Архив по месеци: септември 2010


16
Пуши ми се та ми се реве! Неистово ми се пуши, беееее! Ама не бива. Не трябва. Забранил съм си. От Нова година досега стискам зъби. И дишам дълбоко… Сигурно ще живея допълнително най-малко още 5 години отгоре. Но ще се самоизмъчвам поне двойно повече… То да беше само пушенето! […]

Забранени плодове (и зеленчуци)


6
Ако от заглавието все още не ви е просветнало, да си го кажа направо: днес пак ще имате среща с тъмната ми страна. Която всъщност е по-скоро като окраска на далматинец, но пуританите и неизлечимите бастуни я приемат като черна котка, която се изпречва на пътя им – в този […]

Доброто възпитание изисква…


2
Не знам как е при другите блогъри, но аз пиша за нещо когато чувствам, че имам някакъв проблем. Най-общо казано. И нерядко това (че съм писал за проблема) изчерпва усилията ми по решаването му (т.е. съвестта ми е успокоена или поне приспана). Но не винаги става само това. Понякога дори […]

За щедростта



8
Сега разбирам много добре мазохистите. Да обичаш болката си е поне една идея по-благородно, отколкото да си садист. Но това няма кой знае какво значение… Всеки е такъв, какъвто е допуснал да стане. Понякога с действията си. Но много по-често – с бездействието си. Така стоят нещата… Седиш в тъмното […]

Разговор в тъмното


7
Такова чудо не е било! Обикновено се втечнявам тотално и ме мързи да гледам чак в петък предобяд. А сега – още в понеделник сутрин. На всичкото отгоре, цинизмът, дето друг път ме навестява чак по тъмно, днес ми е кацнал на езика още в ранни зори. И от сутринта […]

Цици и циници (18+)


1
Уикендът е времето, през което се предполага, че трябва да си починем. От това, дето ни е натоварило през изминалите пет делника… Ако от понеделник до петък ви е писнало от грубостта и безпардонното поведение на повечето индивиди от вашия биологичен вид, от липсата на такт и внимание, от нехуманното […]

Невидими ангели



17
Когато им разкажат виц, 99% от българите казват знаменитото: „Аз тоя виц го знам – ама по друг начин!“. Когато се случи на родна земя да стъпи някое величие и да направи лекция, семинар или друго подобно събитие – пак при нас нещата не са като при другите народи. След […]

Семинарът на Де Боно – като концерт на Боно


1
Първо, да си кажа, че съм патриот. Въпреки, че след тази ми публикация някои може да приемат нещата прекалено сериозно. Или прекалено повърхностно… Моят патриотизъм обаче е един особен вид. Не е от масовият тип „Булгар, Булгар!“. Въпреки, че и моят гръден кош е доста обрасъл и обичам да се […]

Не-зависимост


4
Аз съм Икар. Този, който искаше да избяга от робството. Аз съм Икар. Този, който полетя към Слънцето. Аз съм Икар. Който не послуша бащините си съвети… Аз съм Икар. Който отлетя прекалено нависоко… Аз съм Икар. Който падна – но преди това летя. Аз съм Икар. И името ми стана […]

Аз съм Икар



6
Про-падането сигурно е когато паднеш като професионалист – звучно, гръмко, с вдигане на много прах и тупурдия. Непрофесионалистите просто падат като аматьори. Или като гнили круши… За професионалното пропадане се изисква не само професионализъм, но и поне малко артистизъм. Талант! Не е вярно, че само от високо се пада най-болезнено. […]

(Про)падане


7
Днес празнуваме Вяра, Надежда и Любов – да са живи и здрави всички, които носят тези имена и тези ценности в сърцето си! Реших да поздравя всички празнуващи, отново не със свои собствени думи, а с един специален текст. Това е нещо, което ще откриете – в съкратен или видоизменен […]

А какво е Любов?


4
За мечтите, мечтаенето и мечтателите съм писал в блога си и преди – и то не веднъж и дваж. Защото аз самият (все още) съм мечтател. Но днес няма да ви разказвам какво аз мисля за мечтите – само ще ви споделя едни от най-любимите си цитати на тази тема. […]

За мечтите