Архив по години: 2011

1
Този блог – поне според подзаглавието му – би трябвало да е посветен на богатството и успеха. Само че, неговият автор  нито е натрупал кой знае какво богатство (засега), нито е постигнал кой знае какви успехи (все още). Но ако има нещо, в което безспорно много ме бива – това […]

Мелодрама

 във Под Ego-то от
2
Има една древна индийска притча. За четиримата слепци и слона. Може и да я знаете, но горещо ви препоръчвам да я прочетете пак. После ще ви кажа защо… Четирима слепи вървели бавно из пътя. Срещу тях се задал слон. — Отдръпнете се, иде слон! — извикали минувачите на слепите. Любопитство […]

За слоновете и слепците

 във Под Ego-то от
9
Рядко пиша в блога си по два пъти за един ден. А когато съм го правил – винаги причината е била някаква емоционална буря, която просто не ми е давала мира. И право да си премълча… След двете ми поредни „мургави“ публикации, ме заля истинско емоционално цунами. И дори за […]

Обобщение(я)

 във Искрено и (едно)лично от
3
Историята винаги се повтаря като фарс. Лошото е когато този фарс те фрасне по главата – под формата на полицейска палка, например… Като се замисля, циганите комай са единственият древен народ без писана история. Но не съм забелязал това да им е накривило капата… Ние пък, българите, сме един от […]

Циганите – на сапунка!

 във Абсурдистан от
7
Много ми е трудно да пиша за случилото се в Катуница – и верижната реакция в други населени места на собствената ми държава – тъй като не съм пряк участник в събитията. А от телевизионния екран нещата винаги са някак си едностранчиви, а и – нека не си кривим душата […]

Циганията в държавата продължава

 във Абсурдистан от
1
„Червено ферари си търси монах за продавач“. В който и да е сайт за покупко-продажба на автомобили тази обява би звучала абсурдно. Но тези, които вчеря бяха на семинара на Робин Шарма в НДК се досещат за какво става дума… Преди да продължа с първите си впечатления от това събитие […]

Записки на продавачите на ферари

 във Стратегии за успех от
4
Facebook статуса ми ще бъде обновен след броени минути. Ще напиша, че отивам на семинара на Робин Шарма. Максимум до 2 минути някой ще изкоментира нещо от рода на „Не разбирам защо си давате парите за глупости?!“. Всъщност, очаквам доста повече от един подобни коментари… Не съм всемирен спасител и […]

За сърдитковците…

 във Враговете на успеха от
В юношеските ми години Иля Велчев беше един от любимите ми поети. И до днес… Любовта ми към песните на ФСБ (включително и заради текстовете на въпросните песни) също не поизбеля особено през годините. Днес, по някакъв странен, но сигурен съм – не и случаен – начин, се срещнах почти […]

Настроение…

 във Искрено и (едно)лично от
9
Седях си в едно кафе, а през няколко маси една жена ми се усмихна. Симпатична дама, не точно мой тип, но все пак пуснах една учтива усмивка като доста се постарах да не е нищо повече, за да не бъде изтълкувана погрешно. След няколко минути погледът ми пак се стрелна […]

Счупените хора

 във Под Ego-то от
2
Наскоро ме потърсиха за съвет – в качеството ми на човек, който вече е давал съвети относно организирането на благотворителни кампании и е участвал лично в няколко успешни такива. Да си призная, участвал съм и в доста неуспешни. Но това също е ценен опит. Затова, все пак, отговорих на питането… […]

Благотворителна кампания – как да (НЕ) я правим

 във Блоготворителност от
1
„Животът е един от най-сложните!“. Лафът не е мой, а на един стар приятел. Другият му лаф беше: „Животът е хубав… ама се проточи!“. Едно време Хемингуей ми беше любимият писател. (После открих, че Чарлз Буковски пише много по-истински… но за това – някой друг път, не сега…). И до […]

„Животът е един от най-сложните!“

 във Блогатство от
Един от основните ми принципи в живота е, че няма нещо добро, което да не може да бъде подобрено. (Сега е по-модерно да се казва „ъпгрейднато“). Включително и брака – дори когато имате дългогодишен стаж в семейния живот и ви се струва, че самите вие сте експерти по въпроса… В […]

„Рафтинг“ за бракувани

 във Задочно интервю от