Все по-често срещам – във Facebook, разбира се… аз почти не се срещам с хора другаде – жени и мъже, чийто семеен статус е обявен за „обвързан“ или пък „сложно е“. Зад първия израз се крие нещо като „живея там с един (една), ама единия от нас го е страх да се обвърже наистина“. А пък „сложно е“ обикновено се превежда или като „тоя мухльо ако не ми предложи до 3 месеца – ще го разкарам!“, или пък като „тя се пренесе у нас, обаче аз продължих да се срещам и с други жени… и когато тя разбра стана такъв скандал, че сега си стяга куфарите, а аз пак купувам консерви на едро“.
И в двата случая има двама души, свързани от „връзка“ – но не и от брак. (Преди време почти се почувствах като полезно изкопаемо, когато осъзнах, че повечето ми по-млади колеги живеят с някого без да са сключили граждански брак – и не могат да проумеят защо съм се оженил навремето, след като бъдещата госпожа Петрова даже не е била бременна по това време).
Но безбрачното съжителство не пречи влюбените гълъбчета да се плодят и да се множат. И не стига, че в днешно време „мама“ и „тате“ не винаги са от противоположни полове (което, признавам си, не ми е много по вкуса… явно наистина съм много „мухлясал“), но „мама“ и „тате“ все по-рядко са съпруг и съпруга. (Един приятел, който също живее по този модерен начин даже заведе „съквартирантката“ си във фотостудио и си направи „сватбени“ снимки – за пред дъщеричката си… ако започне да задава неудобни въпроси).
Не искам да изпадам в ролята на „консерва“ и морализатор. Сигурно има най-различни аргументи – или по-скоро оправдания – за този вид съжителство. Икономически, а и какви ли още не…
Но все пак си мисля, че повечето аргументи и оправдания са като онези фалшиви снимки от „сватбата“ на моя приятел – само за „замазване“ на положението. А под повърхността се крие обикновен човешки страх – от обвързване.
Не казвам и че бракът като институция си няма своите хиляди недостатъци, кусури и архаизми. Обаче, въпреки всички тях – бракът си остава най-старата човешка институция. И най-човечната…
А и няма сила на света, която да ме убеди, че има жена, която никога не е мечтала да се види в булчинска премяна! (По-скоро ще повярвам, че е възможно да има мъже, които да не си падат по оралната любов – отколкото това!).
Сватбената церемония – сама по себе си – не е нищо повече от една… церемония. Театро дори (особено ако част от роднините ви имат ярък театрален талант или подобни амбиции).
И бракосъчетаването в никакъв случай не е гаранция за дълъг и щастлив семеен живот. Факт!
Но лично аз не познавам и дълготрайни „съжителства“. Пък и – с ръка на сърцето – повечето такива двойки (или поне единият в двойката) живеят години наред с надеждата, че някой ден все пак ще се оженят… но не смеят да си го признаят. Което е малко тъжно…
Лично аз харесвам брака – барабар с всичките му недостатъци. Така, както харесвам и брачния си партньор (въпреки, че скъпата почти няма недостатъци… само тук-таме…).
И не мога да си представя, че майката на моя син ще ми бъде не съпруга – а „съжителка“. Все пак, уважаеми съполовници, за един мъж да предложи брак на любимата си е и въпрос на чест! И вие това много добре го знаете, но само се правите, че не вярвате в този древен ритуал!
Мили дами, ако копнеете да чуете поне веднъж Менделсон ( и заветното „Да!“), не крийте желанието си от „половинката“ си! И смело си поискайте това, което ви се полага!
Не се плашете от изрази като „брачните окови“ или „брачен хомот“! Самотата на безбрачните е много по-страшна, повярвайте ми! И неслучайно най-много самоубийства стават точно по Коледа…
Свободата на това да не си женен/омъжена, а само „обвързан(а)“ е илюзорна, малотрайна и просто не си заслужава. Защото вие знаете, че тези окови са още по-тежки от брачните. Партньорът ви също го знае (дори и да се прави че е тъне в блажено неведение), а също и всички останали, които напразно се опитвате да заблудите…
И не намразвайте мен – за дето ви казвам истината в очите! 😉
А ето и какво са казали по-мъдрите от мен по въпроса:
- „Бракът е общност, която се състои от един господар, една господарка и двама роби. И всичко това събрано само в двама души!“ – Амброуз Биърс, из „Речникът на Дявола“;
- „Младоженците се превръщат в староженци, а староженците са причината браковете да работят така добре“ – неизвестен автор;
- „Не брачните окови сплотяват един брак – а хилядите дребни връзчици и „конци“, с които двамата са се „зашили“ един към друг през годините!“ – Симон Синьоре;
- „Успешният брак изисква да се влюбиш много пъти. Но в един и същи човек“ – Миньон Маклафлин;
- „Едно от предимствата на брака е, че когато го разлюбите или пък той ви разлюби, бракът ви държи заедно – докато отново се влюбите“ – Джудит Вьорст;
- „Избирай да се ожениш само за жена, която би избрал за приятел – ако беше мъж!“ – Жозеф Жубер;
- „За истински добър брак се изисква жената да е сляпа, а мъжа – глух“ – Оноре дьо Балзак;
- „Съпругът е това, което остава от любовника – след като му се изтръгнат нервите“ – Хелън Роулънд;
- „Пътешествието е като брака. Най-сигурният начин да не си прав е да си мислиш, че нещата са в твои ръце“ – Джон Стайнбек;
- „Във всеки брак, който е продължил поне една седмица, вече има основания за развод. Номерът е да откривате и да продължавате да намирате основания за брак“ – Робърт Андерсън.
Позамислихте се, нали? 🙂
httpv://www.youtube.com/watch?v=KAKaJE4gjYg
Image courtesy of Wedding Ctreativo Giorgio Ventola Photgraphy
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
добрия брак,е съвместна отстъпчивост. ( личин опит.)
