Дъждовнишки

Posted: септември 5th, 2014 ˑ Filled under: Духовно блогатство ˑ Няма коментари

Вали дъжд. И е хладно. Вече мирише на есен. Любимият ми сезон и любимото ми дъждовно-мъгливо време…

Още е едва 6 сутринта и София все още е един спокоен и тих град. Шофирането по почти пустите улици е отпускащо и приятно. Остава почти час до обичайния апокалипсис.

В такива моменти обожавам да слушам музика докато шофирам. Избирам я според времето навън. И настроението вътре.

Този път знаех коя ще е песента още преди да стартирам двигателя. (Ще я чуете в края на този текст – насладете й се!).

Омагьосваща песен. Изящна. Изпипана.

Няма нито един излишен тон и не може да й се добави нищо повече…

В такива моменти човек благоговее… (и е тъжно ако не сте изпитвали никога това чувство или се питате какво значи тази дума).

В такива моменти аз се прекланям пред хората, които са докоснати от Бога и могат да създават нещо толкова прекрасно и дълбоко…

Пречиствам се… в такива моменти.

Понякога си позволяваме малки угощения – за награда на тялото. Душата ни също има нужда от такива малки – и безпричинни – угощения.

Нагостете душата си! Просто така… с онова, което знаете, че за нея е деликатес…

Душата ви го заслужава.

А после се преклонете пред автора на това, с което сте нагостили душата си.

Защото който не е Творец – той и Човек не е.