Нека да сме наясно от самото начало – не винаги мързелът е вреден! Както повечето човешки навици, мързелът също може да бъде „здравословен“. Стига да не се прекалява…
Но когато мързелът стане нашето най-често състояние, хроничният мързел наистина може да бъде вашият най-сериозен враг по пътя към успеха. Този враг е силен – но не и непобедим.
Още едно уточнение: надявам се, долуизброените пет съвета да са ви полезни – но също така се надявам и да ги приемете с необходимата доза чувство за хумор! 😉
ПЕТ СЪВЕТА ЗА БОРБА С МЪРЗЕЛА:
1. НЕ СЕ БОРЕТЕ С МЪРЗЕЛА СИ – ОТДАЙТЕ МУ СЕ!
Колкото и на пръв поглед, този съвет да ви се струва парадоксален – той не е съвсем лишен от здрав разум. Мързелът е до голяма степен естествено човешко състояние. А също и при повечето (други) животни…
Чисто физически не е възможно да сме винаги „на педала“ и да даваме постоянно 100% от себе си.
Хората имат нужда от почивка – не само физическа, но много често и психическа! И понякога това, че ви се мързелува може да бъде сигнал от вашия организъм, че наистина имате нужда от малко почивка.
Да умееш да си почиваш (а в частност – и да мързелуваш) също е изкуство. А най-голямото (но и най-трудното) изкуство е да поддържаме баланса между тези две крайни състояния.
И не на последно място, прекалено дейните хора, тези, дето винаги действат като машини в полза на целите си и никога не отмарят „като хората“… ами нека да си го признаем – тези хора често са досадни. И нямат много приятели…
2. БЪДЕТЕ НАЯСНО СЪС СЕБЕ СИ!
Една доста често срещана причина да ни мързи е… че не знаем какво ни се прави. И затова всичко, което трябва да свършим ни се струва като досадно задължение. Защото някой друг го изисква от нас – но не и ние самите.
Да имаме ясни цели и конкретен план а постигането им – това е най-ефективният начин да преодолеем мързела си!
Обратното също е вярно – ако не знаем какво искаме от живота, много вероятно е да ни мързи да свършим каквото и да е и да вегетираме на диванчето пред телевизора.
3. УВАЖАВАЙТЕ ТАЛАНТИТЕ СИ!
Мързелът и отлагането са убили в зародиш не един или два таланта. (Само си представете какво щеше да стане ако и Леноардо да Винчи го беше домързяло да довърши Джокондата и беше претрупал работата, колкото да отбие номера?!)
Много често големите дарби не означават нищо. Просто защото човекът, на когото са дадени свише е мързелив. И пропилява таланта си… В същото време, хора с по-малки дарби, но повече упоритост и трудолюбие успяват.
Известна е поговорката, че геният се състои от 1% талант и 99% здраво бачкане. Ако този принцип важи за Леонардо, Моцарт, Хемингуей или който и да е друг творец – със сигурност ще важи и за вас!
4. РАБОТЕТЕ УМНО!
Да отлагате това, което трябва да се свърши е глупаво, вредно и натоварващо. Рано или късно отложената работа трябва да се свърши, а ако не я свършите навреме – после може да ви се наложи да понесете и последствията от мързела си.
Ако имате ясни цели и ясни приоритети – не е чак такъв проблем мързелът да бъде преодолян. А удоволствията – временно отложени.
Умните хора работят умно. Това не винаги означава да работите „като вол“. Но със сигурност не означава и да си лакирате ноктите, докато се надявате работата да се свърши някак си сама и от само себе си…
5. НЕ РАЗНАСЯЙТЕ ЗАРАЗАТА!
Мързелът е заразен. Ако детето ви гледа всеки ден как „работите“ на диванчето пред телевизора – много е вероятно когато порасне да копира и вашето „трудолюбие“. Ако подчинените ви са свидетели на всекидневния ви трудов „ентусиазъм“ – шансовете и те да не си дават зор не са минимални. И така нататък…
Да не бъдеш мързелив е – освен всичко друго – и отговорност! Не само пред другите, но и пред себе си също.
Ако искате хората около вас (независимо в семейството, работата или където и да е другаде) да бъдат ентусиазирани, ефективни и вдъхновяващи – бъдете личен пример за точно такова поведение!
…
Със сигурност, ако се разтърсите по-сериозно ще намерите още много конкретни съвети за борба с мързела. (Още по-сигурно е, че много от тях ще бъдат и още по-сериозни от моите).
Но вярвам, че ако не спазите и петте ми препоръки – всички други рецепти ще са без дълготраен ефект!
(Ще ми е интересно ако споделите тук и вашите собствени рецепти – или истории – за борба с този стар като света човешки недостатък).
А сега отивам да помързелувам – но заслужено! 🙂






Tags: борба, мързел, навици, отлагане, съвети
Тук да вмъкна популярната българска поговорка: Накарай мързеливия на работа, та да те научи на ум. Лично аз влагам позитивен смисъл в нея: когато ме мързи да свърша нещо, вместо да го отлагам или отхвърлям, се оптвам да намеря друг, по-приятен начин да го свърша. Според мен така са се родили много рационализации и изобретения. Аз не мога да се похваля с нищо значимо, но подобно отношение към мързела помага.
това е доста интересно нещо мисля
Все пак не е тайна че мързела движи света 🙂
Мързелът като нежелание да свършиш нещо, да се размърдаш е израз на нежелание за живот във всичките му аспекти. Някой ги мързи дори да обичат, защото мързелът е НЕобич към самия себе си. Той е страх да се покажеш от черупката си, мързелът е и форма на защита – „защо да предприема това, като няма да успея и за да не изживявам разочарование, по-добре да не се размърдвам“.
Аз съм най-мързелива, когато си предричам неуспехи, а борбата ми срещу „необходимия“ мързел винаги е завършвала в полза на противника.
Затова препоръчвам: отдайте му се и му се насладете, защото има смисъл за следващия ни активен период.В състояние на разпусната мозъчна и телесна активност съвсем естествено могат да се родят гениални, чудати и малко луди, но страхотни идеи:)За осъществяването им, обаче вижте „5 съвета за …“ 🙂
Мързелът може да е голям враг на много от нещата, но има и своите положителни страни, доказано подобрява креативността ни.