Не давайте сливенски перли на свинете!
Може наистина да няма срамни професии. Ама със сигурност има безсрамни. А напоследък да се наречеш журналист си е направо срамота! И трагикомедията с обира и заложниците в Сливен е само поредното доказателство…
То не бяха лапсуси, то не бяха „бисери“, то не бяха обяснения, разяснения и различни гледни точки…
Обидно е някак си! И определено остава неприятен чалга-привкус в устата…
Не за пръв път телевизии и сите останали медии се надпреварват за приза „Най-тъп репортаж“ или званието „Най-малоумна репортерка“. Но този път направо се оляха…
Вярно, че на журналистиката това (уж) й е работата – да прави от мухата слон. Ама по нашите географски ширини по-често правят не слон – а цяло стадо мамути. И даже не от муха, а от пичи въшки (без извинение)…
Вечер (сутрин телевизия не гледам), който и роден канал да пусна – все ме обземат напъни да емигрирам! Преди чедото ми да е попило изцяло елементарната липса на професионализъм и откровената профанщина, която блика на талази от (почти) всеки репортаж на родните новинари…
Не, че и по света журналистите не търсят вечно лайняни гащи и прясно димящи локви кръв. Ама там поне чат-пат има и истинска журналистика, ей така – за цвят!
А у нас лайняно жълтото е навсякъде. А най-често – около устата на всеки млад репортер или репортерка (които задължително имат или говорен дефект – или пък говорят на диалект).
Не ме разбирайте погрешно – не твърдя, че всички български журналисти са жалки аматьори или всеки репортаж е смърдящо непрофесионален!
… но около 80% са си точно такива.
За съжаление…
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Съгласна съм с написаното и поради тази причина времето за гледане на тв за мен е много ограничено само в няколко конкретни предавания.Гледах почти всички репортажи по тв ,включително от днес-25.03 и поради личен интерес-моите родители живеят на успоредна улица и се наложи да отидат при роднини поради ограниченията за достъп в района.
Още веднъж затвърдих мнението си,че репортажите по тв в повечето случаи не отговарят на истината и винаги се търси жълтата окраска.
Единственото хубаво в цялата ситуация беше ,че полицията отцепи района и не допусна репортерите да имат достъп до информацията.И от малкото информация ,която имаха какви чудеса създадоха , а представям си ако бяха по-близо до събитията.
Не съм привърженик на това да не се четат въобще вестници или да не се гледа телевизия. Също като пълният глад – това няма да доведе до нищо добро. Важно е обаче да си подбираме „храната“ – и да държим на качеството й! 😉
Лошото е, че преобладаващата част от журналистите са поставени хора или роднини/приятели на някой си…
Тъжната истина е, че се чака с огромен интерес да се случи нещо лошо за да може да се отразява. Ситуацията в Сливен беше 90% от новините, преди това катастрофата в Япония… по цял ден само едно и също…
Ако си спомняте по време на „епидемиите“ от свински грип, всяка една емисия започваше с това колко хора за заразени от този грип само и само да панират още повече хората и да тичат до близките аптеки за ваксини. Така и никой не спомена, че обикновения грип е в пъти по-опасен и от него умират в пъти повече хора.
Днес мислите ми са прекалено разхвърляни, ама се надявам да съм написал достатъчно разбран коментар 🙂
Разбран е – поне от когото трябва. 😉
А че журналистиката се храни все повече само с мърша е факт. От който самата журналистика нищо не печели… поне в дългосрочен план.