Ново



1
Конкретния повод да "притоплям" точно днес темата за свободата е моят син. Говорихме си с майка му, че при него е традиция да има свободата да расне и да се развива без непосредствен родителски надзор. (Друг е въпросът дали е получил тази свобода съзнателно или клетите му родители просто нямат достатъчно време и нерви да бъдат по-добри надзиратели).

Свободата, Панчо…


Някой беше казал, че това, което най-много ни плаши не е Мракът вътре в нас - а Светлината. Най-големият ни страх е, че може да се окаже, че ние наистина сме можещи и силни. И съдбините ни не зависят от никой друг - освен от самите нас. И нашите решения. От всекидневните ни избори.

Другият глас



Няма да ви питам кога за последен път сте се тревожили за пари, здравето си, децата си, политиката, държавата, света като цяло – и себе си в частност… Няма смисъл да ви питам и кога за последен път сте напсували – наум или на глас – оня идиот пред вас […]

Кога за последен път?


Хубавите истории нямат нужда от обясняване. Тази е точно от този тип. Попаднах на нея докато се опитвах да намеря подходящ виц за фотографи - исках да "намигна" на приятел, който в момента кара курс по фотография и е много въодушевен от това. После си казах, че историята е поучителна и за тези, които са се отдали на кулинарното изкуство. Имам и такива приятели. (Не са много на брой, но пък са повече от качествени...) В крайна сметка, реших, че историята е толкова добра, че си заслужава да я споделя със всеки от вас. А кой какво ще си вземе от нея - това вече не е моя работа...

Притча за фотографа и главния готвач


Днес ще ви поднеса тайната на личностното развитие. На тепсия. И на много добра цена – безплатно. Освен всичко това, няма и да ви разтягам локуми. Тайната е кратка и ясна. Ето я: ТАЙНАТА НА ЛИЧНОСТНОТО РАЗВИТИЕ СЕ КРИЕ В ТОВА: Да сте личност. Да се развивате. Мислите си, че […]

„Тайната“ на личностното развитие



Преди едно бебе време една австралийска кахуна ми каза, че съм много стегнат. Но не в добрия смисъл... Аз лежах на пода (в другия край на залата няколкото свидетели на необикновената процедура едвам се стискаха да не се разкискат). Тя - доста едра жена (но и с огромно сърце) - се беше надвесила върху мен и извършваше върху мен някаква странна смесица от масаж, баене, духовно пречистване и какво ли още не...

46



Всеки ден чета буквално десетки български новинарски сайтове. Малка част от тях – по собствено желание. За другите ми се налага или просто попадам на тях случайно. И всеки ден се чувствам като че ли съм се разходил в гората. На метри от Чернобил. Без никакво защитно облекло. Дори без […]

Мисля си…



Снощи бях на "Герена". Мръзнах и треперех - не само от студ - до последно. Но секунди преди да умре последната надежда, един фамозен испанец ни върна пак там, където преди години бяхме свикнали да бъдем - в приказката, която трябва да продължи.

Снощи…


Представяте ли си ако цветята бях като нас? Хората… Сигурно щяха да си правят забележки и да се сочат с листа едно-друго през цялото време: – Ти не си правилното цвете! – Не се расте така! Има и по-добри начини! – Как може да си толкова диво! – Не те […]

Притча за цветята


Омразата е като безотговорността - вирее най-добре когато става въпрос за по-голяма група от хора. И избледнява (в повечето случаи) когато я сведем до нивото на отделна, конкретна личност. Омразата (в повечето случаи) е просто навик. И най-често - дори неосъзнат. В осъзнаването, обаче, е ключът към нейното лечение.

За омразата – с любов