Теодора Недялкова има брат – Ангел. (Тя си го нарича Аньо). А Аньо има не само нелека съдба – но и много ангели, които продължават да бдят над него.

Един от тези ангели е точно неговата сестра – Теодора. Тя и семейството й са хората, които са неотлъчно до Аньо всеки ден. И не престават да се борят за живота му – защото не са престанали да вярват в чудеса.

Може би, след това интервю, ти също ще пожелаеш да станеш един от ангелите на Аньо?

Човещината е дефицитна стока, но точно затова е и толкова ценна. А да си добър не е чак толкова трудно…

Пламен Петров: Какъв беше брат ти Ангел преди катастрофата?

Теодора Недялкова: Преди катастрофата брат ми беше активен, лъчезарен, амбициозен, с вяра в собствените си способности, с чувство за хумор. Постигаше целите си с лекота. Беше отличен ученик.

От малък спортуваше, баща ни беше борец и Аньо тръгна по неговият път. Любовта му към животните го отведе в Добрич, където завърши ветеринарен техникум. След като се уволни заживя във Варна.

Аньо държеше под наем автосервиз, ремонтираше коли и мотори, бързо се наложи в този бранш, защото обичаше работата си и се усъвършенстваше непрекъснато.

Започна сериозно да се занимава с мотоциклетизъм на писта, имаше победи и беше една от надеждите в този спорт.

Роди му се син, Димитър, едно прекрасно момченце, което днес вече е на 8 г.

И така, до момента, в който на 18.08.2005 г. кола отне предимството му на пътя и вследствие на инцидента Аньо получи тежка черепно-мозъчна травма и изпадна в кома.

Как преживяхте цяла година докато Аньо беше в кома?

Толкова много тъга. Единствено вярата, надеждата и любовта към Аньо и помежду ни, ни крепеше.

Бяхме безсилни, дните ни минаваха в Пирогов, молехме се лекарите да се грижат адекватно за Аньо и той да не се предава и да се бори за живота си, въпреки критичното състояние, в което се намираше.

Кое ви върна надеждата, че състоянието на Ангел може да се подобри?

Не съм си позволявала и за миг да си помисля нещо лошо. Дълбоко в себе си вярвах, че Аньо ще излезе от кома. Давахме му цялата си любов, искахме да усети колко много го обичаме и колко силно искаме отново да видим усмивката му.

С брат ми носим една кръв, няма по-силна връзка от тази. След месец и половина в дълбока кома Аньо излезе от нея и остана в будна кома.

Бяхме денонощно при него, грижехме се за него. Един ден той ми даде знак, че ме чува и разбира това, което му говоря, усмихна се. Не мога да опиша с думи щастието, което изпитах.

Около година по-късно каза и първата си дума.

От кого потърсихте подкрепа и кой ви помогна най-много?

След като Аньо излезе от кома и го изписаха от Пирогов започнахме да търсим съвет от лекари и специалисти как да продължим напред.

Аньо беше в тежко състояние, с хидроцефалия, нарушена нервна система и пареза на четирите крайника. Нуждаеше се от комплексно лечение.

Информацията, която научавахме от различните източници беше противоречива. От няколко клиники ни отказаха да поемат случая.

Сблъскахме се с безхаберие, некомпетентност и крайни изказвания. За щастие, хора, които са минали по нашия път споделиха техния опит и ни подадоха ръка.

Така стигнахме до клиника „НейроВита” в Москва, която след обстоен анализ на състоянието на Аньо му предложи лечение и вече втора година се лекува успешно там.

Какво още е нужно, за да продължи възстановяването на Аньо?

За да продължи възстановяването на Аньо са необходими ортопедични операции, поставяне на изкуствена протеза в тазобедрената става, удължаване на ахилесовите сухожилия на двата крака, продължителна работа с рехабилитатор и логопед, медикаментозно лечение и още поредица от трансплантации на стволови клетки, които ще помогнат да се възстанови нервната верига, да се подобри координацията в движенията, да се възстанови говора.

