Спомени за едно Blogatstvo

Това е първата страница в моето Блогатство – писал съм я преди повече от 10 години и за това време сайтът порасна, а с него (в един или друг смисъл) и аз.

В началото бях много ентусиазиран. Пишех и публикувах всеки ден, понякога дори по няколко пъти на ден. По онова време блогърите в България не бяхме чак толкова много и гласът ми се чуваше – въпреки че този блог никога не е бил комерсиален проект, а личните блогове по презумпция рядко събират голяма аудитория.

Все пак ми се ще да вярвам, че моят скромен блог е успял да докосне част от хората, които са го чели през всичките тези години. Ако случайно си един от тях – моля, прочети този текст докрай, за да разбереш каква е молбата ми към теб, всъщност.

Минаха години, години през които и аз – и блога ми – претърпяхме много промени. Но Blogatstvo-то винаги беше моето място, където споделях себе си със света. И не ми пукаше дали на света наистина му пука за това, което мисля и чувствам. Важно ми беше да си го кажа. Другото не беше моя грижа.

Истината е, че винаги съм писал преди всичко за себе си – не толкова за „уважаемия читател“. Но въпреки това, винаги съм се стремял написаното да не е полезно единствено на мен. И смея да твърдя, че понякога съм успявал.

Но с времето – по много причини – желанието ми да занимавам другите със себе си, някак си започна да намалява. А накрая съвсем се стопи.

Така се случи, че и личния ми живот точно тогава преминаваше през една по-мрачна, по-самовглъбена фаза…и като естествена последица от това, разредих много честотата (а май и качеството) на текстовете в блога. И накрая се стигна до едва няколко нови публикации на година.

После съвсем спрях да пиша. А Blogatstvo-то ми си стоеше самотно – някъде там, във виртуалното пространство – и събираше прах като вещ от миналото.

На няколко пъти аха и да събера смелост да го избърша от прахта, но като че ли нещо вече не беше същото. Не ми се пишеше. Не ми се правеше на интересен. Даже не исках и да съм полезен на някого. По-точно: не вярвах, че съм бил някога и гледах на вече загърбената си блогърска кариера като на плод на някогашното ми его. И нищо повече.

Логично се стигна и до решение да „затворя“ сайта. Не мислех, че ще липсва на някого. Понякога прочитах старите си текстове и ми беше доста болезнено да разпозная собствената си наивност в много от тях.

Бях решил, че този сайт така или иначе вече е мъртъв. И остава просто да бъде погребан.

Но може би пак не съм бил съвсем прав.

Накратко – реших (на „дърти години“) пак да започна отначало с изучаването на компютърните науки и се записах в SoftUni. (И това решение не дойде лесно, тъй като ми струваше известни усилия да преодолея бариерата на „Ама не си ли вече прекалено стар за това?“ и „Не се ли умори да започваш отначало нещата, които не си довършил когато им е било времето?“…но това е друга тема).

Да се върнем към причината да споделям с вас всичко това, обаче. Един от курсовете, които записах – WordPress Essentials – завършва с представяне на проект: уебсайт на WP, който сами сме изградили. На практика, защитата на този проект е и изпита за завършване на курса. И ми предстои съвсем скоро – точно след седмица.

Изборът какъв да бъде този сайт, с какво съдържание и тематика – е изцяло наш. И тогава ми хрумна идеята да възродя някогашното си Блогатство. (Колко е удачна тази идея ще се разбере след време, първата й проверка ще е идната неделя – на изпита).

Понеже трябва да се почва начисто – отделих всичко написано досега в нещо като архив. И започнах да планирам новия вид на стария си блог…

Засега няма да ви издавам всичките си планове по отношение на „преродения“ ми блог, обаче. Всяко нещо с времето си.

Единствено ще споделя намерението си да имам една нова секция – с отзиви на „уважаемия читател“ за моя блог. Знам, че звучи по-скоро егоистично, но не си прося комплименти. Съвсем искрено желая да получа обратна връзка от вас – хората, за които този мой 10-годишен проект е имал някакво значение през годините.

Дано да не прозвучи като ултиматум, но донякъде от тази обратна връзка ще зависи и дали този нов проект ще продължи наистина да се развива – и след като мине представянето му на изпита – или ще бъде само дотам. Вече нямам време за излишни работи, особено ако се окаже, че от тях мирише повече на его, отколкото на полезност.

По същество: моля ви за вашата обратна връзка! Под формата на няколко изречения. С какво този блог ви е бил интересен досега? Защо въобще сте го посещавали? Какво конкретно за вас е променил той?

Такива неща. И всичко друго, за което се сетите. От сърце, не с „купешки“ изрази и клишета. Наистина ми е важно и наистина ми пука.

Може да ползвате формата за контакт, коментар тук направо под текста или в споделения Facebook пост. Както решите.

Единственото ми „условие“ е да го направите още сега. Нямам много време и в новата секция ще влязат най-интересните мнения от следващите (най-много) ден или два.

Ако Blogatsvo.com наистина е успяло да ви докосне поне веднъж – за всичките десет години съществуване – вашите усилия да ми дадете тази обратна връзка също няма да са на вятъра.

Благодаря.

Етикети:

2 коментара за “Спомени за едно Blogatstvo”

  1. Аделина

    Успех! Знаеш, че блога ти ми е слабост 🙂
    И нямам търпение да видя какви са ти плановете за „преродения“ блог.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.