За еднооките царе на слепците 16


Нашите деца са нашите най-добри учители. Снощи – за пореден път – се убедих в това. След една, на пръв поглед, незначителна случка…

Историята е почти битова. Отидох да взема сина си от училище и той ме посрещна със сияещ поглед: „Тате, днес получих шестица на контролното по немски!“.

Аз, разбира се, го похвалих за това му постижение. Но в очичките му имаше нещо лукаво и той не закъсня с продължението: „Но има и нещо още по-хубаво от шестицата – всички други деца в класа имат тройки или четворки. И само аз имам шестица!“.

Личеше му колко е горд и щастлив от постигнатото. Но трябваше да го полея със студена вода. И го сторих мигновено…

Признавам, че сега бих подходил малко по-сдържано, но снощи реагирах спонтанно. Изнесох му класическо „конско“ – с класическия (поне за Овните) дидактичен плам.

Говорих му разпалено как трябва да се радва на своите успехи, а не на неуспехите на другите. Още по-малко да злорадства, че другите са се провалили, а той – не.

Обяснявах му на висок глас как трябва да се стреми да е по-добър от самия себе си, а не да надмине другите и да се радва на това, че му „дишат прахта“

И така нататък – независимо дали сте били само дете или вече и родител, знаете със сигурност какво значи да ви „трият сол на главата“.

Синът ми посърна. Но мисля, че осъзна грешката си. (Накарах го и да напише нещо като разсъждение по темата. Какво написа ли? Ами… да кажем, че вече не съм единствения талантлив „драскач“ вкъщи). 😉

И аз се поуспокоих след бурната си тирада. А малко по-късно изведнъж в главата ми нахлу едно упражнение – от скорошния двудневен семинар с Джон Кехоу.

Във въпросното упражнение трябваше да напишем най-дразнещите черти на някой наш близък. И след това да ги анализираме – с мисълта, че най-често ни дразнят у другите именно собствените ни недостатъци.

Упс! Ами сега?! Прав ли е Кехоу?

Потърсих отговорите дълбоко в себе си. Прав беше…

Разпалих се толкова много по темата, защото самият аз също имам понякога такива залитания. Улавял съм се, че – макар и за много кратко – съм изпитвал такова фалшиво задоволство. Че аз съм „много напред с материала“ (в едно или друго отношение) – а другите кретат някъде подире ми, в далечината…

Такива мисли са повече от пагубни. Никога не позволявайте да изпадате в положението на еднооките царе в царството на слепците!

Никога не допускайте да бъдете въвлечени в капана на самодоволството и в илюзията, че сте нещо повече от останалите!

Никога не бъдете от хората, които (умишлено или подсъзнателно) се обграждат с приятели, които са с нещо по-долу от тях (не чак толкова умни, богати или красиви) – за да могат да изпъкват на фона им!

Не познавате ли такива жени, например? Чиито приятелки до една са по-пълнички или по-грозновати – и се скъсват да хвалят „титулярката“ и да я обсипват с комплименти: „Ех, де да бях и аз като тебе!“. Такива хора будят у мен само съжаление… Ако сте от тях – още не е късно да се събудите!

Това е много коварен капан. И ако попаднете в него – ще се лишите сами от възможността наистина да израснете. Да бъдете по-добри от самите себе си – не от някой друг, който да накарате да ви завижда!

Успехът е мерило за личностно израстване – а не за това, колко хора, кариери или съдби сте прекършили или стъпкали по пътя си към мечтаното най-високо стъпало на почетната стълбичка.

Затова – обградете се с хора, които са по-добри от вас! И рано или късно вие ще ги настигнете…

Обратната стратегия е обречена на горчив провал. Просто не си заслужава…

Казали са го и по-умни от мен:

„… оставете ги: те са слепи водачи на слепци; ако пък слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата!“

Евангелие от Матея 15:14

Има логика, нали?

httpv://www.youtube.com/watch?v=K2h0Df6QBLI

Facebooktwitterpinterestlinkedinmail

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

Вашият отговор на райна Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

16 мисли относно “За еднооките царе на слепците

  • Майк Рам

    Според мен истината е някъде по средата. Човек трябва да се радва на всеки постигнат успех и да го отпразнува подобаващо. всяко усилие, което е дало резултат, си заслужава похвалата.

    Друг е въпросът, че трябва да се научим да не се възгордяваме от това и да не се главозамайваме. Точно затова смятам, че умението да балансираш чувствата си е най-важното, за да се чувстваш щастлив и успял в живота.

    • Пламен Петров Автор

      Съгласен.

      Кога се пие – трябва и да се мези! Баланс му е майката! Хармония!

