IncomeEDU Live Webinar

Хотел Lucky Банско – разказ на Блогошественика

 

Кое е за вас най-важното качество на един хотел – за да го харесате и да отбележите почивката си там като „незабравима“?

Да има 5 звезди в оценката си и куп звезди сред гостите си? Да е супер-луксозен и с просторни стаи? Да има отлична SPA зона и условия за активна почивка?

Или пък храната? Или обслужването? Местоположението? Цените?

Сигурен съм, че колкото различни хора попитам – толкова различни отговора ще получа. Което е съвсем в реда на нещата – всеки има различен вкус и различни критерии за пълноценна почивка.

Е, аз мога да говоря само за моите. И с тази публикация бих искал да положа на началото на нова рубрика в блога ми: „Блогошественик“. Отдавна имам идея да споделям с вас преживяванията си като турист у нас и по света, но чак сега се случи да премина от хрумването към конкретната реализация.

(Идеята се роди преди около 5-6 години когато помогнах на мой приятел да си направи блог, в който той разказваше – под пълна анонимност – своите впечатления за различни хотели, ресторанти и други подобни места, които е посетил, като дори слагаше собствен рейтинг с различен брой звезди. За съжаление, той се отказа само след няколко месеца, но на мен още тогава ми допадна първоначалната идея и реших, че някой ден ще направя нещо подобно…).

Преди около две седмици, с моята спътничка в живота Мира посетихме през уикенда един от най-популярните ни планински курорти – Банско. Всъщност, не видяхме много от самото Банско, ако не се брои една кратка разходка в съботния ден и вкусен обяд в закътана семейна гостилница (вече не помня името, но гледката от чардака беше просто „като за снимка“ – и можете да я видите на снимка в моя Instagram профил, както и други фотоси от това наше пътешествие).

През останалото време (пристигнахме още в петък следобед), просто не излязохме от хотела. Не защото ни мързеше, а защото в този хотел всичко беше напълно достатъчно, за да се чувстваме повече от добре – и да не ни се ходи никъде другаде.

Не възнамерявам да ви разказвам дежурните подробности за самия хотел Lucky Банско. На страницата му ще намерите цялата информация, която обикновено ви интересува. Аз ще се върна на първоначалното ми питане.

Кое е онова нещо, без което един хотел няма да ви остави щастливи спомени от престоя си в него? Онова качество, което прави разликата между прекрасната и кошмарната почивка? За което никой хотел не пише директно в сайта си – но и никога не остава скрито. И всеки негов гост го вижда, усеща и приема винаги лично…

За мен това е отношението.

И под „отношение“ не разбирам непременно „обслужване“. На пръв поглед доста си приличат и се припокриват може би на 80-90%. Но разликата е точно в тези оставащи 10-20%.

Доброто обслужване може да се дължи на много фактори. Преди всичко на това как е подбран и обучен персонала на хотела. Как е строена и поддържана базата…и много други неща, които за лошия хотелиер са само разходи, за добрия са стандарт, а за отличния – приоритет.

Но доброто отношение се „корени“ преди всичко в…самоуважението. В това да обичаш работата си – независимо дали си главен мениджър, главен готвач, сервитьор, масажистка или момчето, което почиства басейна в края на деня.

Ако имаш самоуважение – всяка една работа е важна и се върши с достойнство и със съзнанието, че така даваш своя принос гостите на този хотел да се чувстват добре. Или дори повече от добре…

Накратко – в хотел Лъки Банско хората уважават труда си. И това отношение се чувства навсякъде.

Още при самото посрещане – ненатрапчиво и без мазнене или угодничество. Все едно посрещаш стар приятел, който ти гостува за уикенда. Поне ние така го усетихме…

Същото беше и при настаняването. Любезност, която не стои като пришита фалшива усмивка (за съжаление, на много хотелски рецепции съм срещал точно това отношение…че дори и безпардонност). Без възгордяване. Без излишно да те затрупват с инфорамиця, която не си поискал. Което – поне за мен – си е уважение към личното ми пространство. А това аз ценя много.

Стаята – всъщност просторен апартамент – ни изненада не само с приятния декор и удобно обзавеждане. (За огромно наше съжаление, не можахме да се възползваме и от камината в хола, тъй като зимата вече си беше отишла, но си представям колко уют внасят пламъците й в разгара на сезона).

През целия ни престой в Апарт хотел Лъки Банско & СПА (както е пълното наименование на хотела) не спирахме да се изненадваме приятно от най-различни „дребни“ детайли, които спокойно биха могли да бъдат спестени – и точно това, че не са прави усещането, че си обгрижен с любов и внимание толкова приятно и незабравимо. Сигурен съм, че всеки от вас ще разбере сам какво имам предвид ако посети въпросния хотел. Горещо ви го препоръчвам!

И за да не помислите, че не съм настроен критично – не казвам, че хотела или обслужването са съвършени! Няма идеални неща и винаги има какво да се подобри или промени. Включително и в Лъки Банско. Един такъв „дребен“ детайл, например, беше, че още на рецепция ни дадоха картонче с паролата за безплатния безжичен Интернет, но на самото листче пише само WiFi паролата – не и името на мрежата. А те се оказаха няколко и трябваше да намерим правилната сами по метода проба-грешка…

(Още нещо, което малко ми помрачи настроението на тръгване – но за което персонала на Lucky Bansko едва ли има каквато и да е вина – е, че ако си тръгвате от Банско обратно за столицата, първата пътна табела с надпис СОФИЯ ще видите чак… в Благоевград! При всяко пътуване се сблъсквам с този роден феномен – дебилно поставени указателни табели или пълната липса на такива – и това е не само крайно дразнещо, но и крайно опасно понякога.)

Кухнята на хотела е наистина добра (и наистина „био“ – ще разберете защо ако я опитате), а обслужването в ресторанта е също толкова приветливо и ненатрапчиво, както навсякъде в целия комплекс.

Впечатленията ни от басейна и цялата SPA зона също са отлични. Опитахме лично и няколко от процедурите и останахме много доволни – аз лично се забавлявах най-много в басейна със соли от Мъртво море и в ледената стая (в която влизах след всяка сауна, докато Мира ме гледаше отвън с широко отворени очи).

Направих си и една 50-минутна процедура с лечебна кал в нещо като парна баня – май се казваше расул или нещо подобно – след която кожата ми светна и беше направо „като на бебе“…по свидетелствата на очевидки.

Не на последно място, в хотела имаше доста семейства с малки деца (за тях също имаше обособена зона с игри) и май за първи път ми се случи в стаята си да не чувам детски писъци и тропане от бягане по коридора. Не знам за вас, но на мен това ми спестява доста нерви…

Да обобщя. Ако искате да избягате поне за 2-3 дни от лудницата на големия град – Апарт хотел Лъки Банско & СПА е вашето място! Препоръчвам с две ръце.

А ако сте любители на зимните спортове (аз не съм, тъй като яденето на свинско не се брояло за зимен спорт), непременно отидете в този хотел!

И запалете онази камина! А докато се взирате в пламъците й – спомнете си за разказа на един Блогошественик

P.S. И да не забравя нещо, което на мен лично ми е почти мания! Ранобуден съм и обичам да плувам рано сутрин преди закуска. Обаче в родните хотели закуската обикновено почва в 7 или 8 сутринта, но басейните отварят чак в 9 или 10 часа. Е, в Лъки Банско не е така! БРАВО!!!

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes