“Татко ще ми купи колело… друг път!”. Това е реплика, от един нашумял навремето български игрален филм от близкото минало. Това е и първото, което ми дойде наум днес. По адрес на станалото – и нестаналото – в един славен -(в близкото минало) български футболен отбор. За съжаление (казвам го съвсем ясно), този клуб не [...]

С Таня се познаваме от години и винаги ме е впечатлявала с безупречния си външен вид и професионализъм. Заминаването й за Германия малко поразреди контактите ни, но благодарение най-вече на Facebook, продължихме да поддържаме връзка. Така наскоро научих и за новото бизнес начинание на Таня – и веднага реших, че си заслужава вие също да [...]

Those Who Are Dead Are Not Dead They’re Just Living My Head Така се пее в една любима песен. На една любима група. Песента ще можете да чуете в края на този текст, но още сега мога да ви кажа името й: 42. 42. Сещате ли се? Според един неприлично известен стопаджия, това било target=”_blank”>Отговорът [...]

Уважаема публико! Много по-мъдър човек от мен е казал, че ако не можеш да надградиш тишината – най-добре е да си замълчиш. А моя милост нееднократно доказа, че е скарана с мъдростта. За щастие, има кой редовно да ми напомня колко съм грешен. И погрешен… Затова, дори и аз вече осъзнах, че няма как да [...]

Считам, че едно от основните предимства на съвременните средства за комуникация е възможността за задочни познанства и приятелства. Или още по-точно: потенциала да срещаш нови хора и нови идеи, за по-малка единица време. Казвам това, защото днес ще ви срещна с една дама – и нейните идеи – с която се запознах точно по този [...]

Като юноша бледен очевидно съм прекалявал (хронично) с книгите за Емил Боев. Защото реших, че това е най-доброто, което мога да направя със живота си. И кандидатствах в прословутата Школа в Симеоново – за да стана агент на Държавна Сигурност. Е, не станах… Малко хора могат да си дадат сметка какъв късмет съм извадил тогава. [...]

“На мама момчето!”. Така ми казваше мама когато бях малък. И още ми казва така. Другите й две деца са момичета… Първанчо. И така ми казваше, колкото и на мен да не ми харесваше (напомняше ми на “готованчо”). Защото съм първото й дете – и първото внуче и в нейния, и в бащиния ми род. [...]

Не беше толкова отдавна времето когато ми хрумваха разни щури идеи за блогърски предизвикателства. Някои от тях дори се осъществиха и в крайна сметка – поне се позабавлявахме… Този път не е точно blog-challenge. Щото няма да има победител. Но пък ще има награда… Не е заради кризата – но наградата няма да е материална. [...]

Някои са по-дискретни. И само ми го намекват. С любезен гласец… Други са по-безцеремонни и директни. И ми го казват направо: “Трябва да спреш с тези несериозни глупости! Не ти отиват!”. Разбира се, под “глупости” всеки разбира различни неща, но в случая доброжелателите ми визират едно или повече от долуизброените. Не ми отивало да пиша [...]

Не знам дали щях да се запозная с Деси – ако нейния съпруг Игор не беше се разболял от една коварна болест. Всъщност, не може да се каже, че я познавам. Никога не сме се виждали. Тя само ми писа – търсейки подкрепа за благотворителната кампания в полза на нейния любим. Това, което ме впечатли [...]

Едно време е било по-лесно. Хубавите неща са били малко. И затова и са ги ценяли много повече… Сега имаме от всичко по много. Ама толкова много, че направо прелива. Задушава ни. И се тъпчем. С ядене, пиене, хапчета и други отрови. До пръсване… И душите си тъпчем. С душевни макдоналдси и други душевни боклуци… [...]

“Не трябва вятърът да я докосва, защото болка той й причинява…” Жената, която сънуваш всяка нощ. А всеки ден се надяваш да срещнеш извън сънищата си… Жената, която те кара да си спомниш мириса на първата пролетна трева. И топенето на снеговете – във вените ти… Жената, която може да свали от плещите ти товара на [...]