По пътя 176


GPS е от думите, които преди време знаеха само хората с много дебел диоптър на очилата и странни прически. Но днес вече е поредната джаджа, без която животът ни би бил възможен – но не чак толкова удобен. Пък и – да си го признаем – винаги сме обичали високотехнологичните играчки…

Като повечето съвременни чудеса, без които ни е трудно да си представим модерното си битие (Интернет е най-яркият такъв пример), Глобалната система за позициониране също е рожба на военно-промишлените комплекси.

Не чак толкова отдавана GPS-ът беше нещо, което можехме да видим само по филмите за Агент 007 .  Днес същата услуга се предоставя от устройства с големината на цигарена кутия – и може да се види дори в някой раздрънкан Голф (не само с пернишка регистрация).

Толкова по едната страна на нещата. А сега ми се ще да погледнем същата тема от един малко по-философски ъгъл. Защото от GPS-ът могат да произлезнат и доста метафори и интересни сравнения…

Защо ползваме GPS? За да ни покаже най-правилният път от точка А до точка Б…

В по-духовен план нещата са почти същите. Сърцето е нашия неизменен GPS – но дори то няма да ни отведе никъде… ако не знаем (предварително) къде е нашата Точка Б.

Първото винаги е да знаем накъде сме тръгнали. И защо…

Чак тогава можем да попитаме вградения си GPS кой е най-правилният път.

(Иначе всички пътища водят до едно и също място – и то не е особено приятна дестинация).

Тази истина е толкова проста, че учудващо огромен брой хора просто я пренебрегват. Според статистиките, само около 5% от хората имат цел в живота. Останалите явно ползват GPS-а си като фенерче… но не и като пътеводна светлина…

Написах всичко това само поради две причини.

И първата – както обикновено – е благородна: да ви накарам да се замислите. За посоката на вашия живот…

И да се вслушате в тихите пиюкания на вашия личен GPS… Послушайте сърцето си! Само то може да ви покаже истинската посока…

(Знам, че звучи като реплика от „розов“ сериал – но това не пречи да е и истина!) 😉

А сега и за втората причина. (Друго клише е, че „за всяко човешко действие има две причини: едната е благородна, а другата е… истинската“).

С настоящата публикация участвам в едно блог-предизвикателство на тема „По пътя“ (тук е мястото да благодаря на Васи – за поканата).

Награда е… GPS. И то не какъв да е, а топ-моделът на фирма Prestigio – GeoVision 5500BT.

Да си призная – много ми се ще да спечеля тази полезна джаджа!

И ако си имал нервите да прочетеш всичко това дотук – можеш да ми помогнеш да я спечеля!

Лесно е – само трябва да оставиш своя (неанонимен, т.е. с поне истински е-мейл адрес!) коментар тук, под оригиналната публикация. Но за по-сигурно – цъкни и гласувай за този текст и в Svejo.net! Това ще е критерият за победа ако пък повече от един участник имат еднакъв брой коментари…

И за да има fair play – можеш да гласуваш и за другите участници в надпреварата:

Майк Рам

Василена Вълчанова

Деси Бошнакова

Бисер Вълов

Нина Николаева

Божидар Костов

Станислав Атанасов

Диана Кошеджийска

Аз няма да се разсърдя ако някоя от техните публикации ви е харесала повече… 🙂

(По-важно е следващите 5000 мили да са в правилната посока!)

httpv://www.youtube.com/watch?v=tM0sTNtWDiI

Facebooktwitterpinterestlinkedinmail

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

Вашият отговор на Боряна Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

176 мисли относно “По пътя