Сън в съня 27


Вървял един ден Конфуций из гората с учениците си – много умислен и мълчалив. Те никога не го били виждали такъв, чудели се и накрая попитали какво има.

-Тази нощ сънувах, че съм пеперуда-отвърнал Конфуций.

Учениците се засмели:

-Какво толкова странно имало в това.

Конфуций продължил:

-И сега вървя и си мисля дали пък в момента пеперудата не спи и не сънува, че е Конфуций….

Сънувах, че съм Голяма работа.

Имах големи мечти и големи планове. И ги сбъдвах – един по един. Успех след успех…

Имах собствено мнение. И собствени цели в живота.

Гордеех се, че съм българин. Радвах се на постиженията на другите.

Бях личност. Неповторима и уникална. Разбирах и обичах себе си – а оттам и целия свят.

После сънувах… че се събудих.

В някакво скърцащо легло с омачкани чаршафи…

И бях средностатистически.

Живеех в средностатистическо панелно жилище.  Карах средностатистическа кола на старо. Имах средностатистически доходи и средностатистически интереси. Имах и приятели – също средностатистически.

Бях като другите – мразех всички успели, защото не бях един от тях. И заявявах на всеослушание, че „в тая скапана държава“ успяват само престъпниците.

Бях като всички останали – нямах собствени мечти или ги бях забравил безвъзвратно. Нямах и план за собствения си живот. Просто правех каквото правят всички останали…

… за да съм „като хората“.

Събудих се с много гаден вкус в устата.

Но поне пак съм Голяма работа.

И не ми дреме дали това е само сън!

Реалността също е относителна…

(… като всичко останало).

httpv://www.youtube.com/watch?v=KbfUDm0x2qQ

P.S. Не съм и сънувал, че някога ще спечеля дори и един тур от BLOG CHALLENGE – затова коментирайте просто ако ви се коментира! А не защото трупам точки…

Аз съм олимпиец. 😉

Facebooktwitterpinterestlinkedinmail

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

Вашият отговор на нели Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

27 мисли относно “Сън в съня

  • Филип

    И аз така мисля … определено не си, Пламен 🙂

    А относно сънуването … трябва да ги ползваме за вдъхновение, а не да падаме духом, че не сме такива каквито сме в тях …

    Успех на всимки в сънуването и в реалността :)))

  • Майк Рам

    Животът е един такъв… средностатистически. От нас зависи дали можем да го превърнем в нещо уникално. Само дето никак не е лесно…

  • Нина Николаева

    Айде сега – олимпийски принцип. То аз така започнах, пък се зарибих. Не че имам надежда да мина по-напред в класацията, ама на – пробвам се. А ти имаш всички шансове! Защо се включваш все в последния ден – напук на логиката ли!

  • adart

    If you make people think they’re thinking, they’ll love you. If you really make them think, they’ll hate you.
    edin glas „ZA“ i ot men

  • Мила

    Разкошно есе 🙂 благодаря 🙂
    А, иначе, мисля, че работа на всеки е така да си стъкми статискиката, че да излезе начело в собствените си класации 🙂
    Успех 🙂

  • Венета Евтимова

    „Средностатистическия“ статус просто убива… Не искам просто да правя каквото правят всички останали… за да съм “като хората”.

    Продължавай да „сънуваш“, току виж се оказало, че това е реалността …. 😉

  • Biser

    Още не те познавам достатъчно добре, но определено те слагам в графата „особени хора“. Което автоматично те отдалечава доста от „средностатистическите“, както ти се изрази. 🙂

  • adin

    Средностастически ли 🙂 аз нямам такива приятели, а тъй като ти си един от тях извода е ясен. Бъди си все такъв.

  • Dar

    Сънувах, че този път си победител и следващата тема е определена от теб.Много от сънищата се сбъдват, други вероятно също се сбъдват, но не помним, че сме ги сънували.
    Успех

  • TaniaJo

    Желая ти да победиш и този път,защото ми хареса много есето ти.
    Щом имаш силата да го напишеш с този пламък значи ,че не си средностатистически…., а щом го чета аз в момента означава ли ,че и аз съм средностатистическа…..
    Всяка сутрин,когато си поставям задачите за деня си напомням,че не е важно къде сме, а е важно къде искаме да стигнем….

  • Мариела

    Аз пък искам да коментирам статията и дано този път коментарът ми не е след дъжд качулка като миналия път, понеже не ми беше твърде ясно, кога засичате края на състезанието.
    Аз съм един съвсем, ама съвсем средностатистически човек със средностатистическо жилище, средностатистическа кола, средностатистическа заплата и т.н. всичко което се сетите ми е средностатистическо. Обаче, интересно, НИКОГА НЕ СЪМ СЕ ЧУВСТВАЛА средностатистически. Или ми е ужасно зле или хвърча от радост или кипя от ентусиазъм. Или съм до капачката пълна с надежда или съм срината напълно от някоя мисъл, която е само в главата ми, естествено, и почти никога няма нищо общо с реалността, но ме кара да се чувствам изключително (зле или добре). А като погледна някое от децата си, никога не ми се струват средностатистически, те са абсолютно най-готините, най-чувствителните, най-умните или пък най- непослушните, най-капризните и най-проклетите. Интересна работа.. но не се чувствам средностатистически 🙂

  • tina

    И есето ми хареса, и коментарите след него – поздрави на авторите! Ако поне половината българи бяха като тях, България щеше да бъде много над белите средностатистически държави.

  • Valeria

    Струвами се, че и в друга държава да живее човек се съобразява с реалностите и то е задължително.Оставяйки сам със себе си в своя свят пък е изпълнен с мечти ,става съдник на себе си или търси пътя пак към себе си.Кога е щастлив той сам си знае, важното е да бъде себе си и да се вижда отстрани.Пламене от скоро съм любителка на блога ти и всичко, което споделяш с нас е толкова искренно и честно, че те имам за приятел.

  • Ивалина Ташева

    В съня изплува онова, което подтискаме, задушаваме, лишаваме от живот. И то ни говори, проявява се, живее в съня…но в абстрактни образи. Налага ни да проявим усилия, за да го разберем, ако искаме…
    „Сън в съня“ – изблик на подтиснатост на квадрат…

  • Petkov

    Определено не си средностатистически. „Пламен, пламенски, пламенов “ – това е твоето лого, твоят почерк, твоят стил във всичко, което правиш. А това е твърде далеч от средностатистическите норми.

  • нели

    Сънят,в който живеем е наше творение,нашата представа за реалността и сме способни да я променим във всеки един момент.Мисля,че си успял да разбереш общия сън и способността си да твориш.Успех!!!