защото искам да споделя, че живота не е салон с гирлянди и свещички, а неща, които се случват въпреки и благодарение на начина ни на мислене.

Когато човек много силно иска нещо то се случва! Просто трябва да има нагласата, целите, вярата в собствените способности и да иска да направи другите щастливи. За мен най-голямата радост са усмихнатите лица на гостите на заведенията ми и очите пълни с благодарност. За този миг бих дала живота си!

Кое е най-важното условие, за да направиш един ресторант обичан и посещаван?

Май вече отговорих… Усмивка!

Първо – да правиш нещата с много любов!

Второ – непрекъснато развитие, обновяване на менюто, усъвършенстване на технологията, много специализирана литература и самоусъвършенстване.

Трето – подбор и обучение на качествен персонал.

Четвърто – качествени продукти. Никакъв компромис с качеството!

Пето – умерена ценова политика. Както обичам да казвам: „Можем да нахраним човек и с 2 и с 20 лева“. Просто има ястия по джоба на всеки.

Шесто – количество. Съжалявам ако обидя минималистите, но при мен никога лимончето не е по-голямо от ястието. Искам не само очите на хората да са пълни, а и стомасите. Защото предназначението на храната е да те направи сит и щастлив.

Седмо – отношение към клиентите като към аристократи! Винаги съм казвала на персонала, че ние сме слуги на тия хора и сме длъжни да задоволим всичките им капризи.

Осмо – личните контакти. Това се оказва една много важна точка, която в момента ми липсва във Варна, защото все още не познавам хората и те не познават мен. А много бих искала да знаят, че не отиват просто в едно заведение с екип от хора, а при Марина Илиева, която ще се погрижи лично посещението им да се превърне в преживяване.

Сигурно има и девето и десето, но то е в графа „Трудолюбие и всеотдайност“…  Усмивка!

Защо избра именно Варна за новото ти предизвикателство?

Обяснимо е. Варна е голям град, който предлага по-голям пазар и повече възможности. За разлика от другите големи градове в България, има силен летен сезон и практически целогодишните обекти създават и поддържат постоянна клиентела.

Как ще накараш варненци да разберат, че те има и да те обикнат?

Най-трудния въпрос! Със сериозна рекламна кампания лесно се случват тези неща. Проблема е, че в условия на криза, стартирайки на ново място, финансовите ресурси се изчерпаха в обзавеждането и привеждането на заведението в уютно и приветливо място.

Досегашния ми опит в малки градове винаги е носил бърза популяризация от уста на уста, но в големия град нещата са коренно различни и в момента правя малки мероприятия, с цел хората да опитат кухнята ми и сами се убедят в качествата й.

Последното събитие бе в четвъртък, когато организирахме караоке парти с жури местни журналисти, които отразяват самото събитие и представят заведението на варненската общественост.

Планирам и радио реклама. Само времето и силното ми желание и амбиции ще покажат дали ще можем да реализираме този проект. Истината е, че ми е много трудно…

Как трябва да изглежда идеалният ресторант?

Винаги съм казвала, че добрият ресторант е като кола с четири колелета.

Асортимент, перфектно приготвени ястия, качествени продукти и брилянтно обслужване! Ако едно от тях куца и не е наред – колата отива в канавката!

Атмосферата и интериора са важни, но само те не са достатъчни. Защото и най-лъскавия ресторант остава кух, ако кухнята му не е на ниво.

Душата на едно заведение е неговата КУХНЯ!

Кое е по-важно – цените или качеството?

О, в този бизнес всичко е важно!

Каквото и да си говорим в условия на криза не е нормално да се гонят високи цени, защото всички сме на един хал. Един ден усилията и лишенията ни ще бъдат възнаградени!

Важно е да дадем на хората това, което заслужават. В тези трудни времена да доставиш на някого удоволствие, наслада и радост е повече от щастие!

Аз съм позитивно настроен човек и вярвам в доброто у хората. Когато погледнеш някого с усмивка – рано или късно и той ти се усмихва.