Добрият брак е като курса на долара – днес е нагоре, а утре рязко надолу. Но все пак си струва!
Личен опит – с давност една прекрасна възраст за уиски… 😉
Добрият брак? ММММ….. Дали да ви го кажа! ОК! Добрият брак е добри адвокати преди брака, добри счетоводители преди брака… и колкото по-малко любов, толкова по-лесно съжителство… А сега да ви видя! разсъждавайте… Но БРАКА е чисто търговски договор пред обществото. Няма нищо общо със самотата, любовта, децата, човечността и вашите инфантилни разсъждения….
Ето защо мразя Коледа … трябва да се омъжа… ! :)))
Направи го, но по любов – не заради омраза! 😉
Дааа, накара ме да се замисля. Често причината да не се оженят двама е, че не вярват в системата, и не искат държавата да определя отношенията между тях, включително имотните, правата над децата и прочие. Което все пак предполага едно съмнение, че рано или късно връзката ще се разпадне. и тогава… ами да, нека цената тогава да не е твърде висока – разводи, адвокати и прочие. И накрая – да, съгласна съм с теб, страх от обвързване е 🙂 Но като „бракувана“ честно мога да кажа, че човек много трудно се решава да разруши брачна връзка. Докато решението да прекратиш съжителството е доста по-лесно. По принцип 🙂
Както казах, бракът не е ГАРАНЦИЯ.
Но не е и застрахователно събитие – нищо че има такава застраховка за млади хора! 😀
Искам и аз да подкрепя това, което Алекс казва, защото действително сякаш поставяш в този пост брака на една емоционална и по-малко прагматична основа. Бракът не е институция, нито пък благодат, Бракът е едно партньорство, което или работи ефективно, или не. Останалото е юридическа заверка, която се извършва в общината и те поставя в един правен framework, който не всички приемат за най-добър за собствените си юридически нужди. Един развод също струва доста скъпо, да, и от това печели държавата и адвокатите, но не и хората, които се бракуват. Това дали бракът им е уреден добре, зависи изцяло от собствените ценности и умения да отстояват общите цели
Ако подхождаш към една връзка с мисълта как ще ти бъде по-лесно да я прекратиш, то брака наистина е прекален лукс за теб…
Сега вероятно все още намираш подходящи партньори, но след няколко години пазара ще се изчерпи и ще се окаже, че всичко онова което се предлага е втора ръка, по няколко пъти връщано или доста дефектно! Не живейте ден за ден, а инвестирайте в Любовта!
„Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат; защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.
Матей 6:19-21“
Забравих най-важното – да ти благодаря, че ме накара да се замисля. И още – ако ще пишеш такива неща в блога си, явно още ти е рано да дърпаш шалтера.
Като „прясно“ женен ще кажа, че бракът за мен е символ на… безпредметността. Тоя подпис не е по-различен от подписа върху платежното от банката, само дето урежда някакви отношения, които всъщност могат да останат неуредени. Като се оженя няма да се обвържа повече с човека до мен, но хората наоколо ще ме вкарат в някакви измислени и неписани догми, за които не ми пука като цяло, но се дразня. Някой си резервират момиче като го забременеят, други – като се оженят. Аз никога не съм искал да правя подобни резервации – единствената причина да се оженя беше, може би остарялото ми разбиране, че децата ми искам да са признати, със законни родители. Знаете ли как й предложих след 8 години съжителство? „Дай да измислим кога да се оженим. Кога ще си по-свободна?“. Не ни беше нужно да има романтика в това предложение – романтиката си я правим от 8 години и продължаваме въпреки годежи, бракове и др. подобни простотии да сме щастливи заедно. 🙂
Аз пък съм отчайващо романтичен. Предложих й брак след около 8-месечно съжителство – защото считах, че така е редно.
И го направих класически – не само с пръстен, шампанско и на колене – но точно на 14-ти февруари.
Тя пък реши да разчупи шаблона. И ми каза „Не“…
Горката! Не знаеше, че не на Овен не се говорят такива неща…
Вече знае. Ама е късно… 😀
Определено си го направил както му е реда, а това „не“… колко да е било „не“ :))
… брачните окови са толкова тежки, че се налага да се носят от двама 🙂 и не знам кого цитирам 🙂
Някой мързеливец! 😀
И аз като теб харесвам брака. Омъжих се много млада и се разведох (по вина на съпруга, както пише в решението за развод).
От 6 години „съжителствам“. Първите три години много пъти го молих да се оженим. Той не искаше. Аз спрях да го моля. Не мога да го накарам насила да ми предложи брак. Сега той ми се моли да имаме дете. Без брак. Няма да му родя такова дете. Много ми е болно. И е много жалко и за двама ни. Понякога живота не е това, което искаме.
Дано не ме линчуват за тези признания, но: няма нещо което една жена да не може да на кара един мъж да поиска и да направи!
Поправка: една УМНА жена… 😉
Господин Петров, за съжаление заради такива, като вас, които са промили мозъка на Нина с брака (в ранната и възраст), тя сега е нещастна… във връзката и, без дете… Заблуди, които водят до други заблуди, а всичките заблуди водят до нещастие.
Поправка: един ГЛУПАВ мъж… 😉
До какво нещастие и безсмислени страдания кара брака хората!!! Те да са щастливи заедно, НО да се правят нещастни щото няма брак, и да се правят още по нещастни щото няма деца респективно щото няма брак. УЖАС!!!
Ако говориш с юрист и уредите нещата с признаването, наследство и всички подобни неща, може да няма разлика за теб и за детето. Обсъдете го просто с конкретните аргументи – от едната страна плюсовете и минусите на едното, от другата страна – на другото. Освен това, има и брачни договори вече.
