Архив по години: 2014


Ако искаш да разсмееш Господ - разкажи му за плановете си! Не помня кой го беше казал, но в тоя кучешки студ навън не само боговете са с навъсени физиономии... така че - взимам мерки! А и аз обичам да разсмивам хората... (По необясними за мен причини, най-много се смеят точно когато съм най-сериозен).

2015


Дори и да не си от най-религиозните - а аз определено не съм - Коледата създава едно особено празнично чувство в душата. Една особена топлина, която всъщност е светлина... Другото характерно за това време на годината е, че... иде Нова. И изпращайки Старата, човек ще не ще си прави нещо като равносметка.

Благодаря за музиката!


Доброто е много относително понятие. Нещо, което сме измислили сами - също като Бог - за да има животът ни някакъв Смисъл... Доброто за един е зло за друг. Но има и нещо по-зло от самото Зло - и това е безразличието.

ДДС




Дебелите книги казват, че ерозията е „пълно или частично разрушение на повърхността на нещо под влияние на външна среда“. А в преносен смисъл пък означавало „разрушение на нравствени, духовни принципи, устои“… Както често (ми) се случва, разни дребни житейски случки (дали пък не трябваше да напиша „дребни“?) понякога ме карат […]

Ерозия




Обичам да готвя (и да се хваля с това във Facebook), но много рядко гледам кулинарни предавания. Но, вярвайте ми, днес няма да говорим за кулинария. Снощи - съвсем "случайно" - попаднах на едно ново, поне за мен, предаване по Нова ТВ: „Кошмари в кухнята“. И го изгледах докрай. Неслучайно. Признавам си, че досега съм имал известни предразсъдъци към подобен род предавания - а и към всички риалити шоута. Но не съм бил прав. Светът е голям и (бизнес) уроци дебнат отвсякъде. А този път, в ролята на учител ми бе популярния Шеф Иван Манчев.

Бизнес уроци от Chef Манчев


1
Този ден ми е подарен. Ще приема този дар със смирение и благодарност. Този ден ми е подарен. От децата на децата ми - защото всеки мой дъх, всяка моя стъпка и действие променят не само моите съдбини, но и на цялата Вселена.

Този ден…


Павел Вежинов има един прекрасен разказ, който помня още от юношеските си години - "Когато си в лодката". Всъщност, вече не помня много добре самия разказ, но трудно мога да забравя онзи цитат (така и не разбрах точно на кого се приписват тези думи - дали на Моисей или на Галилей), от който идва и заглавието на разказа:

Когато си на ръба на лодката



Някой беше казал, че смъртта е края на един живот, но не и на една връзка... Така се случи, че и с двете ми баби загубих връзка много преди да ги загубя в буквалния смисъл. Вината вече е без значение. А и никога не съм преставал да чувствам тяхната любов.

Маминка…


Вали дъжд. И е хладно. Вече мирише на есен. Любимият ми сезон и любимото ми дъждовно-мъгливо време... Още е едва 6 сутринта и София все още е един спокоен и тих град. Шофирането по почти пустите улици е отпускащо и приятно. Остава почти час до обичайния апокалипсис. В такива моменти обожавам да слушам музика докато шофирам. Избирам я според времето навън. И настроението вътре.

Дъждовнишки


Малта, 3 септември 1992-ра. Тук съм вече близо половин година, а сестра ми - в България - всеки момент трябва да роди първото си дете. Всеки ден, преди да отида на работа, минавах през една кабинка за международни разговори и се обаждах на мама - за да разбера станал ли съм най-после вуйчо.

Ziju Paulo