При всички случаи, по-добре е високо качество на ниски цени, отколкото обратно.

Кой е най-доволният ти клиент?

Как можа да измислиш такъв въпрос?!

Всеки, който се е върнал в ресторанти Дева, е доволен клиент. А кой от тях е най-доволният – не знам как се измерва това!

Може би, феновете на ресторанти Дева, които празнуват всички лични и семейни празници при нас.

Но как да кажа кой е НАЙ, това означава да толерирам някой, а друг да пропусна.

Всъщност очаквам нови приятели и нови фенове във Варна, така че може да се каже, че живея, за да срещна най-доволните си клиенти!

Коя е най-вкусната ти тайна?

Оооооо… Това е въпрос, на който не мога да отговоря…

Все едно да питате певец или художник, кое е любимото ти творение! Всички неща предлагани в моята кухня са ми като рожби сътворени с много любов.

Как да предпочета едно при положение, че днес човек е в настроение за риба, утре за скара, вдругиден за ястия със сметана или вегетариански, а някога просто му се хапва балканско мезе с шкембе и език с масло и кашкавал…

Ако питате мен всяко ново ястие ми е мега вкусно и екзотично. Както казват хората на изкуството, ако сътворя най-хубавото на което съм способен, означава да съм свършен като творец.

За тайната на добрата кухня не искам да обяснявам, защото няма да е тайна. Усмивка!

Дано правилно съм разбрала въпроса и дано бъда разбрана правилно!

Сподели с читателите на „Блогатство“ една подходяща рецепта за летните жеги?

Усмихна ме! Това е нещо което ще направя с удоволствие. И не една рецепта, а няколко, за да задоволим предпочитанията на всички вкусове. 😉

Предлагам, като заместител на традиционните салати, една „Габровска топеница”.

Студена разядка в полутечно състояние, прекрасно връзваща се както с ледена ракийка в прохладната лятна вечер, така и като студено сосче към печен на скара лаврак, пъстърва, зарган, ципура или друг вид риба. Подарявам ви рецептата и на грилованите рибни хапки с тиквички.

ГАБРОВСКА ТОПЕНИЦА

печен пипер 0.200 кг

доматен сок 0.200 кг

лютеница 0.050 кг

лук стар на ситни резенчета 0.030 кг

сол

сирене+яйце на топка в средата 0.100кг

препечена филийка с босилков зехтин

Пипера скълцан, лука стрит със солта, доматения сок от консерва барабар с намачканите домати и лютеницата се смесват. От настърганото сирене и варено яйце се оформя топка, която се поставя в средата. При консумация всичко се разбърква и става „дас ис фантастиш“:)

Сервира се с препечени филийки със сос „Песто“ (не ме карай да обяснявам какво е босилек+зехтин+чесън+сол – класика в жанра)

гр. Варна, ул. „Славянска“ № 1-3-5  (Ф. К. Олимпийски клуб)
тел. 052 691818, 0895738737
управител М. Илиева 0897976237

работно време: от 08.30 до 24.00
почивен ден – няма

След тази рецепта устава ви сигурно вече е пълна със слюнка. Затова ще оставя втората част на интервюто със сладкодумната Марина Илиева за утре. Аз също огладнях…

За съжаление, в София все още няма нито един ресторант „Дева“ – блазя им на варненци!

Дори и да не сте от Варна, а сам да сте гост на морската ни столица – непременно посетете ресторант „Дева“ -Варна! И после ми пишете дали ви е харесало – по-точно, кое най-много ви е харесало!

А в утрешното продължение на интервюто, ще прочетете какво е мнението на Марина Илиева за успеха, кога ще се опраи България и дари ресторантьорството е подходящо занимание за песимисти.

Но стига толкова приказки – не ви ли мирише на ГРИЛОВАНИ ХАПКИ С РИБА И ТИКВИЧКИ?! О, всъщност това е рецептата, която Марина ще ни разкрие чак утре… Малко търпение! 😉