Така че – спорът ви е изцяло юридически и да – няма право да иска от теб дете, без сигурност за детето. Просто въпрос на най-правилната формулировка
Аз съм от тези, които не са си мечтали да се видят в булчинска премяна. Метала съм за любов, но не и за премени и ритуали. Самият акт на брака няма нищо общо с отношенията – има толкова хора, които са бракувани, а са разделени и обратното. Ние също нямаше да минем през процедурата, ако не се бяха размърморали родителите. Но пак по нашия си начин – бях с черна рокля, а съпругът ми със светъл костюм. 🙂
Лошо няма в това да си различен. Или поне да си мислиш, че си…
Някой ден ще разбереш обаче, че не сме чак толкова различни от тези преди нас. И искаме и търсиме същото – някой който да ни прегърне когато ни е студено.
…за да си повярваме, че не сме съвсем сами.
Аз не разбрах за каква точно различност става дума. Всички си имаме свои начини, а искаме, разбира се, едно – любов. Не разбирам и защо се обръща повече внимание на ритуала и демонстрацията, отколкото на ежедневните естествени прояви на любовта. Като покажем нещо на другите ще стане по-истинско? Не, няма да стане.
О, аз също не разбирам толкова много неща! Жените, например…
(…което пък въобще не ми пречи да ги обичам!) 😉
Аз абсолютно подкрепям и споделям изказаното по-горе.Бракът дава уют и гради онова невидимо пространство в което двамата се чувстват в свои води.Друг е въпросът ако този брак е и работещ.Когато и двамата са ангажирани еднакво и отговорни поравно за всичко което се постига в този брак.Тогава според мен е улучена 10-ката.Сега, като се замисля, бракът е единствената договорна зависимост, подкрепяна от църквата.Аз имам брак , който е много активен и работещ.Понякога ,при наблюденията ми върху други хора, съм забелязвала, как с времето щом се родят деца ,единия от двамата започва да се отпуска и оставя всичко в ръцете на партньора си.Това води постепенно до разрив в отношенията и прекъсва доверието.За мое щастие, при мен не съм установила подобно нещо.Вярно- не е имало сватба.Нали трябва и приятелите да бъдат поканени и да се отбележи събитието.Това обаче не прави по-маловажно усещането и на двама ни за цялост и ангажираност.Дори и да няма деца-само факта че двама, които са се отдали един на друг са заедно и с обич топлят дните си.Любовта се чувства дори във въздуха който дишат- това е истинското в брака.Такова нещо пожелавам на всеки, който по някакъв начин усети необходимостта от онова, неуловимо, нежно присъствие в живота си.Тогава може да бъде сигурен, че не е било напразно търсенето, чакането и търпението бива възнаградено…
Всичко, което може да ти даде един брак – можеш да имаш и без брак.
…само дето не е същото!
Моето мнение, което се забелязва и в коментарите, е, че повечето хора мислят за момента, в който ще трябва да се разделят и затова предпочитат да не се обвързват с „оковите“ на брака. Аз пък винаги съм мислел за това как ще остареем заедно и за мен нямаше нищо по-естествено от това да се оженя. Това го направих преди 20 години и все още смятам, че е най-умната постъпка в живота ми. 🙂
И все пак, идеята на Де Боно не беше никак лоша! 😀
Здравей,Пламене!
От известно време чета блога ти и ,мисля,вече сме приятели.
По днешната тема – според мен,от горчивия ми опит:сватбата отваря вратата за всички роднини,които нахлуват с гръм и трясък във връзката на двама,които се обичат.Започват се едни безкрайни съвети,въвеждане на ред в дома и отношенията.Съвета на лелите започва да диктува кой ще командва,кой ще дъжи парите и дали ще правим секс след като вече съм бременна/лично преживяно/.
При това бавно и постепенно всяка,дори НАЙ-ГОЛЯМАТА любов си отива.Обратно – когато е само съжителство – просто лелите не са сигурни в статута си,свекървата не смее да покаже рога,змииски езици и други подобни,защото е все още леля Едикоя си.И… някак си двойката е оставена сама да гради отношения,което е единствения начин те да бъдат изградени.
И аз мислех, че сме приятели – докато не ме накара да се почувствам прецакан…с тоя коментар! Излиза, че е можело и да „мина метър“ с тъщата?!!! 😀
Да се знае, че вярвам в семейството. Бракът… е нещо друго 🙂
https://mila114.wordpress.com/2010/10/12/6-1-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%BA%D0%BB%D1%8E%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BA/
Всеки брак е различен. Но и всички си приличаме… 😉
Приличаме си, естествено 🙂
Встрани от демонстрираното по-горе нихилистично отношение, трябва да си приздная – аз се омъжих на 23.
Единствената причина,според мен,за брак
Цитирам Мила
Защото обичате този мъж
Защото искате ден след ден да заспивате и да се събуждате до него. Защото ви вбесява, но винаги намирате причина да му простите. Защото ви разсмива по-често, отколкото ви разплаква. Защото ви боли стомахът от мисълта, че може да го изгубите. Защото, понякога е глупав. Защото забравя колко е ценен. И се налага да му го припомняте… работата е тежка, но все някой трябва да я върши. А на вас ви идва „от вътре“.
Накара ме да си спомня мечтите ми и ме разплака.На 18 години мислех,че бракът не е необходим за да се обичаме с един човек и за да имаме дете.На 20 години забременях от любимият човек ,после се разделихме с него…Но за мен най-интересното беше ,че когато бях бременна /аз обичах бащата на детето си и си мечтаех за светло бъдеще с него/сънувах ,че ще се омъжа за моята ученическа любов.През годините два пъти се срещнахме в живота с този човек,но и двата пъти се разминахме-единият път бяхме ученици,вторият път той се развеждаше ,а аз се преместих в друг град да живея и двата пъти се разминахме.Странно ми е и до днес защо сънувах точно него,щом е трябвало да се разминем значи не е трябвало да се получи.От десет години живея с един човек,който ме накара да се влюбя в него ,разбирам,че той е моят късмет и в последно време си мисля ,че трябва да забравя сънищата си и да се радвам на реалния живот.Пламене ,ти ме събуди.
