Днес ще направя нещо необичайно. Досега, в рубриката „Литературно блогатство“ съм писал и съм ви препоръчвал само книги, които лично съм чел и харесвам. Но днес ще пиша и ще ви препоръчам една книга, до която още не съм се докоснал. И въпреки това, смятам че ще ви очарова…
Защото – преди броени минути – бях очарован от авторката на тази книга: турската писателка Елиф Шафак (Elif Shafak). Всичко стана благодарение на това, че за пореден път попаднах „случайно“ на поредния вдъхновяващ запис от TED (ще видите въпросния клип на края на настоящия текст със субтитри на английски език).
Видеото е наистина много приятно за гледане – в него има тази толкова характерна за TED-речите атмосфера на нещо, което не може да се дефинира точно с думи, но е това, което ни обединява като човешки същества, без значение от пола, националността или цвета на кожата ни.
А и в самия клип Елиф Шафак говори точно за това – за творческата свобода да бъдем самите себе си. А не да се държим в съответствие с „етикетчето“, което другите са ни лепнали. Само заради това откъде идваме и кои са общите белези на нашата националност, пол, религия или нещо друго…
Вдъхновен от нейното слово, потърсих в Интернет още информация за самата Елиф Шафак и почти се засрамих, че досега още не съм попаднал на нейните книги. (Пропуск, който в много скоро време смятам да поправя).
Препоръчвам ви не само нейния роман „Любов“, но и блестящата рецензия за него, която прочетох в блога на Ахмед Салиев. Още интересни неща за тази книга може да бъдат прочетени и в сайта на самото издателство ЕГМОНТ България.
Попаднах също и на интересна публикация (ако не бъркам, автора на този текст се казва Таквор Оник) относно Елиф Шафак и панаира на книгата във Франкфурт.
Една стара публикация от 2006-та година пък ме информира защо авторката на романа „Любов“ е била съдена в Турция заради друго свое смело произведение. За щастие – след това е била оправдана.
(За пореден път си давам сметка колко сме облагодетелствани от Интернет за правилния подбор на това какво четем – защото помня времето когато съвсем не беше така и изборът не беше чак толкова свободен).
С две думи – прочетете тази книга!
Рядко си позволявам такъв съвет „на сляпо“, но съм убеден, че наистина ще останете доволни и че четенето на тази авторка ще е истинско интелектуално удоволствие за ценители.
Ето защо:
P.S. Ако някой от вас вече е чел „Любов“ от Елиф Шафик – ще се радвам да сподели тук впечатленията си?
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Blogatstvo.com News: Елиф Шафак и нейната книга „Любов“ https://is.gd/dJtsn
Аз имам познати, живеещи в Турция, и чели в оригинал всичките книги на тази млада авторка. Те също ми препоръчаха да ги прочета. Чакам с нетърпение да бъдат преведени на бълг. език или да ги открия на англииски език.
Благодаря за чудесния клип и шанса да науча за тази безспорно интересна писателка! Вече препратих линк на страницата си във файсбук! Благодаря и за откритието TED! Макар самата аз да имах шанса да уча 1 година в това зашеметяващо място Оксфорд, едва сега чувам за тази организация…. Още утре ще потърся книгата.
Predvaritelno se izvinqvam za latinitsata, jiveq v Ankara i taka i ne se nau4ih kak se pi6e ottuk na kirilitsa.
Knigata „Ljubov“ na Elif Shafak se polzva s golqma populqrnost tuk. Az li4no ne uspqh da q namerq na anglijski (t.e. v original) i ne q pro4etoh, no popadnah na druga nejna kniga „The Bastard Of ?stanbul“ („Kopeleto ot ?stanbul“) na anglijski ezik. Avtorkata pi6e v original na anglijski, zatova i e za predpo4itane da se 4ete na tozi ezik. Kato cqlo mi se stori, 4e pravi opit da imitira stila na Markes, koeto leko drazni, personajite sa presileni, prikazni, nqkak v tyrsene na originalnost, vypreki tova namerih knigata interesna i bih prepory4ala na 4itatelq da se zapoznae s tazi mlada avtorka; bezsporno tova e i edno intelektualno 4etivo. Sys zabelejkata, 4e ne e mnogo obektivna po otno6enie na turskata dejstvitelnost, vse pak po-golqma 4ast ot jivota si jivee izvyn Turcia
Много ми хареса презентацията, но отново не можах да се класирам за превода на български. Надявам се да успея да се включа като редактор по-късно.
