Blogatstvo.com » Учители по успех

Робърт Кийосаки – на една ръка разстояние

Пламен Петров — Tue, 25 May 2010 07:22:51 +0000

Животът е приключение! Или поне би могъл да бъде -- ако престанем да се носим като мъртви риби по течението и се опълчим на собствения си страх от успеха.

Признавам, че когато разбрах за първи път за това събитие -- и аз се свих в черупката си. “Не мога да си го позволя!”, си казах. Обаче една част от мен отказа да се предаде толкова лесно. И си припомни уроците на един много мъдър и много Богат татко…

Да срещна наживо Робърт Кийосаки ми е стара мечта. Стара, стара, колко да е стара?! Ами на около 6-7 години е -- преди толкова време се докоснах за първи път до първите книги на Робърт Кийосаки на български език. И тази среща се оказа съдбовна.

Още след прочитането на “Богат татко, беден татко” разбрах, че досега само съм си мислел, че съм финансово грамотен -- а всъщност бях заблудена овца, като повечето хора с “добра заплата”. И си блеех доволно. Но не и след това…

Благодарение на тези книги се запознах и с първия си учител в Мрежовия маркетинг -- доктор Петър Найденов, който е и българският издател на книгите на Робърт Кийосаки.

И така започна моето пробуждане. Бавно и понякога мъчително, отворих очи за един нов свят. В този свят думи като “Не мога” и “Не мога да си го позволя” бяха забранени. Защото “Мога, стига да искам!” и “Как мога да направя така, че да го имам?” правеха живота по-интересен. Приключение…

Накратко:

ОТИВАМ В ЛОНДОН, ЗА ДА СЕ СРЕЩНА НАЖИВО С РОБЪРТ И КИМ КИЙОСАКИ!

Може би не ми отива на годините (и на килограмите), но ми идва да подскачам от радост и да го изкрещя с пълно гърло.

Събитието е цели три дни -- два от тях ще са със специалното участие на Робърт и Ким и лидерите от техния екип. Повече подробности може да намерите тук: www.nationalachieverscongress.com/london/

Сигурно първия въпрос който ви идва на ум е колко ще ми струва това удоволствие. Парите не са най-важното, защото събитието наистина ще е безценно.

И все пак -- няма да е безплатно. Хубавите неща си заслужават цената, въпреки че тя винаги е точно толкова висока, колкото да откаже всеки, който още не е готов за хубавото.

И на мен ми се стори скъпичко. Отначало. Но после осъзнах, че това ще е единственото официално събитие със семейство Кийосаки в Европа за тази година. А за да посетя подобно нещо в САЩ -- ще ми струва в пъти повече.

Съдбата също ми намигна -- мой приятел, който в момента живее във Великобритания е бил достатъчно съобразителен, че да закупи няколко от т.нар. early-bird-tickets, т.е. билети на промоционална цена от само 300 паунда. Вече не могат да се намерят такива билети, цените започват от 600 лири и достигат до 2000, а по-малко от 700 лв за такъв тридневен семинар с толкова звездно участие си е направо далавера!

Ако някой много иска да ми прави компания на моята Мисия Лондон -- и ако реагира достатъчно бързо - може и да се намерят още един или два билета на тази ниска цена.Но трябва наистина да се реагира светкавично.

Със сигурност ще има хора, които ще си кажат, че това е лудост, безотговорно “трошене на пари” и други такива мъдри неща. То в милата ни татковина и без това е пълно (да не кажа претъпкано) с хора, дето по-скоро биха си дали парите (и ги дават -- редовно) за концерт на някоя силиконова прима, отколкото да платят за да слушат “глупостите” на някакъв си американски милионер с дръпнати очи…

Честно казано -- мога само да се радвам, че съм от другите!