Събуждането може да бъде мъчителен процес…съжалявам.
Иначе е верно, че съм изкукуригал… 😉
Ето ти линк към публикация на тази тема. Малко е пиперлива, но като виждам туй не плаши душите ваши 🙂
Та ей го линка: https://najejeno.blogspot.com/2010/08/blog-post_16.html
Пиперливо, ама вярно! Не може хем да си ми бизнес-партньор, хем да е неофициално – нали така?!
В бизнеса това се нарича измама. В брака е просто липса на чест…
(или поне аз така смятам – към днешна дата)
Статията ти е много убедителна, наистина (за малко да се хвана), но не трябваше да слагаш „мъдреците“ накрая, че развалиха всичко 🙂
Първият ми говори за господари и роби, вторият – за старост, третият – за болезнено съшиване с конци, четвъртият и петият – за принудителна моногамия, шестият – за липса на секс, а седмият (Оноре дьо Балзак) препоръчва жената да е глуха и мъжът сляп, за да може да имат сполучлив брак. Осмият слага жениха на едно ниво по-ниско от любовника, а Стайнбек ни напомня за абсолютната безпомощност и несигурност, която се опитваме да прикриваме с ритуали.
Никъде тука не видях обещание за щастие или по-добър живот. Само заплаха от самоубийство по Коледа 🙂 Нещо, което може би е вярно за скандинавските страни и САЩ, където хората живеят в тъжна алиенация, но едва ли е съществен проблем тук, у нас, където можеш да превърнеш напълно непознат от улицата в приятел, само след 5 минути разговор 🙂
Ще си позволя да разгледам брака и от езистенциална гледна точка – в дебелите книги, които и двамата с теб сме чели, навсякъде пише много за човешките традиции и навсякъде пише едно и същото: хората създават традиции, поддържат ги, за да търсят НАВЪН смисъла, която не успяват да открият у себе си. Техните институции служат за затвърждаване на тази заблуда – че ще намериш нещо навън.
Самозаблудите не са хубаво нещо. Едва ли ще намерим щастието навън – в човек, ритуал, традиция, събитие или обстоятелство. Те само отразяват вътрешното ни състояние, като огледало. И, ако човек срещне щастието в лицето на друг, това означава, че вече го е открил в себе си. Позволил му е да съществува.
Обществото започна да расте в духовно отношение напоследък – хората стават все по-информирани, по-свободни и по-осъзнати, за да разберат, че истинските ценности се крият вътре в тях, а навън има само отражения на тези ценности.
Затова и уважението към институциите спада. Намериш ли себе си, ще живееш по-добре, независимо дали си женен. Формата няма никаква стойност – тя е създадена да отвлича внимание от съдържанието.
Ошо твърди, че всички страдания на човечеството имат точно три първоизточника: бракът, религията и държавата – гнили конструкции на човешкия мозък, които използваме, за да заместим природните закони на любовта, вярата и родолюбието.
Бракът има повече общи неща със сделката, отколкото с любовта. Той има задължаващ характер, а в природата, където царуват естествените процеси, на които се възхищаваме, никой с нищо не задължава…Там само се подарява 🙂 Докато хората вървят срещу природните закони, те са обречени на страдание.
Забелязваш ли общото между човешките институции? Църквата, бракът и държавата са външна форма, те търсят средство да изразят природните закони на привличането – към родното място, към друг човек или към духовната истина. Но те имитират. Използват кирка и лопата за целта. Всичко, което е направено от човешка ръка, е малотрайно и несигурно. За разлика от природните закони, които са вечни. Значи, вместо да прегърнем истината, ние полагаме усилия в създаването на материални форми, които й подражават. И се вкопчваме в тях, вместо в истината. Това прави религията и държавата напълно излишни за мен. Както и брака.
И накрая ще си позволя интелигентното двуличие на Албер Камю, който успя да убеди Франция да премахне смъртното наказание, но после каза, че би застрелял убиеца на семейството си, ако се намира в една стая с него и държи пистолет в ръка. При това – без да се замисли. Защото отмъщението е право на личността, а не право на държавата.
Тоест, аз също може да се оженя някой ден, въпреки всичко казано по-горе 🙂 Ако се окаже, че няма друг начин да защитя правото на личността си да обича. Защото съм се събрал с несигурен човек, който не е открил себе си и все още предпочита „патериците“ от външния свят, на които да се подпира, за да се почувства „сигурен“. Което не пречи да го обичаш тоя човек. Най-красиво е да обичаш несъвършенството 🙂 Но, ако ти си открил себе си, формата вече няма да има значение, нали така?
Що се отнася до подписа – той се разваля с насрещен подпис. А мъдреците казват, че временното увлечение продължава повече от „вечната любов“, която си обещавам пред олтара…
Такива ми ти неща…
Тишо, Тишо… Коментирай ме по-често! Ако цената е да пиша още глупости – навит съм! 😉
Пак да обясня за „сестрите“. Никога и никъде не съм тврядал, че само церемонията или подписа те правят автоматически щастлив. Обаче обратното май е вярно – липсата им те прави по-скоро нещастен! (Това „май“ съм го сложил, щото така ни учеше колегата Игнации Лойола – в оная школа).