Pingback: бодил
Странно, попаднах на авторката по същия начин….Никога не бях чувала нищо за нея /или поне така си мислех, защото по-късно си припомних случая с повдигнатите срещу нея обвинения/ …Та случайно преглеждах TED и останах с отворена уста от представянето й..Започнах да се ровя из интернет и разбрах, че тъкмо са издали нейна книга на българския пазар. Почти без никакво колебание реших да си я купя..Прочетох я и много ми хареса…Нямам търпение да си купя друга нейна книга било то на английски, които трудно се намират тук.
слушайте всеки четвъртък по БНР-Хоризонт, 19’оо “Графити по въздуха“
Вчера си купих книгата по препоръка на книжарката. Започнах я и, към момента, мога да кажа, че започва много в стил „Хляб по водите“, после се промъкват едни определения и съждения тип „Куельо“, което не ме впечатлява особено, даже напротив. Понякога се случва книга, която върви тегаво- после да те хване яко в лапата си и да не можеш да я пуснеш. Ще се радвам и с тая да стане така. Потърсих нещо за авторката и попаднах на този клип. Изказът и е а ла Дубравка Угрешич обаче.
Книгата ме плени.Много ми допадна авторката.Визуално също.Има страхотно излъчване.Дано се преведът и другите и романи,естествено на бълг.Искренно съжалявам че не знам англ.Пожелавам й много здраве и успехи.
Книгата е едно вълшебство, чудо. тона е просто библията на 21 век!
Книгата е едно вълшебство, чудо!
Това е просто библията на 21 век!
Това не е разказ за великия поет Маулана Джалал ад Дин- Руми , нито за неговия духовен учител и спътник дервишша от Тебриз – Шамс.
Това е разказ за пътя ни към , себе си. Нашето духовно израстване от първото до седмото стъпало. Разбирайки себе си откриваме любовта към Бог, /независимо как го наричаме /а това е пътя към сърцата на всеки един от нас.
Обичайте се и Бог да Ви дава сили по пътя .
След „Любов“, не може да останеш същия…
Тази книга ми даде толкова отговори,които съм търсила дълго време.Благодарение на нея открих Суфизма и мисля ,че точно това съм искала.След „Любов“,наистина не оставаш същия.
Нямах никакво усещане,че чета книга.По-скоро като че беше истинско преживяване,от тези,които не можеш да забравиш и те променят.Откровение, в което влизаш един,а излизаш доста по-различен.
мисля, че „тръгнах към тази книга с твърде голяма кошница“…
Случва се…
Невероятно усещане за безкрайно и …
Прекрасна книга! Очарована съм. Наистина беше истинско преживяване да я прочета.
Книгата дойде до мен като неочакван подарък, започнах да я чета и ми действа невероятно. Припомних си, колко много дядо ми обичаше Руми и Хайям. Препоръчвам я от все сърце. Дано донесе на много други хора такива прекрасни емоции.
Прочетох „Копелето на Истанбул“от същата авторка.Толкова съм очарована, че си купих и „Любов“.В момента я чета- същия омагьосващ стил.
Невероятна книга,завладяваща от парвия момент,чете се с голям интерес.Наистина се замисляме за живота си….И ЛЮБОВ това е всичко
аз прочетох „Копелето от Истанбул“, която започва много добре, продължава супер и уви завършва много ориенталски, но е съвсем приятна за четене, не се съмнявам, че ще ти хареса много. Не смея да се надявам и „Любов“ да е така, защото две добри книги на автор е прекалено оптимистично
Животът понякога ни изненадва приятно. Ето – ти, например, взе да четеш блога ми… 😉
Че с какво „Копелето от Истанбул“ е за предпочитане пред твоя блог!
„Пичът от Враца“ 😀
Пълно разочарование! Повърхностна книга, подходяща може би за много млади момичета, но не и за зрял човек. Стилът на авторката не се отразява с нищо. Звучи плагиатствано, копирано и изтъркано. Книгата ми беше препоръчана от приятелка като „най-добрата книга, която някога е чела“. До края на книгата очаквах нещо интересно да се случи, което да смекчи отегчението ми, но такъв момент не дойде. Напротив, завършекът беше също толкова неизненадващо скучен. Книгата е твърде дълга за съдържанието, което предлага.
Всеки има право на собствено мнение…
Всичко, което излиза от сърцето, стига до сърцето. На аз открих книгата, а тя мен. Пожелавам си да „докосне“ все повече хора.