Здравей, свят!

hello_world

Парадоксът на моето време – аз остарявам, но блогът ми се подмладява. Поне външно. Изпитах такава нужда – да отделя старото, да го заключа в отделна стая и да започна наново. Начисто…

После се смилих. Над всички, които ще полюбопитстват да видят нещо и от старото ми аз. И реших все пак да оставя вратата отворена

Ще ви споделя една тайна. (Мога да пазя тайни, но моите – не чак толкова добре). Тайната е, че няма(м) старо и ново аз. Същият съм си.

Е, не чак толкова външно, но отвътре имам чувството, че не съм се променил много. Но може и да греша. Аз греша често.

(Това прави ли ме грешник…или просто нормален човек? Може би, по малко и от двете…)

Така че: ЗДР, свят!

Радвам се да се запознаем. Отново…

(А може и пак да сме се припознали… Стават такива неща. На мен често ми се случват.)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.