Темата за брачното щастие е вечна. За нещастие – ние не сме! 😉
Aha,ta eto kakvo e naistina mnenieto ti,Ti6o! Koito tursi, namira! 😉
Малко останах безстрашните мъже, в това е проблемът. И от коментарите се вижда, че причината за съжителствата са предимно мъжете. Пък то насила хубост не става. А като ги напусне „съжителката“, защото й е писнало да ги чака да се решат да се оженят за нея, си казват „Аз си знаех, че така ще стане. Добре, че си спестих разправиите по развода“
По моя край има (не само) една мъдра приказка:
„Мъж, дете и прасе – както ги свикнеш!“ 😉
Тоест, топките са си наши – ама всъщност топката е у вас! :Р
Това изречение, с което започвате „…във Facebook, разбира се… аз почти не се срещам с хора другаде“, само мен ли озадачава?
Това е метафора. Ползвам ги чат-пат – предимно за мое забавление и недоумение на читателите ми…. 😉
(Иначе, поне 2 пъти седмично се преобличам в обикновени дрехи и дегизиран така ходя сред народа – по пазари, МЛМ-сбирки и други места с концентрация на простолюдие… Тоя номер го научих от един арабски везир! ) 😀
Ей в този момент искам да ви стисна ръката! Добре написано! Аз съм от онези момичета, които от малки са си представяли как ще бъдат булки. И бях. Точно такава, каквато винаги съм се виждала в мечтите си. Предложението за брак беше толкова странно и необикновено, колкото е и съпругът ми, и толкова спонтанно и изненадващо, дори за него самия, че дори и пръстен липсваше. 🙂 А бяхме заедно само от 30 дни. И двамата сме на мнение, че ако обичаш някой, ако искаш да бъдеш с него, да живееш с него, няма нужда да се „проверявате“ със съжителство на семейни начала. След две седмици ще станат 4 години от отпразнуването на нашата любов, а ние продължаваме да се изненадваме и преоткриваме.
Стискам палци да я карате все така! Или още по-добре…
Ако има „тайна“ – тя е да се борите със скуката и рутината – всеки ден, даже всеки миг, в който сте заедно.
Рецепти няма. Но късметлии – колкото щеш! 🙂
Господин Петров, изкарахте само ОПРАВДАНИЯ да се бракуваш за някого, както човек направил грешка гледа да я оправдае за да се почуства по-добре. И реално точно тогава трябват оправданията, когато е НАПРАВЕНА грешката. Особено фрапантното „че има жена, която никога не е мечтала да се види в булчинска премяна!“. Което е ВАШЕ ОПРАВДАНИЕ на 1000%. Защото това, че момиченцата искат да станат булки идва от това, че в детската си възраст им е било разказвано за принцесите, за принцовете, и как ако се омъжат за принца (силния, БОГАТИЯ) ще им е лесно в живота. И в продължение на юношеството те избират този лесен път. Не да могат сами да се справят с живота, да се бранят, изхранват и пр. Мога да разбия заблудата и около другите нелепи оправдания, но това беше най-нелепото от всички.
Изобщо за какъв страх от обвързване говорите? Да не би БРАКЪТ да е някакво различно обвързване от БЕЗ БРАКЪТ? Този, който ще избяга от отговорността към децата си без бракът, ще го направи и с бракът. В България пък това е най-лесното. Бракът е единствено гаранция от държавната институция, че като си направил дете ще му осигуриш храна и дрехи. Както и ако си милионер ще дадеш голяма част от твоето имущество на партньора си. Това е! Дали по време, или след него това е една гаранция.
И в такъв момент, ако познаваш човека до теб, партньора в живота, обичаш го, имаш му доверие, харесваш го, сигурен си че няма да те предаде, обожаваш го, защо трябва да правиш тази крачка? Защо са ти тези допълнителни гаранции? Защо е това презастраховане? Обикновено е от сметкаджийство или от заблуда, че ще получиш нещо повече от брака. Най-лошата е заблудата, че ти е дало нещо. И точно на това разчитат институциите, които чрез подписите държат под контрол хората 🙂 Но това е друга тема…, споменавам я защото нещата в този свят са свързани. Всички със всичко. Но да кажем че обикновено хората не се замислят за това, защото щели да си загубят времето в мислене на глупости, и да изгубят време за по-важни неща. Виж, ако мисленето е неважно нещо, ето защо живеем в инерционен и не мислещ, стаден свят.
И тук идва момента да се учудя на второто оправдание, САМОТАТА!!! Това че някой е САМ т.е. НЕ БРАКУВАН не значи че е самотен!!! В никакъв случай, да не говорим в днешно време с Фейсбуци, Скайпове, Самолети и пр. Във век в който имаш свободата да поискаш да бъдеш с някого и да можеш в рамките на час, без значение къде е на земното кълбо, ми говорите за САМОТА? А хората като отшелници, монаси и пр. КОИТО сами избират да са САМИ, но НЕ СА САМОТНИ? Те, доживяват до възраст над 100 г. с която гаранция че вие няма да се похвалите. И вие точно говорите за самота? Дори използвайки изрази като „повярвайте ми“. Не мисля, че трябва да говорите за златната среда, и то че тя е брака.
Има страх, страх да ти е трудно, страх, че може да се наложи да мислим, че няма да ни е лесно, страх че трябва да се борим сами, а няма рода и партньор да ни помагат. Н за силните хора, хората които не се страхуват да останат сами, това не е проблем, и съответно няма страх.
Много интересна и доста стара тема. Почти от както има бракове има и спора дали трябва да ги има. Само в статията на Уикипедия има над 100 препратки за това какво е брак. Аз лично заемам тезата че брака е отживелица (и преди да ми скочат традиционалистите – аз самият съм женен).
Брака е отживелица защото основната му функция е икономическа: кой получава наследството и кой се грижи за поколението. Когато този въпроси могат да бъдат решени без да има нужда от брак, тогава и нуждата от брака изчезва.
