Не е нужно дори да го обяснявам. Ако се вгледате внимателно в снимката – сами ще разберете всичко. Тази истина е проста (като повечето големи истини), но не е за прости хора:
„КОГАТО МЕ СОЧИШ С ПРЪСТ – ТРИ ОТ ПРЪСТИТЕ ТИ СОЧАТ ОБРАТНО КЪМ ТЕБ!“
Малко хора си дават сметка за това. Малко хора имат силата да открият у себе си същите недостатъци, за които обвиняват с лека ръка останалите. Малко хора ще се замислят дали самите те са безгрешни – и чак тогава ще се наведат да потърсят камък…
Затова и малко хора са наистина… хора. Повечето са само първосигнални – като животните, които действат по инстинкт, но не влагат в постъпките си разум. Или мисъл…
Лесно е да посочиш чуждата грешка. Лесно е да видиш уродливото в чуждото лице или характер…
А да си откровен със себе си е трудно. Да признаеш слабостите си на глас – още повече.
Но само трудните неща ни карат да израстваме. От леснотия само се трупа тлъстина – и в буквален, но и в преносен смисъл.
Най-големият човешки дар е и най-жестокото ни наказание – ние имаме право на ИЗБОР.
Колкото и да ни се струва, че постъпките ни се определят от средата, от другите, отвън… съзнателно или подсъзнателно, всеки от нас знае истината: отговорността е предимно наша!
Дори и в най-трудните времена и в най-неблагоприятното обкръжение, едни хора постъпват с достойнство и чест. А други просто намират удобни извинения за безчестието си…
И пищят с много истеричен глас когато ги настъпиш по мазола – защото и те знаят истината! Но не им изнася…
В крайна сметка, Кастанедовия Дон Хуан е напълно прав:
„Всичко се свежда до избора между ужаса да бъдеш човек и чудото да бъдеш човек!“.
Този избор никак не е лесен. Но за лесните неща вече казах…
(Колкото до лошите ни навици, те са като стените, които се изпречват по пътя ни. Могат да ни спрат – но само ако нямаме достатъчно сила да ги разрушим!)
httpv://www.youtube.com/watch?v=v2H4l9RpkwM





Blogatstvo.com News: Когато ме сочиш с пръст… https://is.gd/3m3jnf
Супер свежо ! 🙂
Поздрави. Най-искрени.
Михаил
Най-искрено благодаря!
Поздравления за темата!
„Лесно е да посочиш чуждата грешка. Лесно е да видиш уродливото в чуждото лице или характер…
А да си откровен със себе си е трудно. Да признаеш слабостите си на глас – още повече.”
Убедила съм се в правдивостта на тези думи от собствен опит. Наистина едно от най-трудните неща в живота на човека е да признае пред другите собствените си грешки и слабости (насаме някак е по-лесно). И наистина хората, които притежават силата да правят това, се броят на пръстите на едната ми ръка. И ако все още не можем да се причислим към тях – поне да пишем, да говорим, да разсъждаваме…
Разбрах намека… 😀
Хората трудно откриват недостатъците у себе си,но се радват,когато ги открият у другите
Някои направо подскачат от кеф… 😉
Браво, Плами! Всички го знаем, но и всички имаме нужда от регулярно напомняне. Пиши.
Аз пиша предимно за да напомням тези неща и на себе си… 😉
Не зная дали е само мое наблюдение, но май броя на самовлюбените хора напоследък доста се е увеличил.Дали, защото кризата пак е виновна, или пък причината е в чалгаджийското ни поведение…На мен ми е трудно да възприема, че за да достигнеш целите си, ще трябва да премачкаш много хора или просто свои принципи..Ще попитате какво общо има това с темата – ами има!Нали, за да се покажеш колко си „велик“, ще трябва да очерниш някой друг, за да докажеш колко не велик е той!А за да направиш това последното, ще трябва не само да му изкараш всичките кирливи ризи, но и да го критикуваш за всяко щяло и нещяло нещо!/Нали ти си великия!/Всичко това е много жалко, но за съжаление го има!А колко по-лесно и приятно е да бъдем просто ЧОВЕЦИ!
Аз лично, често съм си задавал въпроса дали наоколо има толкова много лоши хора – само за да ни покажат как да бъдем добри?! 🙂
Не знам тази вечер дали да скачам от радост и удовлетворение от прочетеното или да се срамувам, от премачканите от мен хора и принципи. Започвам да се съмнявам, че съм човек. Скоро прочетох, че аймуните избягват дългите разговори и предпочитали да бъдат лаконични. Е, сигурно е поне, че не съм маймуна.
Цитат: Затова и малко хора са наистина… хора. Повечето са само първосигнални – като животните, които действат по инстинкт, но не влагат в постъпките си разум. Или мисъл…
……………
Много добро попадение. Виждам себе си като на длан. Пълна липса на разум и мисъл. Браво!!!
Много се колебаех – като го пишех това – дали пък няма да обидя животните… 😉
Споко. След като аз не съм се обидила, те едва ли. 🙂 Пък и не могат да четат, за разлика от мен. Освен това няма да им кажа блога ти и на шиш да ме пекат.