Те са навсякъде около нас. И стават все повече. А положението става все по-отчайващо… Виждали сте ги, но обикновено сме свикнали да се правим, че не ги забелязваме, да ги игнорираме или да им се подиграваме – във Фейсбук или на маса с приятели. Освен ако… нашето собствено дете не се превърне в нещо подобно. [...]

Казват, че правилните хора идват в живота ти в правилния момент. И остават там завинаги. Свикваш с присъствието им. Не можеш без тях. Дори когато вече не се виждате толкова често, както преди. А само от време на време. Дори когато разговорите ви вече не са толкова проникновени – както някога. А обикновени, ежедневни… Но [...]

Чудя се дали да се презастраховам – от подигравките на циниците и неверниците – с това, че тази нощ се събудих още “в ранни зори” (някъде около два и половина) и може би от това мозъкът ми е разбъркан и не знам какви ги говоря. Или пиша… Но няма да е честно. Защото, всъщност, отдавна [...]

От известно време ме е обзело някакво учудващо спокойствие. Учудващо, тъй като рядко съм спокоен. Направо не съм свикнал… (Но сега ми харесва. Честна дума.) На моменти това спокойствие дори е изнервящо. Изнервящото е, че не се нервирам – както преди. Но… както вече казах… дори това не може да ме нервира. Истински… Това ново [...]

Голяма част от нашенците все още могат да бъдат охарактеризирани с шопската “мъдрост” и верую на всеки нихилист и мърморко: “Ти на мене пари ми дай – не ми давай акъл!”. Но има и такива българи (за щастие – броят им, макар и бавно, все пак расте), които вече са осъзнали, че няма нужда да [...]

Случи се днес. Но сигурно се е случвало безброй много пъти и преди. А подозирам, че ще се случва и занапред. Безчет. Всъщност, много неща се случиха. И продължават да се случват и в момента. Само че, не мога да разбера дали наистина се случват случайно или в целия този калейдоскоп от събития има някакъв [...]

Това на снимката е мъртво дърво. Но приказката ни е за няколкостотин негови събратя, които още са живи. И могат да останат живи, да пораснат, да станат една истинска, буйна гора… …като за това са необходими време, вода и… човечност. Времето, засега поне, ни е неподвластно. Водата, все още я има. Но струва пари. Човечността [...]

Може би заглавието ще ви подведе, че още не съм изтрезнял от поне две седмици насам… или поне, че не съм поглеждал скоро календара. Да, знам, че Коледа току-що мина! Но въпреки това, много държа да прочетете тази покана за Коледа… Тя не е от мен. А е от Него… И стигна до мен чрез [...]

Вчера ви предоставих първата част от специалното интервю на доктор Мел Гил за читателите на БЛОГАТСТВО. Днес може да се насладите и на втората част на същото това интервю: Пламен Петров: Сега сте в България вече за четвърти път. Промени ли се усещането ви за страната и хората, в сравнение с първия път? Мел Гил: [...]

Доктор Мел Гил няма нужда от представяне. Неговата книга “МЕТАТАЙНАТА” от месеци е бестселър и в България, а аз вече ви представих книгата и самия Мел Гил преди няколко месеца. Още тогава – на прочутия Ден на позитивното мислене – доктор Гил спомена, че възнемерява наесен пак да дойде в България. Спомена и още нещо, [...]

Една от най-забележителните характеристики на великите истини е, че са маскирани като обикновени твърдения. Като нещо просто – или поне привидно просто – което не ни прави особено впечатление. На първо четене… Но така и трябва. Защото тези, които още не са узрели – ще подминат простите думи просто ей така. А там, където почвата [...]

Светът е пълен със съвети за това как да живеем по-добре. Особено напоследък. Проблемът е, че повечето такива съвети са прекалено общи. (Или поне така ни се струва, защото още не сме способни да отделим зърното от плявата или да четем между редовете). Днес ще ви предложа нещо практично. Един простичък списък за бърза справка [...]