За да може да продължи лечението си в клиниката, което до момента дава своите положителни резултати са необходими още над 30 000 евро.

През три месеца Аньо трябва да постъпва в клиниката за последващи процедури и трансплантации.

Вярваш ли, че отново ще се намерят добри хора? Добри хора ли сме въобще ние, българите?

Българите сме добри хора и ще останем такива. Ако успеем да съхраним чисти помислите си и да се радваме на малките неща от живота ще живеем по-добре. Но неуредиците и битовите проблеми, с които се сблъскваме в ежедневно ни отчуждават и ни карат да бъдeм безразлични и несъпричастни към проблемите на околните. А колко силни можем да бъдем ако сме единни!!!

Успехите, които Аньо е постигнал във възстановяването си към този момент се дължат до голяма степен и на десетки хора, които са отворили сърцата си и са му подали ръка. Без финансовата им подкрепа не би било възможно Аньо стриктно да спазва лечебната си програма и да се радва на положителните резултати от нея.

Силно вярвам, че по пътя, който вървим ще продължаваме да срещаме добри и стойностни хора и заедно с тях ще доведем започнатото до успешен край. Без тяхната подкрепа е невъзможно да продължим сами напред.

Самият Ангел вярва ли, че нещата ще се подобрят?

Има моменти, в които Аньо се обезкуражава, когато изпитва болка.

Но в следващият момент той знае за какво се бори, знае, че има едно невероятно момче, което го чака и което има нужда от присъствието на баща си в живота си.

Аньо е силен, притежава спортен дух и воля за живот. Всяка малка крачка напред му дава стимул да продължи и му вдъхва вяра, че ще извърви пътя докрай.

Как минава един ден на Аньо?

През седмицата съпругът ми Ивайло се грижи за Аньо, взема го със себе си в автосервиза, в който работи. Аньо е около него през целия ден, на инвалидна количка, но тъй като изпитва болки в таза през определен интервал от време ляга, за да се успокоят и да си почине.

През свободното време в обедната почивка правят упражнения, раздвижване, с помощта на Ивайло Аньо се изправя на крака.

Късният следобед Аньо работи с рехабилитатор и кинезитерапевт, редуват се през ден, а през почивните дни тези занятия се провеждат сутрин и когато имаме възможност излизаме цялото семейство на въздух, срещаме се с приятели.

Правим електростимулация, масажи, упражнения, работим заедно за говора по логопедична програма.

Каква е ролята на Интернет в кампанията ви?

Ролята на Интернет в кампанията ни е съществена. Преди време, с помощта на приятел създадохме сайт на Аньо, които поддържам с голяма любов, качвам снимки и видео, пиша за събития около неговото лечение, възстановяване, инициативи и кампании за набиране на средства, за да може да продължи да се лекува.

Аньо има и създадена група във Фейсбук: Help a friend Angel Angelov.

На негово име, освен дарителските банкови сметки и DMS номера, са открити и е-pay и PayPal сметки, на които може да се дарят средства чрез интернет пространството.

Интернет е прозорчето ни към света и до определена степен пътеката, по която достигаме до сърцата на знайни и незнайни хора, като ги запознаваме с историята на Аньо, с това как се е преборил за живота си и какви неимоверни усилия продължава да полага.

Благодаря сърдечно и за възможността, която ми предоставихте чрез това интервю да запознаем читателите на вашият блог с брат ми Ангел.

Да вярваме ли в чудеса?

За мен Аньо е чудо!

Няколко пъти той се връщаше към живот, след като ни казваха, че е дошъл краят.

И като че ли всеки път ставаше все по-силен.

Чудеса се случват, стига човек да повярва наистина в тях!

Вярвам, че един ден ще видя брат ми на крака, прегърнал сина си!

АКО ИСКАШ ДА ПОМОГНЕШ АНЬО ДА ОЗДРАВЕЕ – ВИЖ ТАЗИ ИНФОРМАЦИЯ!

httpv://www.youtube.com/watch?v=UKdpkrg64Ao

СНИМКИ И ВИДЕО: личен архив на Аньо