Ново

Бизнес уроци от Chef Манчев

Обичам да готвя (и да се хваля с това във Facebook), но много рядко гледам кулинарни предавания. Но, вярвайте ми, днес няма да говорим за кулинария.

Снощи – съвсем „случайно“ – попаднах на едно ново, поне за мен, предаване по Нова ТВ: „Кошмари в кухнята“. И го изгледах докрай. Неслучайно.

Признавам си, че досега съм имал известни предразсъдъци към подобен род предавания – а и към всички риалити шоута. Но не съм бил прав.
Светът е голям и (бизнес) уроци дебнат отвсякъде. А този път, в ролята на учител ми бе популярния Шеф Иван Манчев.

Този ден…

Този ден ми е подарен. Ще приема този дар със смирение и благодарност. Този ден ми е подарен. От децата на децата ми – защото всеки мой дъх, всяка моя стъпка и действие променят не само моите съдбини, но и на цялата Вселена.

Когато си на ръба на лодката

Когато си на ръба на лодката

Павел Вежинов има един прекрасен разказ, който помня още от юношеските си години – „Когато си в лодката“. Всъщност, вече не помня много добре самия разказ, но трудно мога да забравя онзи цитат (така и не разбрах точно на кого се приписват тези думи – дали на Моисей или на Галилей), от който идва и заглавието на разказа:

Маминка…

Маминка…

Някой беше казал, че смъртта е края на един живот, но не и на една връзка…

Така се случи, че и с двете ми баби загубих връзка много преди да ги загубя в буквалния смисъл.

Вината вече е без значение. А и никога не съм преставал да чувствам тяхната любов.

Дъждовнишки

Дъждовнишки

Вали дъжд. И е хладно. Вече мирише на есен. Любимият ми сезон и любимото ми дъждовно-мъгливо време…

Още е едва 6 сутринта и София все още е един спокоен и тих град. Шофирането по почти пустите улици е отпускащо и приятно. Остава почти час до обичайния апокалипсис.

В такива моменти обожавам да слушам музика докато шофирам. Избирам я според времето навън. И настроението вътре.

Ziju Paulo

Ziju Paulo

Малта, 3 септември 1992-ра. Тук съм вече близо половин година, а сестра ми – в България – всеки момент трябва да роди първото си дете.

Всеки ден, преди да отида на работа, минавах през една кабинка за международни разговори и се обаждах на мама – за да разбера станал ли съм най-после вуйчо.

По същество

По същество

Казаха ми го. Че „бълвам много – но не по същество“…

И то с най-топли чувства ми го казаха. От което не ме заболя по-малко…

(Има палачи, които старателно дезинфекцират брадвата си преди екзекуция, но по същество това е един абсолютно безсмислен акт… както повечето символизми).

Предизвикателство с кофа с лед

Тия дни светът е луднал по едно предизвикателство с кофа лед. И аз реших да се включа… но по мой си начин. (Ще разбереш как точно – след малко!).
Понеже съм тарикат, няма да се заливам с кофата по главата. Но пък ще го направя пак за една благородна кауза. (Чети по-нататък и ще разбереш каква…).

За да обясня по-добре, ще се наложи да започна по-отдалече. (Търпение!)

Пълно вътрешно отражение

Случката е съвсем прясна. Отпреди 2-3 месеца най-много… (Не, че това е от значение).

На „стари години“ реших да тръгна на фитнес. Нали казват, че мъжете – на определена възраст – по(д)лудявали. Още повече…

Разваляне на магия

Разваляне на магия

Понеделник е добър ден за разваляне на магия. За да ви върви така – цяла седмица!

А в днешно време – магии да искаш! И магьосници – колкото щеш!

(На мен даже ми идват малко в повече… понякога).

Но да караме по същество.