Още повече се радвам, че до моята МИСИЯ ЛОНДОН остават броени дни…

Найс, а?!

www.youtube.com/watch?v=SH8herXFFM8

Размисли за Левски

Пламен Петров — Fri, 19 Feb 2010 08:59:52 +0000

Понякога наистина ми се иска да избягам. Да си “грабна шапката” и да отида да живея в някоя “бяла” държава. Щото от тая – нашата – ми е дошло до гуша. Дотегнало ми е да гледам мрачни и унили физиономии, сиви панели и сиви хора, мръсни улици и мръсници на най-високи постове…

Щото 45 години “народна власт”, плюс още 20 години псевдо-демокрация направо изсмукаха живота на всичко умно и читаво в тази държава. Нещо като убийствена химиотерапия за цялата нация. Отчайваща картинка – накъдето и да погледнеш…

И тогава се сещам за Левски.

Ако ние хленчим и се оправдаваме за дереджето си с някакви си 45 години, когато Васил Иванов Кунчев тръгва да освобождава Отечеството си от чуждото иго, същото това Отечество е било под същото това иго повече от 450 години!

Колко ли трябва да си луд, наивен и дори романтичен – за да си помислиш дори, че можеш да промениш едно 500-годишно статукво?!

И колко безразсъдно смел трябва да си да поемеш по трънливия път на революционера – когато единствената ти награда е ятаган, куршум или бесило?!

Революция…

И тази дума увисна някъде в празното пространство на промитите ни мозъци и развенчаните идоли от близкото минало.

Но стореното от Васил Левски и останалите, които сега наричаме “борци за национално освобождение” е наистина революция. И като всяка Революция – тази също е започнала с някаква лична революция, обрат в мисленето, повратна точка…

За Левски това сигурно е било когато е решил да захвърли расото. Църквата е загубила един дякон, но народът ни е спечелил единствения си Апостол на свободата…

Пък и ако нямаше еретици – този свят принципно щеше да тъне още във вонящото на тамян блато на Средновековната тъма и овчедушно подчинение на Царя и Бога…

И нямаше да я има утопичната мечта за “чиста и свята република”.

Затова… не съм избягал.

Затова не търся лесните решения и удобните оправдания.

Затова и аз наивно вярвам, че новата ни Революция е възможна – но трябва да започне първо в умовете и сърцата на новите комити, хайдути и апостоли…

Защото Левски не е умрял на бесилото. Как иначе щяхме да усещаме все още този син поглед вперен право в душите ни ?!

И ако искаме този “цял един народ” отново да спечели свободата си (ама истинската) – трябва просто да не губим себе си.

Апостоле????

Джон Максуел и притчата за човешкия живот

Пламен Петров — Wed, 03 Feb 2010 10:27:03 +0000

John C. Maxwell е един от любимите ми учители по успех. Има много причини за това. Но сигурно най-личната е неговия неповторим чар и присъствие на сцената. Между другото, самия Джон Максуел не обича да го наричат motivational speaker. Според него, мотивационните оратори са хора, “които те карат да се чувстваш приповдигнато… но след 2-3 дни и ти самият не знаеш защо”. Затова той определя себе си като мотивационен учител. И наистина, от всяка една от 50-те му книги (много малка част от тях, преведени и на български език) може да се научи много – за лидерството, за успеха и за живота въобще.

Гледал съм доста негови записи и винаги усещането е, че това не е просто лектор, а професионален актьор (при това доста талантлив) и наблюдаваш не поредната лекция за успеха, а някакъв моно-спектакъл, който не ти се иска да свършва…

Снощи изгледах – за пореден път – една от лекциите му (с благодарност – за пореден път – към приятеля, който ми я предостави) и реших да споделя с вас нещо от нея. Става дума за една притча, която е доста забавна и духовита. Но също така те кара да се замислиш сериозно над собствения си живот. И начина, по който го живееш…

Ето и самата история (преводът ми не е дословен, но се надявам най-ценното от притчата да стигне до вас по достатъчно въздействащ начин):

На първия ден, Бог сътвори Кучето и му каза: “Стой на прага на къщата и лай по цял ден по всеки, който мине! Давам ти продължителност на живота 20 години”.

А Кучето Му отговори: “Това е прекалено много време за едното лаене! Дай ми само 10 години – връщам ти останалите десет!”.

И Господ се съгласи.

На втория ден Бог създаде Маймуната и й рече: “Забавлявай хората, прави маймунджулъци, разсмивай ги! И на теб ще ти дам 20 години живот”.

