Джон Максуел и притчата за човешкия живот

maxwell

John C. Maxwell е един от любимите ми учители по успех. Има много причини за това. Но сигурно най-личната е неговия неповторим чар и присъствие на сцената. Между другото, самия Джон Максуел не обича да го наричат motivational speaker. Според него, мотивационните оратори са хора, „които те карат да се чувстваш приповдигнато… но след 2-3 дни и ти самият не знаеш защо“. Затова той определя себе си като мотивационен учител. И наистина, от всяка една от 50-те му книги (много малка част от тях, преведени и на български език) може да се научи много – за лидерството, за успеха и за живота въобще.

Гледал съм доста негови записи и винаги усещането е, че това не е просто лектор, а професионален актьор (при това доста талантлив) и наблюдаваш не поредната лекция за успеха, а някакъв моно-спектакъл, който не ти се иска да свършва…

Снощи изгледах – за пореден път – една от лекциите му (с благодарност – за пореден път – към приятеля, който ми я предостави) и реших да споделя с вас нещо от нея. Става дума за една притча, която е доста забавна и духовита. Но също така те кара да се замислиш сериозно над собствения си живот. И начина, по който го живееш…

Ето и самата история (преводът ми не е дословен, но се надявам най-ценното от притчата да стигне до вас по достатъчно въздействащ начин):

На първия ден, Бог сътвори Кучето и му каза: „Стой на прага на къщата и лай по цял ден по всеки, който мине! Давам ти продължителност на живота 20 години“.

А Кучето Му отговори: „Това е прекалено много време за едното лаене! Дай ми само 10 години – връщам ти останалите десет!“.

И Господ се съгласи.

На втория ден Бог създаде Маймуната и й рече: „Забавлявай хората, прави маймунджулъци, разсмивай ги! И на теб ще ти дам 20 години живот“.

„Колко скучно! Да правя маймунджулъци цели 20 години?! Кучето ти върна 10, защо и аз да не сторя същото? Става ли?“

И Господ отново се съгласи.

На третия ден Бог създаде Кравата и й проговори: „Ще отиваш всеки ден със фермера на полето. По цял ден ще се трудиш с него под яркото слънце, ще даваш мляко, ще раждаш теленца… Отреждам ти цели 60 години за този тежък труд“.

Но и Кравата възроптала: „На тежък живот ме обричаш – и то за цели 60 години! Нека ти върна 40 – и 20 години тегло ми стигат!“.

И Господ пак прие и тази молба.

На четвъртия ден Господ създаде човека. И му рече: „Яж, спи, забавлявай се, жени се… наслаждавай се на живот! Отреждам ти 20 години“.

И Човекът веднага също възропта: „Само 20 години?! Нека да взема и тези 40 години, които ти върна Кравата, и 10-те от Маймуната, а и 10-те на Кучето?“.

И Господ удовлетвори и неговото желание.

И от тогава, през първите 20 години от живота си ние ядем, спим, играем и се наслаждаваме на самите себе си… през следващите 40 години от живота си се потим под жежкото слънце и се трудим неуморно, за да изхранваме семействата си… след това цели 10 години се правим на маймуни – за да забавляваме внуците си… а  през последните 10 години от живота си – лаем по всеки, който премине покрай прага ни…

Това обяснява всичко, нали?! 🙂

Facebooktwitterpinterestlinkedinmail

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

13 коментара за “Джон Максуел и притчата за човешкия живот

  1. Ognyan Chipev

    🙂 Интересна и забавна публикация и предизвиква да се замисли човек, поне малко.

    Джон Максуел е един от малкото любими автори, книгите на които чета с внимание, удоволствие и отворено сърце. Но Джон за мен е повече от автор на книги. На него и на написаното от него слово ме съм дал свободен достъп да ме конфронтира, коригира и променя. Повечето от книгите на Максуел съм ги чел и са ме предизвиквали много, дори дотал и аз да пиша неща, инспирирани от откровенията, които съм получавал от тях. Но признавам си, тази история (притча) не бях я чел досега.