Освен че наследството намалява доста (т.е. изчезва нуждата да се определят наследници), става и много лесно да се определят наследници. Майките никога не са имали проблеми с определяне на техните наследници, а сега и за бащите това е въпрос на тривиален тест ако имат съмнения.
Другата икономическа функция на брака – да осигурява майката и детето и също изчезва, благодарение на финансовата и моралната независимост на жените в наши дни. Ако преди е било необходимо за една жена да се омъжи за да може да си гарантира препитание по време на бремеността си и на периода когато трябва да е неотлъчно с детето си сега това не е наложително. Също и периода за да може майката да е отново функционална е много по-кратък.
Функция на брака е и правното взимане на решения при невъзможност на единия от съпрузите. Това не е отживяла функция както икономическата, но за сметка на това пък има доста повече варианти за разрешаването и и не смятам да я обсъждам.
Останалите функции, който се приписват на брака, като подкрепа, грижи за поколението, любов и т.н. са в същност функции на семейството. А семейството съществува извън и въпреки брака 🙂
А на онази функция на брака дето казва кой кого има правото да чука изобщо няма да се спирам защото това е религиозна надстройка над брака, които съществува много преди религиозната общност да си присвои праводо да определя морала.
По въпроса за разводите: те са неизбежни. От статистическа гледна точка не може да очакваш със размер на извадката от няколко месеца (която държа да отбележа не е представителна) да определиш поведението на двама души за следващите 50 години. Освен това, моля, който се наема нека да ми отговори на въпроса: Какъв е процента на биологичните видове който практикуват доживотно обвързване? Или нещо по-просто – процента сред приматие?
Аз вече го казах днес, но пак ще го повторя щото (и) тук му е мястото:
Бракът верно е отживелица – аз така си отживях тези 12 години, че съм навит за още 5 пъти по толкова! 😉
Колкото до анималистичните сравнения – защо пък трябва приматите да са ми пример?!
При тях нещата се правя предимно по инстинкт. Аз претендирам, че имам и избор…
Избор е когато сте помислил:
1. Имам ли нужда от брака?
2. Какво ми дава брака?
3. Какви са ми другите алтернативи?
4. Защо да правя нещо, ако и така ми е добре?
и сте избрал.
Но вие не сте ИЗБРАЛ, вие не сте се бракувал, защото е имало смисъл! Най-вероятно сте се бракувал, защото е нормално, защото така се прави. А това вече се нарича инерция. Инерцията не е избор, инерцията е ЛИПСА на избор. липса на разсъждаване относно ТОВА, което другите правят трябва ли ми? БРАКА трябва ли ми? и т.н.
Всеки има избор. И за това аз не се опитвам да казвам на някого да се или да не се бракува. Просто се опитвам да изложа становището си че брака е нещо което в момента не е продиктувано от реални необходимости и отмира, независимо дали има несъгласни с този процес.
Семейството от друга страна е нещо все още много жизнено, но не виждам защо ти (а и много други хора) ги смесвате. Моят избор е бил да се бракувам, но това не е необходимо условие за създаване на семейство. Както и не е достатъчно условие за създаване на семейство – още по-малко на функциониращо или щастливо такова. Всеки, които твърди нещо друго се опитва да казва на някого другиго как да си живее живота.
А за сравнението с животните – просто се опитах да покажа, че събирането на два (или повече индивида) в една група за съвместно съжителство не е обусловено да се случва доживотно. Освен това е и изцяло човешко творение. И като такова, както може да бъде прилагано, така и да бъде разтрогвано. Т.е. развода е нещо напълно естествено и може да се очаква.
За хора, мислещи, че сме потомство на маймуни, „религозната надстройка“ може и да не стои на дневен ред, но ако само бихте преживели част от Божията любов, мъдрост и могъщество, тези думи биха ви се сторили глупави и тъжни
За или против брака-т.е. стиска ли ми да прекарам живота си с един човек.Да – струва си когато си намерил точния човек.Бракът в началото на демокрацията се превърна в една пародия-един се оженил за пари,друг защото станала белята и крайния резултат-деца ,които са се нагледали на скандали,побойща и все такива „красоти“.Не се сърдете на тези вече порастнали деца,че не се решават на тази крачка.Заради това се и разпада нацията ни.Върнахме се към Християнските празници,нека се върнем и към тази важна крачка.
6te kaja samo: ojenete se za da vi mine meraka.
Съвместно съжителстваща (надявам се това да е временно).
Аз съм „за“ брака (интересно, че докато нямах сериозен приятел бях абсолютно против, с основен довод – да се избегнат всички юридически усложнения по развода). Но да си призная, за мен бракът е вид договореност. Договор, по силата на който един ден децата ми ще имат наследство, а ако се стигне до развод – ще получат полагащата им се издръжка (независимо кой е виновният). Ако има друг вид договор, който да урежда всички тези отношения, бракът би могъл да отпадне. Защото, така или иначе една договореност не би трябвало да променя отношенията между партньорите. Но бракът налага и известни правила, а обикновено мъжете не са склонни да се подчиняват 🙂
Относно статусите във ФБ – „сложно е“ винаги ми е звучало като по-скоро сексуална връзка с елементи на приятелство, но някак не върви да се изтипоса публично по този начин 🙂
Брака не е само страх но и отговорност.Отговорност, която хората се страхуват да приемат.
Брака си е брак, отговорността си е отговорност. Тъпото е че ги свързвате двете. Брака съществува без отговорност, както и отговорността съществува без брака. Брака е подпис, семейството е отговорност. Без нея то не съществува. Така че г-жо Лазарова разберете какво значат думите и ги използвайте правилно пред други хора.