“Колко скучно! Да правя маймунджулъци цели 20 години?! Кучето ти върна 10, защо и аз да не сторя същото? Става ли?”

И Господ отново се съгласи.

На третия ден Бог създаде Кравата и й проговори: “Ще отиваш всеки ден със фермера на полето. По цял ден ще се трудиш с него под яркото слънце, ще даваш мляко, ще раждаш теленца… Отреждам ти цели 60 години за този тежък труд”.

Но и Кравата възроптала: “На тежък живот ме обричаш – и то за цели 60 години! Нека ти върна 40 – и 20 години тегло ми стигат!”.

И Господ пак прие и тази молба.

На четвъртия ден Господ създаде човека. И му рече: “Яж, спи, забавлявай се, жени се… наслаждавай се на живот! Отреждам ти 20 години”.

И Човекът веднага също възропта: “Само 20 години?! Нека да взема и тези 40 години, които ти върна Кравата, и 10-те от Маймуната, а и 10-те на Кучето?”.

И Господ удовлетвори и неговото желание.

И от тогава, през първите 20 години от живота си ние ядем, спим, играем и се наслаждаваме на самите себе си… през следващите 40 години от живота си се потим под жежкото слънце и се трудим неуморно, за да изхранваме семействата си… след това цели 10 години се правим на маймуни – за да забавляваме внуците си… а през последните 10 години от живота си – лаем по всеки, който премине покрай прага ни…

Това обяснява всичко, нали?!

Спомен за Карл Сейгън

Пламен Петров — Wed, 27 Jan 2010 08:14:32 +0000

Когато си малко момче – всичко около теб е магия.

Няма дете, което да не се е взирало в блещукащите светлинки в нощното небе и да не се е питало какво има там горе. (Кога за последен път погледнахте към звездите?!).

В моето детство имаше един вълшебник, който всяка седмица (в продължение на цели 13 епизода) ме хващаше за ръка и ме повеждаше на пътешествие между звезди, планети и облаци космически прах.

А тогава даже нямаше плазмени екрани – дори цветните телевизори все още бях рядкост. Но бях само на десетина години – и имаше (все още) много, много магия и вълшебства.

Този магьосник – неговото име бе Карл Сейгън – вече 14 години пътешества в някое друго измерение. Отиде си на 20 декември 1996-та, едва навършил 62 години.

Но след него остана огромно наследство. И споменът от един живот, посветен изцяло на копнежа на Човечеството да открие сродна душа в необятния Космос…

Космос. Точно така се нарича и прочутия научно-популярен сериал, благодарение на който Карл Сейгън се настани не само върху екраните и на нашите съветски телевизионни приемници, но и нашите души. А там – независимо на каква възраст сте – винаги ще се спотайва детската ни мечта за пътуване между звездите. И съм сигурен, че не един или двама от сегашните астронавти са били запалени за своята нелека космическа кариера именно от този усмихнат магьосник на снимката.

Спомням си с какво благоговение разгръщах страниците на една книга за неговия проект CETI (Search for Extra-Terrestrial Intelligence), на която бях попаднал в библиотеката. Тогава вярвах, че много скоро ще открием своите звездни братя. Сега, по-скоро си мисля, че още не сме излезли от космическия си пубертет. И затова мама и татко не ни пускат още да ходим на срещи…

В потвърждение на това – ето и един цитат от самия Карл Сейгън:

“Проектирали сме своята цивилизация на базата на науката и технологията и в същото време сме направили така, че почти никой не разбира въобще от наука и технология. Това е най-прекият път към катастрофа.”

(We have designed our civilization based on science and technology and at the same time arranged things so that almost no one understands anything at all about science and technology. This is a clear prescription for disaster.)

