Тик-так. Тик-так. Аз съм Часовник… но не си мислете, че знаете всичко за мен.
Казват, че отмервам Времето, но то – Времето – съществува много преди аз да се появя на този свят. (На Времето не му пука за мен. Но на Времето, така или иначе, не му пука за никого…)
Мислят си, че аз показвам точното Време. И въпреки това малцина уцелват правилния момент…
Тик-так. Тик-так. Аз съм подвластен на времето. Дори и да съм излязъл под най-майсторската ръка – рано или късно частите ми ръждясват и се изхабяват. Аз мога да спра. Но не и времето… (Освен ако сте на 16 години и се целувате за първи път в тъмнината на кварталното кино).
Тик-так. Тик-так. Когато се родих за първи път, бях само една пръчка, чиято сянка показваше на хората докъде е стигнало Слънцето на хоризонта. В облачни и мрачни дни не вършех много работа. И на хората им се струваше, че Времето е спряло… или че Слънцето им е сърдито и ги е изоставило… (Между другото, „по посока на часовниковата стрелка“ всъщност означава посоката в която слънцето обикаля хоризонта – от ляво, надясно).
Векове наред съм бил и прост уред, който измервал Времето с помощта на Водата. Защото всичко тече – и Водата и Времето – но не можеш да върнеш нито един миг назад. Както и да се изкъпеш два пъти в една и съща вода…
В други времена бях стъкленица с пясък. Пясъкът изтичаше бавно между пръстите ми, като последните капки кръв от телата на умиращите воини на бойното поле. Но когато и последната песъчинка тупваше в огромния куп себеподобни – мен ме обръщаха на обратно и всичко започваше отначало. Хората нямаха този втори шанс…
Тик-так. Тик-так. През далечната 1656-ма година, холандецът Кристиан Хюйгенс ме направи за първи път с махало. А през 1797-ма в Англия имаше и специален данък (от 6 пенса) върху всеки часовник. Може би от тогава хората казват, че времето е пари…
На един 26-годишен янки – Ливай Хъчинс от Ню Хемпшир – му писнало да се успива за работа. И през 1787 за първи път ме прави да звъня и да будя хората. Ливай не си направил труда да патентова откритието си – той не се интересувал от парите, а само от това да става навреме за работа. Затова и неговият будилник звънял само веднъж – точно в 4 сутринта.
Стотина години по-късно (нека да сме точни – на 24 октомври 1876), друг американец – Сет Томас – патентова своя механичен будилник. И от тогава хората се будят в желаният от тях час – благодарение на мен. И въпреки това – повечето от тях си оставят несъбудени и продължават да живеят в полу-сънено състояние или просто да проспиват живота си.
Тик-так. Тик-так. ХХ век беше вълнуващ и за мен. Тогава за първи път станах електронен. А след това и атомен…
Мислите ли, че това накара хората да използват по-добре времето си? Или да го пилеят по-малко? Напротив…
Днес хората могат да измерват времето по-прецизно от всякога. Днес разликата между победителите и победените (в спорта, но и в бизнеса, а и в други области на живота) е само няколко части от секундата. И какво от това?!
Истината е, че Времето не може да ни направи по-щастливи. Но щастливият живот се състои от щастливи дни, часове, минути, секунди… мигове…
Бъдете щастливи! Времето ни тук е толкова кратко…
httpv://www.youtube.com/watch?v=MYiahoYfPGk
…
Имам две загадки и една молба към вас. Загадките:
- В текста има две фактически грешки – можете ли да познаете кои са?
- Има и една много тънка неточност – открихте ли я?
Молбата ми е да ме подкрепите (с този текст участвам в петия пореден BLOG CHALLENGE) като гласувате за публикацията ми в Свежо.нет и – това е най-важно – като напишете своя коментар под текста тук!
Можете просто да споделите кога за първи път ви подариха часовник и какъв беше той – спомняте ли си? 😉





Да-а-а, човешкият живот е Миг, който свършва , тогава когато започва 🙂
Затова не си струва да пилеем време в опити да живеем, а просто да живеем, ей така, заради Мига !
Благодаря ти, Плам! Както обикновено – в крак с времето и със себе си! Точен и безпощаден – към времето и към себе си !
Опитай да поживееш няколко дни без часовник и сподели 🙂
Животът без часовник е почти толкова невъзможен, колкото животът без въздух. Уви.
