„You are gonna die in seven days!“.
Инспектор Дудуков продължаваше да се взира в ситния текст на бележката, но както обикновено, не бързаше да си вади прибързани заключения. По две причини. Първата беше, че така ги бяха учили в съкратения курс за инспектори на МИМАНС – свръх-секретно подразделение на ДАНС, което отговаряше за най-тайнствените явления и загадки в държавата (нещо като отделът във ФБР, който отговаря за НЛО-тата и президентските любовници). Втората причина беше, че предната нощ така се бяха натряскали с колегите в култовата кръчма „Сам дойдох„, че мозъкът му сега още отказваше да заработи като двигател на ново БМВ, а по-скоро пърпореше едва-едва като моторче на стар Трабант. (Инспекторът вече беше изпратил помощника си – сержант Серж Антов – да му купи една бира и два аспирина, но сержантът нещо се бавеше и това още повече изнервяше обстановката).
Инспектор Дудуков пак се взря в текста на бележката. В МИМАНС (както и в ДАНС, пък и във всяка друга държавна служба) имаше много строги критерии за прием и един от тях беше да си патриот – т.е. да не знаеш чужди езици, щото това винаги ебава майката на патриотизма, рано или късно. Всеки агент на МИМАНС разполагаше със секретно устройство – на външен вид удивително приличащо на китайско менте на iPhone – с помощта на което агентите можеха да се свържат по всяко време с ИЦО. Малцина знаеха, че Изчислителният Център на Организацията (ИЦО) не само носеше името на най-известната левачка на Барцелоната, а и наистина беше моделиран по модел на мозъка на Стоичков. Учените от електронният филиал на БАН (е-БАН) бяха предложили този нестандартен подход, защото повечето от тях бяха цесекари (а всички до един – мразеха милиционерите още отпреди „демокрацията“ и по този начин решиха да си го върнат на ДАНС).
Инспектор Дудуков измъкна устройството от вътрешния джоб на шлифера си и много бавно набра текста на бележката с помощта на ситната клавиатура. После натисна големия червен бутон в долния десен ъгъл и зачака. Устройството завибрира, затрепери и след като издаде звън – досущ като звъна на касов апарат от едновремешните супермаркети – изплюва превода на текста върху лентата (която наистина беше съвместима с лентите на старите касови апарати).
Инспекторът се замисли още по-дълбоко и инстиктивно усети, че нещата не отиват на добре. Преводът гласеше: „До седмица си гушнал букета!“.
Безжизненият труп на пода правеше съобщението да изглежда още по-зловещо. Още повече, че – според свидетелите – мъжът беше получил анонимно бележката точно преди седем дни.
Всъщност, в тази сива, бетонна сграда нямаше нещо, което да не изглежда зловещо. По документи тази секретна институция имаше дълго и безсмислено звучащо име (както повечето държавни институции), но малцината, които знаеха за нейното съществуване я наричаха просто „Зона 51„. По ирония на съдбата, сградата наистина беше построена през далечната 1951 година, но всички я наричаха така не заради това, а защото в нея правителството държеше най-върлите си врагове и експериментираше върху тях със всякакви психотропни вещества, лекарства и други непозволени средства. (Един от главните експериментатори, който за нещастните пациенти беше направо като един истински доктор Менгеле, беше известен в обществото повече като Цар Киро и от години работеше на таен щат в същото това учреждение).
„Зона 51“ беше нещо като свръх-секретна лудница и това усещане се подсилваше още повече от изнервящо белите престилки на персонала и посивелите ризи с много дълги ръкави на пациентите. И сега в едно от крилата на сградата беше станало убийство, а това правеше лудницата още по-голяма.
Убитият беше не кой да е, а самият Тирбушон – митичният предводител на не по-малко митичното тайно братство наречено Илюминаторите.
Илюминаторите бяха древна секта (много по-древна от илюминатите) и най-убедителното доказателство за това беше, че първите членове на тайния орден, фактически го бяха учредили след един от първите концерти на Лили Иванова. Никой – извън ордена – не знаеше откъде точно идва името „илюминатори„. Една от теориите гласеше, че членовете на сектата се събирали тайно в нелегални квартални кръчми, насвятквали се докато очите им засвятквали като илюминатор на руска ядрена подводница навръх Нова година, слушали тайния си химн – „Земля в илюминаторе“ – и пушели „зеленая, зеленая трава„, след което псували на висок глас правителството.
Главатарят на сектата носел пожизнено и титлата „Шотландски боец“ – тъй като церемонията по избирането му била надпиване със шотландско уиски, докато само един от участниците остане прав, а останалите изпопадат като талпи под масата. Първият Шотландски боец – легендарният Дърт Вейдър – бил написал и песента Who Wants to Drink Forever, но в тежки за братството времена продал авторските права на Queen, които обаче били принудени от британския СЕМ да променят леко оригиналното заглавие.
