Влакова история

Няма никакво значение дали историята е истинска. Там, където я прочетох имаше и разни „умни“ коментари относно нейната достоверност, но освен с очите (и мозъка), човек трябва да може да чете и със сърцето…

Затова, аз избрах да ви я (пре)разкажа… а дали ще ви хареса или не – това вече сами ще си решите!

А ето я и самата история:

24-годишният младеж, който гледаше през прозореца на влака извика: „Тате, виж – дърветата се движат назад!“.

Баща му се усмихна, а възрастната двойка в купето го погледнаха със съжаление.

Младежът пак подскочи: „Виж, тате! Облаците сякаш бягат от нас!“.

Ентусиазмът му беше като на 2-годишно дете и жената просто не може да се въздържи. „Защо не го заведете на доктор?“ – каза тя на татко му с леко прикрита нотка на досада зад маската на съпричастност.

За нея, както и за съпругът й, нямаше никакво съмнение, че момчето явно е бавноразвиващо се. Такова инфантилно поведение никак не отиваше на младеж на тази възраст…

Бащата се усмихна: „Всъщност, точно това направих – прибираме се от болницата“.

А после очите му заблестяха и той тихо добави: „Синът ми беше сляп по рождение. Но му направиха уникална операция и сега вече вижда…“.

И погледна към сина си с любов и благодарност.

Двойката се умълча.

Както казах, няма значение дали историята е истинска – или измислена.

Единственото, което има значение е тя да стигне до сърцето ви.

И следващият път – когато тръгнете да съдите някого прибързано – просто си я припомнете!

С любов и благодарност…

httpv://www.youtube.com/watch?v=iT88jBAoVIM