В други негови изказвания можете да откриете и болката му от начина, по който хората третират животните, например. И това също е още едно доказателство, че още не сме дорасли за нещо повече от космическа самота…

Въпреки, че професор Сейгън е човек на науката и автор на поредица от научни книги за Космоса, през 1985 той написва и един научно-фантастичен роман: “Контакт” (“Contact“). В тази своя творба, авторът ни подсказва, че може би религията и науката не са чак толкова противоположни пътища, колкото си мислим. И че може би пътят към истинската хармония е не в противопоставянето им, а в обединяването им в нещо ново и по-истинско…

Малко любопитни факти за самата книга:

Четири години преди книгата да излезе на бял свят, прочутото издателство Simon & Schuster връчва на автора чек за 2 милиона долара – като аванс. По това време, това е най-голямата сума предплащана до този момент за написването на книга.
Името на главната героиня на романа – Eleanor Arroway – е компилация от името на Eleanor Roosevelt (знаменитата съпруга на президента Рузвелт и една от героините за самия Сейгън) и френския писател и мислител Волтер (чието фамилно име било Arouet).
Романът е екранизиран (с моята любимка Джоди Фостър в главната роля), но Карл Сейгън не доживява премиерата му през 1997, нито спечелването от филма на престижната награда Хюго за принос към научната фантастика през 1998.

През 1990 година , малко преди космическият апарат “Вояджър 1” да напусне завинаги пределите на Слънчевата система, по молба на самия Карл Сейгън, NASA обръщат камерата му в посока на Земята и правят снимка от такова огромно разстояние. На въпросната снимка, нашата планета е само една бледа синя точица…

Вдъхновен от тази фотография, Карл Сейгън пише продължението на книгата си “Космос” и през 1994 така се появява книгата “Pale Blue Dot: A Vision of the Human Future in Space” (“Бледа синя точица: Една визия за бъдещето на Човечеството в Космоса”).

Тази сутрин една моя скъпа приятелка беше публикувала линк към този клип във FACEBOOK. Аз (“случайно”) го видях и от цялата емоция се роди и тази публикация. (Благодаря ти, Мира – за кой ли път!)

Докато събирах оттук-оттам информация за написването на целия този текст, попаднах и на уеб-портал, посветен на Карл Сейгън и неговото наследство: www.carlsagan.com. На първата страница на този уебсайт ще прочетете следната мисъл:

“Ние сме начин за самия Космос да опознае себе си”

Карл Сейгън

7 новогодишни съвета от Робин Шарма

Пламен Петров — Thu, 31 Dec 2009 08:57:50 +0000

Блогърите знаят -- най-добрите идеи за нови публикации ни биват подарени от приятелите. Защото никой и нищо в живота ни не присъства там случайно…

Днешната ми шътокуа -- последна за годината -- също беше вдъхновена от приятел. Благодаря ти, Гери!

От няколко дни търся подходящите думи, с които да ви пожелая честита нова година и да ви пожелая всичките тези мъдри и хубави неща за 2010, които обикновено хората си пожелават в края на всяка отиваща си година.

Но думите сами ме намериха. И не са точно мои, а на Робин Шарма -- човекът с пленителната усмивка, който покори света със своите прости истини и ни накара да мечтаем да бъдем като монахът, който продаде своето ферари.

Аз само преведох за вас тези думи от английски на български език. И съм сигурен, че си е заслужавало.

УМЕНИЕ №1 НА СУПЕР УСПЕШНИТЕ ХОРА

Робин Шарма

Почти приключихме с 2009-та. На 1-ви януари 2010 ще получите чисто нови 365 дни. Един нов шанс. Да създадете най-добрата година от живота си досега. Повечето ще пропилеят тази възможност и ще изхабят новата година също като предишната. Тъжно е. Но е истина. Но малцината ще се пробудят и ще направят 7 неща, които ще им гарантират, че през 2010 ще изживеят най-незабравимите дванадесет месеца от досегашния си живот. Искате ли да сте един от късметлиите? Ето какво трябва да сторите:

Стъпка №1: Оценете 2009-та. Разкажете в писмен вид кое от изминалата година свършихте нелошо, а още по-важно -- в кои области бихте могли да се подобрите. Също така, направете списък от всичките си постижения и победи, за които успеете да се сетите. Съставете си ясна картина за това как сте се представили.

Стъпка №2: Изберете си девиз. Измислете си нещо като мото за 2010-та. Може да е нещо като “Годината на финансовата свобода”, или “Годината на големия успех в работата”, или пък “Годината на безстрашието”. Но имайте собствен девиз и то на хартия, така че да можете да си го припомняте отново и отново всяка седмица.