Добро и мъдро четиво! Радвам се, че си отново във форма!
Колкото до грешките, първата е, че данъкът върху часовниците е бил 5 шилинга, което е значително по-голяма сума от 6 пенса. А втората е, че действително компанията на Сет Томас изобретява будилника, но това става 17 години след неговата смърт.
Сянката на слънцето в слънчевия часовник (в северното полукълбо) се движи от ляво на дясно и може би оттам идва посоката и на часовниците със стрелки. тоест, хората не са гледали слънцето, а сянката му, което може би е малката неточност.
Харесва ми твоя подход да поставяш задачки, за да предизвикваш коментари 🙂
За фактическите грешки си познал. Но неточността (която имах предвид) е друга… 😉
Без да искам, съм отговорила на един от въпросите ти – https://nikolaewa.blogspot.com/2010/02/blog-post_20.html
Успех, Пламка!
вижда се, че си книжовник, надявам се да си къщовник, уверена съм, че си бунтовник – затова и аз се присъединявам към темата – часовник!
https://boshnakova.com.
И се радвам, че си тук и се надявам всичко да е наред и да вървиш напред,
Докато го четох се сетих за един разказ на Чудомир
https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=6&WorkID=11348&Level=1
Здрасти, Пламски. Добра статия и доста добре написана – харесва ми. Като я прочетох се сетих за следното: Каква е ползата да живееш 100 години, ако не знаеш как да си прекараш времето?
А за коментара на Майк – нямам думи 🙂 Хвала!
без часовници може би щяхме да умеем да живеем в настоящето
Като станах на 6 и тръгнах на у-ще – миниатюрен Creation 🙂
Че защоние пък да носим този аксесоар’часовника’него величество ли е,а?Пламене това е добро!
Привет Плами! Как направи от една толкова прозаична тема като часовника толкова интересно четиво! Времето е нещо наистина феноменално (за философските му измерения нямам нито време, нито необходимата към настоящия момент подготовка да говоря), но часовникът за мен е само един полезен уред в ежедневието. По-интересна ми е темата за биологичния часовник на живите организми. ( Подсказвам ти тема, макар и извън конкурса. )
Но да се върнем към часовника – от мен имаш „за“ с две ръце! Успех!
Добро и интересно четиво! Чета всичките ти работи с удоволствие! Колкото до часовника – добре са го измислили хората, но на мен не ми върши работа. Закъснявам за работа, за срещи (от всякакъв характер- любовни, служебни, приятни и не толкова), за влакове и автобуси – и нито един часовник не може да ми помогне.
Вкъщи имам внушителна колекция от този артикул – до неотдавна дежурният подарък от близките ми беше часовник, по всякакви поводи – но аз си закъснявам и толкова. Може би това е някакъв неосъзнат протест срещу препускащото време? Може би е опит да остана по-дълго на този свят (с вечните си закъснения не съм си свършила работата, а тя не може да остане недовършена)…
Но с часовник или без – важното е да живеем добре.
Пак различно и интересно! Напомня ми за Алхимикa, в една пустиня на времето…
Първият часовник в живота ми беше подарък от баба ми,когато бях в първи клас.После дълги години не носих часовник и преди 4 години моят съпруг ми подари часовник за да не закъснявам….
Казват ,че всеки часовник прилича на стопанина си-ако е припрян и часовника му избързва,ако е по-спокоен ,часовника изостава….
Успех!
Аз пък спрях да нося часовник преди около две години 🙂 Непрестанното надбягване със стрелките на часовника си е чиста проба стрес. Ненужен. Не, че има нужен стрес 🙂
Добро четиво, а за наблюдателността на Майк – свалям шапка 🙂
имам нужда от часовник! трябва ми като бижу, аз за друго не го ползвам… май 😉
Образователно 🙂 Не бях чувала за атомния часовник.
Май никой не е хванал неточността, която е заложена в текста (сигурно от бързо четене). Осведоми ни след 14 ч. 🙂
Подсказка: линкът, който води към биографията на Кристиян Хюйгенс сочи несъответствието още в самото начало… ;І)
Благодаря ти! Както винаги страхотна публикация 🙂 има много моменти, които ме провокираха да се замисля.
Оригинално поднесена тема за времето.Образователна, интересна.Бих казала , че Пламен има страхотно въображение и би могъл да напише и хубава книга. Браво! Майк пък е много осведомен!