Преминуват годинките… 14



Човек и добре да живее – става на четиридесет и една. И като дойде този светъл ден – почва да се пита дали е живял наистина добре.

До определена възраст, рождените дни са повод за веселие, радостни очаквания и емоционални трепети…

След това стават по-скоро повод за равносметка. И треперене…

Равносметката си е вид счетоводство. А това никога не ми е било силната страна…

И все пак, даже и да не ми се иска, няма как да не наплюнча молива. (Все по-малко стават хората, дето помнят, че имаше и моливи, дето се плюнчеха. Аз като дете много се забавлявах с тях. Но и много се цапах…)

То и сега положението ми е пооцапано. Малко са нещата, с които се гордея. Но тези, от които се срамувам са доста повече…

Гордостта, казват, е един от седемте смъртни гряха. (Други пък твърдят, че прелюбодеянието е от греховете, които трябва да се извършат поне седем пъти).

Ако мога да се гордея с нещо, то ще да е, че поне не съм изневерил на себе си…

Мразил съм повече, отколкото трябва. Но по-лошото е, че и съм обичал много по-малко, отколкото бих могъл…

Бях – и продължавам да бъда – нелош син, нелош баща, нелош съпруг, нелош приятел… та дори и нелош блогър.

Но мога – и ми се ще да бъда – много по-добър! От всичко…

Ако възрастта има някакви положителни страни, една от тях трябва да е, че дори и все още да не си сигурен кой е правилния начин – поне си даваш сметка кой е начинът, по който нещата със сигурност не стават…

Това вече го научих – само с мерак не става! (Образно казано, меракът е само една ерекция – а за оргазъм си трябва и еякулация!)

Добрата новина, все пак, е, че щом още не съм постигнал желанията си – значи още имам работа „на тази земя“. И в това измерение…

Не съм от най-трудолюбивите, но не съм и от най-големите скатавки. Така че – екшън му е майката! Пък да видим къде ще му излезе края…

Краят е единственото гарантирано нещо в цялата игра на живота. Затова не искам да се притеснявам точно за това – точно днес.

Но все още ми се иска, като му дойде времето, да мога с чиста съвест да си изтананикам, поне наум, една песен. (Ще я чуете след малко).

Равносметката май не излезе много весела, но все пак – животът продължава! Дори и след 41…

А аз ще продължавам да се боря с него – по моя си начин:

Facebooktwitterpinterestlinkedinmail

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

Вашият отговор на Цветан Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

14 мисли относно “Преминуват годинките…