Стъпка №3: Създайте си мисия. Следващата стъпка е да напишете с няколко изречения вашата мисия и тя да стане част от този документ. Яснотата предшества майсторството, така че колкото по-ясно опишете вашия връх за покоряване през 2010-та, толкова по-фокусирани ще можете да сте. И ще постигнете най-положителните резултати.

Стъпка №4: Списък с големите ви 5. Сега трябва да си зададете този самонасочващ въпрос: “Кои 5 неща трябва да се случат между днешния ден и 31-ви декември 2010-та, така че това да е била най-успешната година в живота ми?”. Опишете възможно най-просто и ясно тези 5 цели в същия този документ.

Стъпка №5: Съгласувайте Голямата петорка. Сега разпределете своите 5 големи цели по тримесечия. Определете си по 5 основни цели за първото, второто, третото и четвъртото тримесечие на 2010-та -- така че да си подсигурите изпълнението на Големите 5. Всяка седмица преглеждайте този списък отново и отново. Ако наистина искате да спечелите -- размишлявайте върху тези цели ежедневно. Превърнете тези стратегически цели в единствения фокус на вашия живот.

Стъпка №6: Префокусирайте се всяка сутрин. На живота работата му е да ви разсейва и да отвлича вниманието ви. Вашата работа пък е да останете фокусиран като лазарен лъч върху най-важното. Отделяйте всяка сутрин по 15-на минути, за да преосмислите целите си, да визуализирате най-правилните си ходове и да планирате деня си така, че да бъде продуктивен и изпълнен със страст и забавление.

Стъпка №7: Отдайте се на учене. Умение №1 на супер успелите хора е, че те се учат неуморно. Докато другите си губят времето в сайтове със съмнителна стойност или гледат тъпи шоу-програми по телевизията, те слушат аудио уроци, изучават книги за лидерството и за успеха и всъщност си създават един богат, красив и смислен живот. Преминавайки през всеки един ден от 2010, намерете време да заредите мозъка си с идеи как да се усъвършенствате и как да дадете най-доброто от себе си. Нищо не е по-важно от това! И не забравяйте, че само една идея може да промени изцяло начина, по който протича живота ви!

За Лидерството!

Робин Шарма

превод от английски: Пламен Петров

…

Скъпи приятели, аз нямам какво толкова да добавя към прекрасните съвети на Робин Шарма. Тези думи за пореден път ме убедиха, че вървя в правилната посока и знам, че тези от вас, които също успяха да усетят истинската стойност на системата iLearning Global, знаят много добре какво точно имам предвид…

За мен беше изключително удоволствие да общувам -- реално или виртуално -- с всеки един от вас и за пореден път искам да ви благодаря, че допуснахте Blogatstvo-то ми в сърцето си и отделят макар и малка част от времето си да бъдете заедно с мен тук, в този блог.

Днес е време и за празнуване, но и за сериозен размисъл. И от сърце ви желая 2010-та наистина да бъде най-вълшебната година от живота ви!

Всеки един от нас получава живота, който заслужава -- нека през следващите 12 месеца да заслужим много повече от предишните 12!

Доколкото мога и без никакви претенции, че съм нещо повече -- ще продължавам да споделям с вас простите истини, до които се докосвам. По Пътя…

А сега вече наистина е време за празнуване:

www.youtube.com/watch?v=dcLMH8pwusw

ВЕСЕЛО ПОСРЕЩАНЕ НА НОВАТА ГОДИНА!

Най-доброто от Джим Рон

Пламен Петров — Mon, 07 Dec 2009 08:13:06 +0000

Вчера ви преразказах Тайната на успеха на Джим Рон. И ви обещах да преведа на български и част от неговите мъдри мисли за успеха, за щастието и истинските неща в живота.

Тези цитати са от различни негови речи, книги, писма, уроци…

Дори и извадени от контекста – в тях пак има толкова много мъдрост. Стига да имаме сетива, с които да усетим и приемем тази мъдрост.

Съветите на Джим Рон са прости, обикновени, но същевременно и могъщи. Като всички истини…

Всеки един от тези цитати може да бъде “зрънцето”, от което може да започне катализираща реакция във вашия живот. И да се образува един красив и съвършен кристал.