    Може би знаете или не, Джон Максуел години наред е бил пастор на протестантска църква в Щатите с изключително силно служение на Божията нива. Той познава изключително добре Словото на Библията и го споделя по начин, който не много хора го правят. Това му позволява дори да пише и притчи като тази.

    Според мен, тази притча говори за падналата (Адамовата, грешната) природа на човека, сравнена иронично и много точно с животинската. Ами това е, което се получава и го виждаме навсякъде – в и около нас, нека сме честни, когато човек живее живот не според Божието слово, а воден единствено от страстите и пожеланията си. По този път насищане няма. Човек определено става роб на плътта си.

    Какъв е изхода – отърваване от ниските инстинкти. Ако запитаме Джон Максуел, сигурен съм, че отговорът му ще бъде горе-долу следния: Отиване при Кръста на Господ Исус, разпъване тав на нашата грешна и приемане на Неговата святост и праведност (оправдание от греха и смъртта), като подарък, понеже ние не можем да заслужим това – това е дар от Бога. Това човек може да направи единствено, не като сделка, а с благодарност и със смирение към Този, Който е направил възможно това за нас, Който ни е създал, обича ни и има добро бъдеще за нас.

    Надявам се да не съм излязъл от контекста на публикацията (благодаря ти, Пламене!) и това, което споделих да бъде полезно за някой. С уважение и пожелание за успех! 🙂

  2. Явор Имамов

    Еееее браво.И аз не я бях чувал тази притча.Но по скоро е създадена по обратния път-по живота на човек е нагласена и притчата.

  3. Елена Петкова

    А Лили Иванова се наредила два пъти 🙂 Шегичка – обичам Лили!
    Замисли ме (не, Лили, а статията ти) :). Най – хубавото е, че открих, че тъй като при мен порядъкът е малко сбъркан (обърнат), означава, че най – доброто предстои :)!
    Първите 20 години (от почти несъзнателна детска възраст) работих, като добиче (не зная дали точно – крава) – селска девойка съм от семейство на упорити селски труженици 🙂 После петнадесетина години, пак много учение и труд, за да си намеря мястото и мисията, т.е. остават ми, има – няма 5 годинки още „да се потя под жежкото слънце и се трудя неуморно“ и после….. Хей, живот здравей, здравей! Тъй като работата с омъжването съм я свършила вече, остава – „ядене, спане, игра и да се наслаждавам на самата себе си“.
    Аз съм толкова „бяла и добра“, че до лаенето нямам намерение, пък и няма начин да стигна! Ех, че хубаво!
    Благодаря, Пламен, знаех си, че има някакъв смисъл в сбъркания ми порядък! Всичко си дойде на мястото! 🙂

  4. Yanko

    Страхотна притча !

    Джон Максуел е един от малкото хора, които наистина имат какво да споделят по отношение на лидерството.
    При него нещата са изключително практични, точни и изграждащи
    (мотивиращи).
    Много се радвам, че негови книги са преведени и на български. Определено си струва човек да отдели време и средства, за да се запознае с това, което е написал и публикувал.

    За всички, които ценят Джон Максуел – два подаръка:

    1. https://www.downarchive.com/ebooks/video_training/77338-john-maxwell-the-17-indisputable-laws-of-teamwork.html

    2. https://www.downarchive.com/ebooks/video_training/83502-john-maxwell-on-the-five-levels-of-leadership.html

  5. Niki

    Много интересно ми стана. Г-н Петров може ли да споменете коя година е казано това, тъй като имам много ясен спомен, че съм чел същата притча в една българска книга за Хитър Петър преди поне 15 години….

  6. spell i'm under

    лаем не само през последните 10 години..хората лаят срещу всичко, което не разбират, не желаят да разберат или което ги плаши със своята различност от установеното и перманентно състояние на невъзприемащото съзнание и в този случай приличат на малките декоративни кученца (пинчери) които се адавят от 🙂 заплашителен лай към всеки, който минава край тях…

  7. Dimitar N. Mitev

    Една котка да вземем за пример, която има 9 живота. Повечето хора не могат да изживеят и половината си живот, защото е кучешки! Освен да лаят през цялото време друго не се стараят да направят!

Вашият отговор на Пламен Петров Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.