прошка

Веднага след терористичния акт, един от оцелелите журналисти заявява пред пресата: „Следващата сряда вестникът ще излезе, те не победиха“.  Брой №1178 на "Шарли Ебдо" наистина излиза на 15 януари 2015 год. Наричат го "броят на оцелелите".

„Всичко е простено“

 във Блогатство от
Напоследък (като че ли) помъдрях. Не се хваля. Не се и оплаквам. Просто констатирам. (Аз напоследък умишлено и преднамерено избягвам силните емоции като хвалбите и оплакванията – и се ограничавам само с отбелязване на случващото се. Доста е разтоварващо…) Та, откакто се чувствам помъдрял (с основание или без – това […]

За прошката…

 във Блогатство от
Пред доктор всичко се казва. И показва… А за цялата тази работа ме нави Доктор Уотсън. (Тя, всъщност, е жена… при това хубава – а на хубави жени аз никога не отказвам!). Нещо повече. Нейното предизвикателство включваше само 6 неща. Но аз винаги давам повече от себе си. (А и […]

7 „малки“ неща, които ме правят щастлив

 във Blog Challenge от
Една стара мъдрост гласи, че когато ученикът е готов – ще се появи и учителят. А учителят не е задължително да е точно човек. Може и да е просто една случка или отделна ситуация… Днес май съм бил готов – точно за този урок. Случката можеше да мине почти незабележимо… […]

Камъни и грешници

 във Блогатство от
2
Приятелите са хора, на които позволяваме да забият ножа най-надълбоко. Защото знаят, че и това ще им простим… Единствените, които могат да го забият още по-надълбоко сме самите ние. Но е и най-трудно да простим на самите себе си. Заземяването пък е нещо като презастраховане. Че ако не можем да […]

Заземяване

 във Искрено и (едно)лично от
Когато пробудиш сърцето си – ще разбереш. Но не с разума. Със сърцето си… Когато пробудиш сърцето си – ще прогледнеш. Но не само с очите. И със сърцето си… Когато пробудиш сърцето си – ще потрепериш. От мисълта, че е можело да продължиш чак до края. Със спящо сърце… […]

Когато пробудиш сърцето си…

 във Духовно блогатство от
3
Не подценявам мъдростта на такива смутители на манекенската душа като Паулу Коелю, Хорхе Букай или Умберто Еко… примерно. Но смея да твърдя, че вселенските мъдрости, които евентуално бихме могли да открием в произведенията на гореизброените (а и много други) световни автори, могат да се намерят и много по-близо. В нашите […]

За раните от лошите думи

 във Под Ego-то от
2
Няма нужда да назовавам името ти. Ако някога прочетеш това – ще се разпознаеш. Макар че не ми се вярва да го прочетеш – защото знам колко цениш времето си. А също и моите писания… Няма ирония в подзаглавието. Нито сарказъм. Това наистина е моето благодарствено писмо към теб. Защото […]

За прошката и теменужката

 във Под Ego-то от
Едно време е било по-лесно. Хубавите неща са били малко. И затова и са ги ценяли много повече… Сега имаме от всичко по много. Ама толкова много, че направо прелива. Задушава ни. И се тъпчем. С ядене, пиене, хапчета и други отрови. До пръсване… И душите си тъпчем. С душевни […]

За дебелогъзите душици и прошката

 във Под Ego-то от
25
Няма смисъл да ви се кълна, че тази публикация НЕ Е платена. Тези, които ме познават, сами знаят, че не съм продажник. А останалите… ами, за тях май е безсмислено дори да опитвам да ги убедя в противното. Те първо стрелят – и после питат „А трябваше ли?“. (Само при […]

М-тел ме изненада…

 във В махалата от
Детето в мен е още живо. Въпреки че години наред се мъчех да го прокудя със шизофреничните си призиви за порастване и повече сериозност… Детето в мен ми прощава, че съм такъв. Прощава ми дори, че вече не съм като него… Детето в мен продължава да сънува дори когато аз […]

Детето в мен

 във Искрено и (едно)лично от