А може и да са само красиви думи. Всичко зависи от самите нас…

Джим Рон – любими цитати:

Целта на лидера е да помага на тези, които се справят лошо да се справят по-добре, а тези, които се справят добре – дори още по добре.
Да поискаш е първата стъпка към получаването. Ако отидете до океана – не носете със себе си само супена лъжица! Вземете поне кофа, иначе децата ще ви се смеят…
Характерът не е нещо с което се раждаме и което не можем да променим – като отпечатъците на пръстите. Той е нещо, с което не сме се родили, но за което трябва да поемем отговорност.
Дисциплината е мостът между целите и постиженията.
Не четете само лесните четива – те може да ви забавляват, но няма да ви накарат да израснете!
Не искай нещата да бяха по-лесни – искай ти да си по-добър!
20% от ефективната комуникация е какво знаеш, но 80% от нея е какво чувстваш по отношение на това, което знаеш.
Провалът не е еднократно събитие. Не се проваляме така изведнъж. Провалът всъщност е няколко грешки в преценката ни, които повтаряме всеки ден.
Общественото образование може да ви осигури прехрана, но само самообучението може да ви осигури богатство.
Дари всичко, с което се занимаваш и всеки, с когото си, с безценният дар на твоето внимание!
Щастието не трябва да бъде отлагано за бъдещите времена. Щастието трябва да се проектира за настоящето.
Идеите наистина имат способността да променят човешкият живот. Понякога, за да ни бъде отворена една врата, се нуждаем само от една добра идея.
Ако нямаш куража да рискуваш и да направиш нещо необичайно – ще трябва да се задоволиш с обичайните неща!
Ако не сътвориш сам план за своя живот, най-вероятно животът ти ще стане част от плановете на някой друг. И познай какво са планирали другите за теб? Не много…
Ако не ти харесват нещата около теб – промени ги! Ти не си дърво…
Докъде ще доплаваме зависи не от посоката на вятъра – а от това как сме подредили платната си.
Работата ражда идеи.
Чудесата започват от търсенето и научаването.
Ако трябва – пропусни едно ядене! Но не пропускай една книга.
Парите се привличат – не се преследват!
Част от нашето наследство към обществото е възможността да бъдем финансово независими.
Успехът се състои в това да правим обичайните неща необичайно добре.
В успеха няма нищо магично или тайнствено. Успехът е естественото следствие от постоянното приложение на основните принципи.
Грижете се за тялото си – то е единственото ви постоянно жилище на тази земя!
Книгата, която не си прочел – няма да ти помогне!
Малцината, които действат са обект на завист за мнозината, които само гледат отстрани.
Най-важното в живота не е какво ще получиш – а в какво ще се превърнеш.
Стените, които издигаме около себе си, за да се предпазим от тъгата… пазят от нас и радостта.
Има само 3 цвята, 10 цифри и 7 ноти. Но е важно как ги комбинираме…
Най-лошото, което можем да направим е да не опитаме, да знаем какво искаме, но да не се осмелим да го направим, да прекараме години в мълчалива болка, да се питаме докъде бихме могли да стигнем – и никога да не разберем верния отговор.

Джим Рон за тайната на успеха

Пламен Петров — Sun, 06 Dec 2009 17:22:25 +0000

Каквото и да се каже за легендата Джим Рон – все няма да е достатъчно. В своята близо 50 годишна кариера той е постигнал признанието и успеха, на които малцина на този свят са се радвали въобще.

Но самият Джим Рон вече не е на този свят, при нас. Съдбата избра той да приключи 79-годишния си път вчера – след близо двегодишно тежко боледуване, по време на което толкова много от учениците му му засвидетелстваха по затрогващ начин своята любов и признателност (непременно вижте линка в края на текста).

Научих тази трагична новина тази нощ – някъде около 2 часа – докато правех последните си приготовления за днешния ни голям ILG семинар. Новината ме потресе и решението дойде от само себе си. Днешното ни – последно за годината – представяне на системата iLearning Global беше посветено на този велик учител. (Когато говорим за Джим Рон – тези думи не са високопарни, а са единствените възможни).