Всичко това, инспектор Дудуков не знаеше допреди два часа, но го беше прочел в секретното досие на сектата, което неговия шеф – чийто прякор Терминатора идваше от това, че и на петте му любовници винаги им закъсняваше термина – му беше връчил минути след като пое случая.
Убийството не беше единственото престъпление за тази нощ. От средния пръст на дясната ръка на убития липсваше митичния Червен пръстен – древно бижу, което от векове се носеше по право от главатаря на Ордена и символизираше любовта на братята към червеното вино и кварталите с червени фенери. Легендата разказваше, че пръстенът е бил изработен преди няколко века от древен майстор в околностите на Своге, а злите езици пък шушнеха, че един от правнуците на древния майстор – Христо Йовов – носи прякора си Бижутера именно заради това, а не поради феноменалният си гол срещу, Олимпик Марсилия.
Това, което никой освен директорът на МИМАНС не знаеше (а сега – вече и инспектор Дудуков) е, че в един от двата червени рубина на пръстена беше закодирана информацията за излизане от кризата (нищо, че беше фалшив), а другия пък беше направен от парче от рубина на петолъчката, стърчала десетилетия наред над бившия Партиен дом и в него се криеше друга древна тайна – че Татяна Дончева всъщност е преродената Венера Милоска, но след аварията в Чернобил нещата са взели неочакван и комичен обрат.
Инспектор Дудуков (колегите му зад гърба му го наричаха „Инспектор Дюдю„) изгледа записа от охранителната камера за трети пореден път. За дългия си стаж в службите той беше виждал какви ли не жестоки сцени. (Включително – докато временно замествал колега от НСО по чл.64 – как настоящия държавен глава изпълнил песента „Пой ласточка, пой!“ пред руския президент… но за това той нямал право да говори в следващите 60 години, а последвалото 6-месечно лечение при психоаналитик било изцяло платено от държавния бюджет). Но такава жестокост досега никога не бил срещал.
Убитият беше издъхнал в страшни мъки. Неизвестният изверг, който беше отнел живота му го беше направил по садистичен начин, който надминаваше и най-извратените прояви на Ханибал Канибал. Докато още е бил жив, мъжът е бил завързан здраво за болничния стол, а клепачите му са били залепени с тиксо, така че да не може да си затвори очите. След което на два метра пред него беше сложен телевизора от общата стая, а към него беше включено и чисто ново DVD усторойство. Дискът още стоеше вътре – 5 часов запис на първите 103 издания на „Здравей България“ с Милен Цветков – обработен така, че бленуваната фигура на Лора Крумова да не влезе нито веднъж в кадър. Нещастникът беше издъхнал още на третото предаване – сърцето му просто не беше издържало на ужаса.
Инспекторът искрено вярваше в негласния девиз на всички български тайни служби: „Може да сме тъпи – но сме упорити!“. И затова пусна записа за четвърти път и се вгледа внимателно в екрана. „Не може да бъде!“, подскочи инспектор Дудуков и върна още веднъж последния кадър. „Ами да! Как така съм го пропуснал първите три пъти?!“.
По лицето на инспектора бавно изгря самодоволна усмивка. Инспектор Дудуков вече знаеше кой е извършителя на гнусното престъпление. Знаеше и къде може да открие митичния Червен пръстен…
Ако искаш да узнаеш и ти – остави своя коментар под тази публикация! 😉
(Обещавам – ако коментарите са достатъчно на брой, за да спечеля второто издание на конкурса BLOG CHALLENGE – да напиша и продължението на историята!)





Blogatstvo.com News: Червеният пръстен https://is.gd/7ogxU
Ама много го искам продължението – давай!
Много, много – колко много да го искаш?! 😉
много увлекателна и забавна история, пламене-очаквам с нетърпение продължението!:)
Някой вече бил казал на Дан Браун. Оня се опитал да си прегризе вените…едвам го спасили! :O
Възхищавам се на въображението ти. И на чувството ти за хумор.
Искам продължение 🙂
Не знам защо, но ми напомни за инспектор Стрезов от списание „Космос“. Може би, защото и тогава (когато не бях успяла да реша загадката) с нетърпение очаквах следващия брой. Но сега очакването е много по-голямо.
Не знам дали ще ми повярваш, ама продължението и аз не го знам още. Иначе нямаше да ми е интересно… 😀
Напротив, вярвам ти 🙂
Поздравления към автора за увлекателното четиво, рядко се срещат подобни забавни истории, прочитането на които прави деня ти по-весел и усмихнат.