Ако подписът (регламентацията) в брака са ненужна отживелица, защо живеещите „на семейни начала“ искат законови промени, които да признаят техния статут? Значи нещо все пак им липсва. Тъй като са част от обществото, рано или късно опират до неговите правила. А любовта е нещо отделно. Както и сватбените церемонии. Хубавото в днешно време е, че всеки може да живее според предпочитанията си.
Това което им липсва е намаляване на данъците (или поне в някои държави е това). Всички искаме привилегиите давани на тези които са си сложили подписа в ритуалната зала…
И когато миражът се разсее, остава само камилата 🙂 и бракът се превръща в тиха ненавист, скучен секс и борба за власт над дистанционното
Обвързани,семейни,завързани,ангажирани…..това са само думи.Според мен нищо не може да те обвърже с някого,нито брак,нито деца ако ти не го чувстваш.Много хора са сложили подписа,но са си чужди,а има други,които са далеч по-близки и обвързани,макар и да нямат никаква деюре обвързаност,разбира се с всичките нюанси на мечтата за Менделсон и булчинска рокля!
Важно е да има любов,но за съжаление твърде рядко се случва две половинки да се срещнат и любовта да гори ….дори и след края на този живот!Не е ли всяко друго чувство на обвързаност просто удобен навик!?
“Не брачните окови сплотяват един брак – а хилядите дребни връзчици и “конци”, с които двамата са се “зашили” един към друг през годините!” – Симон Синьоре;
Ей поради това смятам, че не брака като институция ми е важен, а дребните връзчици. И ако ги има тях, за какво ми е всъщност брака?! 😉 Заради общественото обвинение на хора с вашето убеждение или още по-лошо- на някакви лицемери?!
Без да искам да убеждавам, когото и да било, не желая да се видя в рокля приличаща на сметанова торта. 😉
Чест и почитания! 🙂
Не се възприемам като обществен обвинител, Ася!
Просто изказвам мнението си.
Също като теб…
Бракът, в съвременният ни хуманистичен свят, разглеждан вън от християнството, е естествено да се превърне във всичките тези отвратителни неща в очите на някои хора. Но за искрените вярващи, той е средството за Божия закрила, водителство и снабдяване със сила в живота на съпрузите
Абе пич, можеш ли да ми обясниш каква точно е разликата между това да имаш халка и да нямаш? Да си подписал и да не си подписал? Аз мога да ти кажа – единствената разлика е, че ако си подписал, раздялата е малко по-сложна и обикновено по-смирените хора не биха си създали главоболията по развода, дори да не са щастливи в брака си!
Ако това е нещото към което се стремим – ЕВАЛА! Може да не се разбираме, да се караме, да не сме щастливи – но за пред обществото трябва да имаме сключен брак и да се правим на влюбени. Пълна пародия!
Ако наистина обичаш някого и живеете заедно е БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ дали имате сключен брак или не. Ама абсолютно никакво значение. Защото бракът е просто един ритуал, един подпис, една халка. Нищо повече. 3 дни след сватбата емоциите са отминали и всичко става като по старо му – както и преди да вдигнете сватба. Познавам хора, които са заедно повече от 10 години, имат деца и са щастливи заедно, но нямат сключен брак – това е доказателство, че наистина се обичат и са заедно заради това, а не заради оковите на брака и неприятната мисъл за главоболията по един развод!
И стига сте киснали в тоя фейсбук, изпил ви е мозъците вече!
Както писах , бракът, за искрените вярващи, е средството за Божия закрила, водителство и снабдяване със сила в живота на съпрузите. Сигурно доста непознати за теб понятия.
Във Facebook имам профил, но не го ползвам
Коментарът ми е насочен към автора на статията, останалите коментари не съм чел. Искрените вярващи в случая нямат нищо общо с тази статия. Ако това е основната причина за брака – проповядвайте религия и всичките й там ценности наведнъж, а не приказвайте конкретно за брака и как бил символ на сериозни намерения. Има хиляди случаи на разводи и с нищо не може да ме убедите, че е по-добре да сключиш брак и после да се развеждаш или да стоиш по принуда с въпросния човек, само защото не ти се занимава с проблемите около един развод, отколкото да не сключваш брак и да сте заедно само защото се обичате и искате да сте заедно. Освен веселбата и джангъра по време на сватбеното тържество и подялбата на придобитото имущество по време на брака при евентуален развод (ако няма предбрачен договор) няма нищо смислено в това да доказваш любовта и намеренията си с някакъв подпис и бракосъчетание.
За протокола – с приятелката ми сме заедно от 7 години, не сме женени все още (ще се оженим само заради купона на сватбата 😀 ), но сме щастливи заедно и дали имаме халки или не няма никакво значение.
Най-накрая изплю камъчето! 😉
Чак сега разбрах що се пениш толкова…
Само за спорта – питай приятелката си дали тези 7 години се е кефила много като си я представял като „Това е приятелката ми!“? И дали нито веднъж не й се искало да чуе: „Това е съпругата ми“….
Никога и никъде не съм поставял знак за равенство между „брак“ и „щастие“. Ако ти пука какво всъщност съм искал да кажа – прочети го още веднъж! Но без „черните“ очила…
Не твърдя и че ВСИЧКИ мъже, които живеят с някоя жена без брак са малодушни или страхливи… Но повечето са – и или не го знаят, или не смеят да си го признаят (което е разбираемо – нали са малодушни страхливци!) 😉
Разбира се – това не прави всеки женен мъж благороден рицар. За съжаление…
А на теб и на приятелката ти, от сърце желая дълго семейно щастие!
🙂
Благодаря за пожеланието.
А относно въпроса – питал съм я. Както за мен, така и за нея – няма значение. Приеми, че има различни хора с различни разбирания. За теб и жена ти бракът може да е нещо много важно, за други не е.