      Фън Шуй + гроздова и щастието е пълно! (Поне докато някоя фам не се нашерши…) 😉

  • Валентина

    Този път не съм съгласна с теб. Нито с разсъжденията ти по темата, нито с конкретния ти подход към детето. “ Говорих му разпалено как трябва да се радва на своите успехи, а не на неуспехите на другите. Още по-малко да злорадства, че другите са се провалили, а той – не.“
    Защо приемаш нещата по този начин? – Фактът, че синът ти е получил единствена 6-ца на фона на ниски оценки на останалите деца в класа, го прави горд не защото ги превъзхожда, а с особената стойност на успеха му. Контролното по немски е било толкова трудно, че 6-цата придобива наистина висока стойност! Тройките на другите са доказателство за трудността на теста, а не че децата са глупави. И този факт е достатъчен за да се изпълни синът ти със ЗАСЛУЖЕНА ГОРДОСТ. Човек може и трябва да се гордее със себе си без да пренебрегва постиженията на другите. Това няма нищо общо със самодоволството на празноглавците, за които говориш във втората част на материала.
    А за таланта на 10-годишния юбиляр (новият „драскач“ в семейството) – време беше да се прояви. Успех и на двама ви!

  • Петя

    супер, и е хубаво написано…добре е, че се казват тези неща и още по-добре – че се осъзнават от хората..сравнението и надпреварването с другите се е просмукало навсякъде, време е да седнем и да се замислим 🙂

  • Соня Георгиева

    Мисля, че Пепи е реагирал съвсем нормално! Ние всички май сме позабравили първите успехи( и неуспехи) в училище или извън него, чрез които сме започнали да откриваме себе си и това, на което сме способни, и какви вълнения са предизвиквали в нас.Колкото до твоята реакция – аз също бих реагирала по този начин, но все пак не забравяй, какъв дълъг път си извървял, за да погледнеш на света и на човешките взаимоотношения по този начин, по който гледаш днес! На синът ти тепърва му предстои да го извърви! Бъди малко по-търпелив с него.

    • Пламен Петров Автор

      Опитвам се…

      Разбирам естественото желание на всички жени (особено на тия, дето са му кръвни роднини) да „защитят“ детето, но все пак бих искал да ви обърна внимание, че:

      1. При по-внимателно прочитане ще забележите че сам съм си признал, че реакцията ми не беше най-правилната.
      2. Случката със шестицата на Пепо беше само повода за горните разсъждения – а не е в центъра на историята.

      А отношенията ни с Пепо са си супер. Аз го поучавам – а той ме учи. Какво повече?! 😛

  • Мартина Иванова

    Ползата от случката е двустранна 🙂 Единствено „овнешното“ разпалване е било малко в повечко, ама то трудно се контролира, когато емоцията е във вихъра си 🙂 Дори детето да е изтъквало успеха си на фона на чуждия неуспех без користни мисли и чувство за превъзходство, хубаво е, че сте го изкоментирали! Ще си знае от малък… А всъщност радостта (искрената) за чуждия успех може единствено да привлече успех и към теб 🙂

  • Hristina

    Разказът,предизвиква размисъл, несъмнено.И това в каква посока ще потече мисълта зависи може би до голяма степен от това до колко осъзната е ролята ти на родител.
    А истината се съдържа по -скоро в този коментар:
    Аз го поучавам – а той ме учи. Какво повече?! ,че във всяка случка има урок за всички участници в нея.Кой ще го открие и дали ще го научи,зависи най-вече от това, каква част от“ Пътят“ е извървял.
    Вчера дъщеря ми каза : „Мами, знаеш ли кое ми се отдава най- трудно…-да си отказвам сама на себе си“. Ако не познавах достатъчно добре прекрасната душичка на детето си,бих си казала :Това е жив егоизъм,това е вредно и куп подобни глупости,които всъщност не са истина.Истината е че в думите и има повече мъдрост отколкото в каквито и да е бездушни нравоучения.За това пожелавам на себе си и на другите родители(които имат идея за какво иде реч),да запазим близостта между нас и децата ни и да се учим едни от други.Родителството е благословия.

    • Пламен Петров Автор

      Някой беше казал нещо от рода на: „Вижте децата си, вижте на какво ви учат – и ще разберете кои уроци сте пропуснали досега и защо!“ 😉

  • Елена Петкова

    Много точно! Много актуално (май винаги е актуално)! Много ми се иска да не се сблъсквам ежедневно, ежечасно с „еднооките царе“, защото наистина те са достойни за съжаление, но и много често се поддавам на гнева, който предизвикват у мен! А колко ли често аз самата съм в тази роля, без да се усетя?! Боря се! И в това ежедневно усилие, наистина, най-много ми помага дъщеря ми – „огледалото“ и образа в него – няма по-точен коректив!

    • Пламен Петров Автор

      Не можем да не се сблъскваме с такива хора. Може би не е възможно и ние самите никога да не бъдем такива – поне за миг.
      Важното е да ги (се) разпознаваме навреме. И да реагираме както подобава…