Защото той беше Учителят за поколения други предприемачи, автори, лектори и експерти в областта на бизнеса, комуникациите, общуването и успеха като цяло. А всеки от сегашните топ-преподаватели в системата на ILG се гордее, че е бил негов ученик. И това важи особено много за хора като Браян Трейси, Марк Виктор Хансен, Джак Канфийлд, Тони Робинс… и още милиони – буквално – по целия свят.

Тази нощ почти не съм мигнал. Бродех из Мрежата и откривах за пореден път следите от делото на един незабравим Майстор. И попаднах на безценни съкровища (съвсем скоро ще публикувам превода ми на някои от най-проникновените мисли на Джим Рон за успеха и другите важни неща в живота).

Попаднах и на една негова реч, която просто ме вцепени – беше толкова подходяща точно за този момент и точно за днешния ни семинар.

Затова се лиших от няколко часа сън. И на презентацията ми тази сутрин сигурно не съм бил в най-добрата си форма. Но в края на тази моя презентация направих един малък жест на почит към Учителя, който вече не е между нас. Прочетох пред всички гости в залата въпросната му реч. Защото уроците в нея наистина са безценни…

За мен това беше и нещо като лично откровение. Като онези странни и необясними моменти, в които някой или нещо ти дават знак, че си на прав път, че вървиш в правилната посока…

Няма нужда повече да се мъча да опиша думите на един велик майстор – най-добре е направо да му дам думата.

Преведох тази негова реч за всеки, който има не само уши – но и сърце – да я чуе. Защото думите на най-великите правят точно това – преминават през разума, но достигат до сърцето. До душите ни…

И оставят там следа. Завинаги…

ТАЙНАТА НА УСПЕХА

от Джим Рон

Искате ли да постигнете вашите най-съкровени цели? По мое мнение, всичко се свежда до две прости думи: „Лесно” и „Пренебрежение”.

Хората често ме питат как съм станал толкова успешен само на 31 години, докато много от познатите ми така и не са успели.

Отговорът е прост. За период от 6 години, между 25-та и 31-та ми година, нещата, които за мен бяха лесни за правене, за тях беше по-лесно да не ги правят.

Аз реших, че е лесно да си поставя цели, които могат да променят живота ми. Те решиха, че е по-лесно да не го правят.

Аз реших, че е лесно да чета книгите, които могат да окажат влияние на мисленето ми и да ми дадат нови идеи. Те решиха, че е по-лесно да не го правят.

Аз реших, че е лесно да посещавам курсове и семинари и да съм в средата на други преуспяващи хора. Те казаха, че това сигурно не е от значение…

Казано накратко, всичко, което за мен беше лесно да направя, те решиха, че е по-лесно да не го правят.

Шест години по-късно аз съм милионер, а те все още обвиняват икономиката, правителството, политиката на компанията… и все още пренебрегват основните, лесните неща.

Фактически, главната причина повечето хора да не живеят толкова добре, колкото могат и трябва да живеят, може да се обобщи с една-единствена дума: пренебрежение.

Не в липсата на пари – банките са пълни с пари.

Не в липсата на възможности – Америка и по-голямата част от Свободния свят продължават непрестанно да предлагат най-безпрецедентното и най-изобилното количество от възможности, през последните 6000 години човешка история.

Не е в липсата на книги – библиотеките са пълни с книги и на всичкото отгоре са и безплатни!

Не е и в училищата – класните стаи са пълни с добри учители.

Имаме предостатъчно проповедници, лидери, съветници и консултанти.

Всичко, от което се нуждаем за да бъдем богати, могъщи и можещи, се намира само на една ръка разстояние.

Основната причина за това, че малцина се възползват от всичко това е простото пренебрежение.

Пренебрежението е като заразна болест. Ако не се лекува навреме, то ще се разпространи из цялата ни система от навици и привички и в крайна сметка ще доведе до пълен срив един човешки живот, който е имал потенциала да бъде изпълнен с радост и просперитет.

Да не правим нещата, които знаем, че би трябвало да правим ни кара да се чувстваме виновни, а вината води до ерозия на нашата самоувереност. С намаляването на самоувереността ни, намалява и активността ни. А с намаляването на активността ни, постиженията ни неминуемо се влошават. Това пък води до отслабване на начина ни на мислене и отношението ни към света.