Авторът се чувства поласкан. (Но му е и студено – щот още е по-гащи…)
„Т. Дончева… е преродената Венера Милоска,но след … Чернобил нещата са взели неочакван и комичен обрат.“ https://tinyurl.com/yarh8yh
Макар и забавни, изобилието от детайли (една част от които вероятно няма да имат нищо общо с развръзката и няма да бъдат използвани по-нататък в сюжета) създава усещане за претрупаност, поне според мен. Въпреки това историята е увлекателна, аз също искам продължение :).
Ако правех филми, щях да правя европейско, а не американско кино. Само в холивудските бози ако в един кадър има пушка на стената, тя непременно ще гръмне до края на финалните надписи… 😉
Хахаха, много е яко! Смях се с глас. Браво.
Какво по-добро начало на неделята?! (Даже при условие, че моята неделя започна още в 3 часа през нощта…)
Страхотно четиво! Искрено се забавлявах. Много се надявам да има и продължение. Успех в конкурса BLOG CHALLENGE!
Ще има, ще има… 😉
Много е забавно, но наистина се отклоняваш твърде много на моменти.
Да речем, че това ми е нещо като „запазена марка“…
(Ти знаеш, че и наживо съм така).
Между другото, нали конкурсът не е точно за разказ, а за блог-публикация. Понеже всички пишат разкази, имам чувството, че нещо не съм разбрал.
Няма никакво ограничение откъм формата – може и текст за рап-песен ако това те влече. 😛
(…стига да е блог-публикация).
Страхотен разказ! Трудно ми е да си представя кой би могъл да те надмине тази седмица. Успех 🙂
You have seen nothing yet!
Колегите са способни…
(…на всичко!) 😀
Много се смях, наистина. Чакам продължението 🙂
Живот и здраве – след 5-6 дни ще има и такова! Стига читателите ми да не ги домързи да коментират – досега има над 100 прочита и далеч по-малко коментари… 🙁
Очаквам продължението с нетърпение 🙂
Пламко, ти си бил истински сър Артър Конан Дойл.
Много интересно и увлекателно, въпреки повечкото детайли. С нетърпение ще очаквам продължение.
УСПЕХ!!!
Бях малко тъжна, по-точно кисела, но сега ти благодаря -смяхсе от сърце и с нетърпение ще чакам продължението.Браво харесаха ми даже и т.н.отклонения!
Много находчиво и оригинално, браво! Ще чакам продължението. А за европейския стил в киното – твърдо „за“.
Присъединявам се към гилдията на очакващите продължението !!!!
Много ми хареса.Най-много се смях на връзката с М.Цветков и аз ако го гледам толкова ще издъхна от ужас.Успех и чакам продулжение.
… и аз чакам продължението с нетърпение…
Специално за конкурса, един коментар и от мен 🙂
Успех в надпреварата!
Забавно е 🙂
Признавам, че този разказ е страхотно започнат. 🙂 Имаш усет за детайлите, който на мен ми допада. И много хумор. Честно казано и аз искам продължението, но това не означава, че лесно ще си дам титлата. 😀
btw Като маркетолог те поздравявам за променения подход към дължината на текста, развръзката и посланието за коментиране. За една седмица си напреднал доста и си нахитрял. 🙂
Поздравления и успех!
Благодаря на всички коментирали досега – за мен вашето мнение е по-важно от „точките“ в състезанието! 🙂
Имаш ти голям талант на разказвач 🙂 Май ще гушнеш приза тази седмица, защото разказа е готин и си целнал какво иска аудиторията 🙂 А и призоваваш с призиви 🙂
Нахитрял съм… 😉
Взимам си кредитите за идеята с питането на публиката пък! 🙂
Та какво викаш се случва по-натам? 🙂
Разказът блести. Направил си много готини сравнения и с много хумор. Не знам за нахитряването, но наистина си го написал много симпатично 🙂 Успех.
Гууд, вери гууд 🙂
Хитър си като стадо лисици направо 🙂
Подмазвач! 😛
Публиката ражда таланта, с аплодисментите, с букетите цветя, с усмивките, с разговорите след финалният акорд. И аз като публика да си кажа казвалото (сърби ме езика, да си го почешам малко).
Вярно е, върнах се години назад (историите на инспектор Срезов, А.К. Дойл, Агата Кристи), самото заглавие ме караше да търся онази думичка (една единственна) която ще ми разкрие ГОЛЯМАТА загадка.
Дедукция, Интуиция, Присантиман, Усещане- това просто вървеше на 25-я кадър постоянно до като четях. В хаоса на картината около героя виждах подрения живот , нашият живот, ежедневието ни. Желанието ни сутрин като станем и пуснем телевизора да чуем ,че съседа ни е зле а ние сме се отървали от нощния кошмар (разбита кола, надупчена гума, земетресение, цунами, изригнал вулкан), след което спокойно да си направим кафето и да цопнем отново в сивотата. ЕЖЕДНЕВИЕ!!!!
