За вчерашният юбилей вече писах. А днес медийното пространство пък направо прелива от статии и анализи за друг подобен юбилей: 20 години от прословутия 10 ноември.
Аз не обичам да пея в хора. Солов изпълнител съм.
Не обичам и да се нося по течението – предпочитам да плувам срещу него, пък… докъдето ми стигнат силите…
Не харесвам и папагалстването по която и да е тема, нито пък си падам по политическите коментари. И в политиката, и във футбола, всеки дърпа чергата само към себе си и няма сила на света, която да успее да го убеди, че и отсрещната страна също е права… за себе си.
Затова реших да пиша за 10 ноември от един друг ъгъл. С малко повече хумор и настроение – защото мисля, че имаме по-голяма нужда именно от това, а не от нови поводи за разделение.
Ето защо, за 20-годишният юбилей от паметната дата аз ще дам моите
20 ПРИЧИНИ ДА СЕ КЕФЯ НА ПОСЛЕДНИТЕ 20 ГОДИНИ
- Това че съм по-стар с цели 20 години (и по-тежък с повече от 20 килограма) е факт. Но за мен е по-важно, че съм и (поне малко) по-мъдър. А и имам повече приятели…
- Вече съм семеен мъж и баща. Това е много, много важно. И ценно…
- Имам свободата да избирам къде и как ще живея. И да се уча от грешните си избори…
- Гледам на историята с по-критично око. И вече знам, че много от учебниците по история се пишат не от историци, а от… PR специалисти. (Повечето от тях – доста лоши).
- Имам правото да не се интересувам от политика. И да псувам редовно политиците…
- Мога да отида в която точка на света поискам. Стига да мога и да си го осигуря финансово…
- Нямам таван на доходите. Те зависят само от това колко добър продавач съм. На себе си…
- Нямам таван и на мечтите. И сбъднах доста от тях. Но не само с мечтаене…
- Ако нещо не ми харесва – мога да го променя. Когато зависи от мен…
- Имам свободата да избирам източниците си на информация. „Работническо дело“ май спря да излиза отдавна….
- Имам достъп до Интернет. А там има всичко…
- Нямам норма и петилетен план. Това не значи, че не планирам бъдещето си 10 години напред…
- Нямам партиен секретар. Въпреки, че все още се намират хора, които се опитват да ме научат да мисля „правилно“…
- Не чакам 10 години за Лада или Жигула. Нито за цветен телевизор или пералня…
- Мога да си купя 100 вида бисквити. А не само два…
- Мога и да не си купувам бисквити. А банани и портокали – не само по Нова година…
- Няма ленински съботници. (Но няма и „Всяка неделя“…) 🙁
- Детето ми не учи в училище за Павлик Морозов. Нито за Матрасов на амбразурата…
- Мога да съм господар на живота си. Или лош мениджър…
- Мога да пиша в собствен блог. Без екскурзии до Сибир или Белене…
А вие какво мислите по този повод?
Ринг свободен! 😉
Tags: 10 ноември, усмивка, хумор
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
……..много е важно да не ходиш в сибир Пламене.Имаш пълната свобода да действаш,както намериш за добре.Прекрасни редове.Радвам се и ти благодаря,че ме допусна да се абонирам за твоя блог.
Ти не бързай да се радваш! Може пак да се върнат ония времена и да си правим компания в Сибир. Аз, защото пиша този блог, а ти – щото го четеш! 😀
(май има и още 3-4 будали като теб – дето влизат в тоя блог – ама те не си признават толкова лесно…) 😉
аз не се радвам, ама и не се оплаквам – само разсъждавам- а в Сибир- студеничко, ама и там живнеят хора
Как беше казано“В затвора попадна на хора и стана Човек“не че ги обичам много затворниците, ама има някои и невинни там, или за кокошка-няма прошка, а за милионче няма законче
сред тия дето влизат и не си признават може да има поне един от ония дето бяха от ДС- сега не знам как се казва-та за Сибир си прав-не обичам студа, ама….
Аз си признавам даже без бой 🙂
мисля си ,че вече е 11ти и всичко, което е било преди 10 ти /че дори и преди 9 ти е вече минало/.И все пак демокрация- илюзия.Просперитет- за някои.Спокойствие- за малцина, дори богатите не са спокойни, а за другите да не говорим.Свобода на словото-„Като ми пееш Пенке ле, кой ли те слуша“
Здравеопазване- ще го обобща с два девиза – на лекарите:“Ще се борим до смърт“ и на зъболекарите“Да озъбим народа“
Все пак „Не бойте се даца за утрешния ден“- надявайте се на джак пота от тото то ,или миграцията в чужбина/горко Вам „изгнаници клети отломка нищожна, от винаги храбър народ мъченик“- по Яворов/макар и там да става дума за друг народ-арменския/
може още много разсъждения, ама стига
Пламене, продължавам списъка ти:
*Не съм подвластна на „какво ще кажат другите“
*Бъдещето на децата ми не зависи от моето поведение, решения и мнения в общественото пространство.
В тази връзка да поясня с пример – някога като пионерче, бях лишена от изява, защото само единият ми родител беше член на партията и защото и двамата ми родители бяха „служащи“. На конкурентката ми родителите бяха „работници“ и двамата партийни членове, затова тя беше предпочетена. Обяснението получих официално от т.нар. дружинна ръководителка :)) Е, и това е опит и то ценен.
Днес, дори и на социализма съм благодарна за това, което съм сега 🙂
Приемам живота си през соц-а за безценен опит и виждам полезност даже в смехотворните му безумия.
Няма лошо.
Със същия успех и толкова убедително може да се напишат и „20 причини да НЕ се кефя на последните 20 години“.
Само че, уважаеми приятелю, повечето точки са или прекалено лични или словесни каламбури. Средата предопределя в много голяма степен нашите решения и предпоставките за успех, или респективн – неуспех.
Имам „стаж“ и през тези 20 години, както и тези 20 преди тях. Това, което спечелихме е за сметка на това, което изгубихме. Останалото е по волята на „force majeure“, колкото и да се сугестираме, че строим сами живота си. Извинявай, ако звучи в разрез с позитивното мислене. 🙂
А, няма защо! И наистина няма лошо…
Кой се кефи, кой не…. При мен нещата са неопределене и не само при мен, а при много хора.Кое за, кое против……… С нещо сме наясно, с друго не….. Демокрация е!!! Всеки с мислите и желанията. Само да не се трепем, но уви. Колко семейства пострадаха. Синове срещу бащи, разводи…. Темата е много обширна.