Отиде си и Щирлиц…

Тъжната новина вече сигурно сте я чули: вчера, в Москва, на 82-годишна възраст е починал известният руски актьор Вячеслав Тихонов. Човекът, когото няколко поколения българи познаваха – и обичаха – предимно като Щирлиц от „17 мига от пролетта„…

Всъщност… може би няколко поколения българи вече няма да разберат за кого и за какво говоря. Нито ще разберат болката ми…

Вячеслав Тихонов беше великолепен актьор и имаше много прочути роли. Но превъплъщението му в ролята на Майор Исаев/Макс Ото фон Щирлиц със сигурност ще е най-незабравимото. И най-много ще ни липсва…

Ще ни липсва мъжът с черния шлифер, който пушеше настървено и се вглеждаше с надежда в прелитащите нависоко жерави. Може би неговата душа вече също се рее накъде там – нависоко…

Голямото изкуство е голямо защото всеки го разбира по свой собствен начин. И за всеки този филм, а и самият актьор, означава нещо различно.

Не мога да обясня точно, ясно и логично защо тази трагична новина не остави очите ми сухи. Може би осъзнавам, че заедно със Щирлиц си отиват и поне 17 мига от моята пролет… може би просто ме боли, че светът обедня с още един голям човек…

В този филм имаше няколко красиви мелодии, но най-запомнящата се, разбира се, е едноименната песен – „Семнадцать мгновений весны“. Музиката й наистина е прекрасна, но и великолепният текст на Робърт Рождественский също може да ни накара да се замисли. Точно днес…

Не думай о секундах свысока.

Hаступит время - сам поймешь, наверное:

Свистят они, как пули у виска, -

Мгновения, мгновения, мгновения.

У каждого мгновенья свой резон,

Свои колокола, своя отметина.

Мгновенья раздают - кому позор,

Кому - бесславье, а кому - бессмертие!

Из крохотных мгновений соткан дождь:

Течет с небес вода обыкновенная,

И ты порой почти полжизни ждешь,

Когда оно придет, твое мгновение.

Придет оно большое, как глоток,

Глоток воды во время зноя летнего.

А в общем, надо просто помнить долг

От первого мгновенья до последнего.

Мгновения спрессованы в года,

Мгновения спрессованы в столетия,

И я не понимаю иногда,

Где первое мгновенье, где последнее.

Hе думай о секундах свысока.

Hаступит время - сам поймешь, наверное:

Свистят они, как пули у виска, -

Мгновения, мгновения, мгновения.

...

Почивай в мир, Щирлиц!

(А ние ще се опитаме да не гледаме на секундите отвисоко…)

httpv://www.youtube.com/watch?v=K8hMZYnwsGU