Е, добре че има все още луди като нас та да разнообразяваме малко поне сивото ежедневие на масите, да ги посръчкваме леко (а как ми се иска остена да е много остър) , да започнат Промяната, а не само да говорят за нея.
То май не стана комаентар а ЕСЕ.
Стига съм писал.
Чакаме ПРОДЪЛЖЕНИЕТО (макар ,че всеки от нас го знае, интересно да е знаем коя от всички „пушки“ ще гръмне. (Пламка, това за пушката е от теорията на Станиславски-„…щом едно нещо се вижда в началото, до края то трябва да влезе в действие…“
С нетърпение очаквам да прочета продължението.
За коментарите няма ограничения – есета или не, всеки е добре дошъл! 🙂
Евала, баце Пламбо!!! 😉
Хубаво е когато започнеш седмицата с усмивка. 🙂 🙂
Линкчетата са подбрани много успешно.
Ще се радвам да има и втора част.
Аз съм сигурен, че поне половината читатели не са си направили труда да видят линковет…ама само те губят от това! 😉
Много ми хареса.Забавлявах се и с нетърпение очаквам продължението.
🙂
Ех бате Пламбо … ех. Не мога да намеря думи. Хареса ми разбира се, но … много си пекан. Почти съм сигурен, че другата седмица пак ти ще пускаш темата! Стратегията ти е за завиждане – ще ми се да намеря такъв буден ум и в бъдеще за моите начинания.
Аз генерирам всякакви щуротии редовно – само кажи какви са ти начинанията и ще помагам с каквото мога! 😉
Мръсно играете, г-н Петров, мръснооооо… 😀
Напротив. Вдигането на летвата не е мръсно – само кара останалите да се понапънат! 😉
(И вече виждам удивителни резултати…)
Много интересно написано, а и подходът ме радва.
И все пак, нека читателите хвърлят поглед и другаде: https://vasvalch.com/life-is-life/cherven-prysten/ 😉
Хитруша! 😉
Страхотен разказ! Много ми хареса! Успех и очаквам развръзката с нетърпение!
Благодаря за хвърлената ръкавица към блогърите. Предизвикателството както се вижда е причина да четем интересни истории.
Страхотен разказ. Както каза Адин наистина наподобява „Инспектор Стрезов“, но с изключителни хумористични включвания! Смях се от сърце! Успех и чакаме продължение!
Какво мога да кажа…. смях се много….наистина има общо с Инспектор Стрезов,
Чакам продължението,…..и ужасно харесвам девиза „Може да сме тъпи – но сме упорити“
ПС ….и наистина ме домързя да оставя коментар
Знаех си! 😛
Само 55 коментара?! 20 от тях са си мои и не се броят…
Явно не ви се чете продължението. 🙁
Ако вече си коментирал ВЕДНЪЖ – колкото и нови коментара да напишеш – те няма да се отчитат за крайното класиране. Затова бъди хитър като стадо лисици – накарай комшийката от втория етаж да коментира и тя. Ако познаваш китайци – накарай ги и тях и ги помоли от мое име да помолят и роднините си…:D
Ето я и моята защита на титлата: https://biservalov.net/private/red-ring/ 🙂
И мен ме усмихна 😉 Четох го на няколко порции – напасвайки дължината му с времето за работни задачки.. Стилът ти е инспекторски отвсякъде 🙂
не успях да се насиля да го прочета……сори!
Все пак, благодаря – за точката.
Интересно четиво, чакам продължение. Успех!
Благодаря за жеста! (Знам, че не го правиш често и за това го оценявам…)
Много ми допадна „кукичката“ в края. Пишеш много увлекателно (на мен отклоняването в детайлите не ми пречи, точно обратното). Успех!
На мен пък – освен думите ти – много ми допаднаха и розовите ти уши! 😉
МНОГО ИНТЕРЕСЕН РАЗКАЗ,И ЗАБАВЕН,ПОЖЕЛАВАМ ТИ УСПЕХ
Страхотен разказ! Искрено се забавлявах и смях. Възбуди силно любопитството ми какво ще е продължението! Както казват „Любопитството убило!, но удовлетворението я върнало!“ Успех!
Едно е да искаш, друго е да можеш, а съвсем друго е да го направиш! Втора седмица съм на „почетното“ четвърто място…
Толкова съм разочарован от „активността“ на читателите ми, че ще им отвърна със същото – няма да пиша в този блог повече!
(поне за тоя петък) 😛
Докога да чакаме продължението?! Нямаме търпение!
Валентина и компания
За пръв път чета нещо от този автор и съм възхитена. Много интересн а и увлекателно написана история. Ще си направя труда да следя за продължението. Успех !
Много интересен и забавен разказ, поздравления! Искрено се посмях 🙂