„Не искам да изпадам в ролята на “консерва” и морализатор. Сигурно има най-различни аргументи – или по-скоро оправдания – за този вид съжителство“ – ето тук в твоята статия, определяйки аргументите на хората, за които една халка няма голямо значение, като „оправдания“, става ясно колко консервативен си, въпреки, че не желаеш да си „консерва“. 😀
Страхът от обвързване, за който говориш е по-скоро колебание дали си избрал правилния човек. От тази гледна точка, хората, които не се женят дълго време може да се разглеждат като големи ценители на брачната институция, стремейки се да изберат най-подходящия партньор за тях, така че да не се стига до развод. Имам доста съученици, които се изпожениха скоро след завършване на техникума… някои вече са разведени (аз не съм много дърт, да не мислиш, че са минали 20-30 години… на 25 съм). Ето защо, няма как да приема брака като нещо сериозно и смислено – жениш се, развеждаш се… същото е както и ако не вдигаш сватба с тази разлика, че имаш малко повече главоболия по раздялата. Нито брак, нито каквато и да е сила, не може да те задържи при даден човек, ако не се обичате. А ако се обичате – защо трябва да си го доказвате чрез слагане на някакви халки? Просто няма логика. Или се обичате и сте заедно или не – бракът е по между другото.
Имам чувството, че говорим на различни езици…
Аз казвам „Здравей, какъв хубав вторник, нали?!„, а ти ми отвръщаш с „Аааааа – не! Сега сме октомври!“…
Поотделно – и двамата сме прави. Но диалог няма…
Не твърдя обратното на нито едно от нещата, които ти си изброил. Не поставям равенство между брака и щастието. Или любовта…
И приемам да съм „консерва“ (или по-скоро – старомоден), но ако обичам една жена – за мене е въпрос на чест да й поискам ръката!
Правили са го баща ми, дядо ми, прадядо ми – и така чак до пра-пра-пра-пра-дедите ми…
…сигурно е имало защо.
„имало защо“ е правилното наклонение. Вече няма защо. И именно за това се самопределяш като „старомоден“. И това е чудесно!
Но когато почнеш да говориш за „оправдания“ и за „страх“ се превръщаш в „консерва“ зашото се опитваш да внушаваш на другите как да живеят своя си живот. А това вече нарушава свободата на индивида…
Един цитат от „Трактат за любовта, как я разбира ужасния досадник“
„В хода на икономическото развитие на човечеството, обаче, възникват предпоставки за фиксирането на брачните отношения във формата на моно- или полигамен брак. При което чрез закон или по силата на на традицията, свободната смяна на парньора след сключването на този съюз е забранена. С това, разбира се не се забраняват половите връзки извън рамките на този съюз.
Тъй като това става в един исторически по-късен период, това обстоятелство почти не е отразено в инстинктите. Чувствата продължават да се формират по същият начин, както и в първобитните времена.“
т.е. моногамният (в нашия случай) брак не е инстинктивното поведение на Хомо сапиенс, нещо повече, бракът е противно на инстинктите. „Страхът от обвързване“ сред мъжете е в унисон с техните инстинкти.
Естествено, това че нещо е против инстинктите не го прави задължително „лошо“, но го прави по-трудно и по-чупливо. Напълно естествено е след като светът дава все по-големи възможности за избор и реализация (на инстинктивните ни желания), то и да се получава все по-голямо съпротивление срещо брака и повече разводи. Ако светът продължава текущото си развитие, на увеличавана на свободата (дано), според мен всичко, което не носи реални ползи ще изчезне (дано), още повече, ако противоречи на заложеното ни в гените поведение.
Както повечето неща на този свят, решението за брак изисква всеки спрямо своят опит и светоусещане да прецени какви емоционални и рационални ползи би имал от брака. Ако има такива, да го направи, ако не намира достатъчно плюсове, няма смисъл.
Вен, с уважение към теб и мнението ти, но пък това дето си го написал ми звучи като призива „Да се върнем назад към природата“ по твърде първобитен начин. И определено не ми се връзват в едно изречение думите „емоции“ или „чувства“ с „полза“
Радвам се,че има такива мъже като автора на статията!Наистина е въпрос на чест да предложиш брак на твоята любима.Един истински мъж никога не би разигравал една жена,карайки я да очаква и тайно да копнее за заветното предложение,а то никога да не идва.Направо ме втриса от мъже,разтягащи локуми как бракът бил отживелица и как подписът не значел нищо!Къде изчезнаха християнските добродетели и романтиката между половете?
Аз съм на 29, омъжих се на 22, определено не мисля, че бракът е отживелица, струва ми се, че масово хората започват също да се връщат към това да се женят – това особено го мисля, след като следя колко нови и нови сватбени агенции се откриват, особено в по-малките от София градове
много хора, които не искат брак, обикновено казват „Един подпис нищо не променя“ – е, като не променя, защо ги е страх да подпишат
също така хората казват, че бракът развалял връзката – проучвания показват, че 80% от двойките, живеещи на семейни начала, се развеждат
за мен подписването и сключването на брак са нужни – така аз декларирам пред обществото и държавата, чиито закони съм приела да спазвам, че желая мъжът до мен да ми е съпруг
бракът е отговорност, масово българите в днешно време бягат от всякаква форма на отговорност, според мен това е основно причината за нежеланието им да сключват брак с половинките до себе си
Добрият брак,както и добрата връзка,както и добрият живот..се правят само от добронамерени един към друг партньори и ЧОВЕЦИ!
Кой какъвто му умът ,такъв му и Домът!
Добротворие ви пожелавам..и добронамереност -от сърце..лъжиш ли сърцето си с телеса,пари,интереси..все най-подир излиза лъжа..истината не е напудрена снимка „за пред хората“,защото не хората живеят твоят Живот ,а самият ТИ!
нека се обичаме с отворени сърца и очи..поне в домовете си..в гнездата,където отглеждаме децата си-пак такива,собствените!