А когато отношението ни се промени от положително към отрицателно, самоувереността ни се смалява още повече… и кръгът става омагьосан.

Така че, моят съвет е когато сте изправени пред избора „лесно е да го направя” и „лесно е да не го направя” – не пренебрегвайте простите, основни „леснотии”!

Защото те имат потенциала да променят живота ви.

Станете част от само 1% от хората, които взимат решението да постигнат всичките си цели!

За вашия успех!

Джим Рон

…

Не мога да добавя нищо повече.

Сбогом, Учителю!

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Вижте тук как най-големите изказват почитта си към Най-великият. Заслужава си да се види, чуе и почувства!

Най-доброто от Джим Рон

Борислав Сапунов – Фокус 200% и сбъднати мечти

Пламен Петров — Thu, 16 Jul 2009 18:27:07 +0000

Познавам Борислав Сапунов от по-малко от три години. Но ми се струва, че го познавам от много повече време. Съдбата ме срещна с него по обичайния си начин – “случайно”. Но тази среща промени живота ми. И продължава да го променя…

Днес с гордост мога да заявя, че Боби е не само мой много добър приятел – той е един от учителите ми по успех. Защото от него може да се научи много. А хората, които те вдъхновяват да постигаш мечтите си все още са рядкост.

Всеки има различна дефиниция за приятелството. Моята включва един много важен елемент: приятелите трябва да те карат да искаш да бъдеш по-добър от това, което си в момента. Независимо в каква област.

Борислав Сапунов е точно такъв приятел. Човек с огромно сърце, който винаги ще намери време за теб – въпреки, че обикновено работният му ден продължава по 12-14 часа и най-ощетени от това са неговите деца и съпруга. Нека не прозвучи като пресилен комплимент, но аз наистина почти не познавам друг човек, който толкова много да се раздава за другите. И който го прави толкова безкористно и всеотдайно…

На тази снимка той ме поздравява след една от лекциите ми. Понякога дори само едно негово ръкостискане означава безмълвно признание: “Справи се отлично! Браво!”. Защото истинските приятели се разбират и без думи…

Няма по-голяма мотивация от това, някой да вярва в теб повече, отколкото ти самия вярваш в себе си и в собствените ти възможности. Когато – преди повече от две години и половина – се осмелих да направя първите си стъпки като лектор… много хора не вярваха, че от това ще излезе нещо добро. Аз също имах много съмнения и притеснения. Борислав беше този, който ме подкрепяше от самото начало. И вярваше в мен, вярваше че мога да се справя. И аз се справих… Все по-добре и все по-добре – заради много неща и заради много хора. Но и заради него.

За тези три години сме минали заедно през много изпитания. Виждал съм го и в моменти когато никак не му е било леко. Да бъдеш пионер в неща, за които в България все още не е прокарана пътека, не е никак лесно. А да правиш бизнес по открит и честен начин не се харесва на много хора. И те се опитват да те смачкат, да те пречупят да опетнят името и репутацията ти…

Но аз бях пряк свидетел на това, че Борислав Сапунов не се огъна. Не се предаде и не измени на принципите си. И това е нещо, което няма как да не те впечатли, няма как да забравиш… Нещо, което те кара да бъдеш силен, да бъдеш себе си, да бъдеш истински – каквото и да ти струва това.

Да бъдеш като Борислав Сапунов.

От него съм научил и друго:

“Всичко в този живот е само тест! Всяко едно изпитание само начин да покажем от какво сме направени, колко струваме наистина. И колко силно желаем да постигнем нещата, за които другите хора само мечтаят…”

Това са силни думи. Думи на истински Лидер. Но не са само думи. Боби е от хората, които застават зад думите си – с дела. И показва – с личния си пример – че успехът ни зависи от самите нас, а не от обстоятелствата.

Неведнъж той е казвал, че успяваме само когато се фокусираме – и то не на 100, а на 200%! – в нещата, които искаме да постигнем. Ако само говорим колко много искаме нещо – без да се фокусираме на 200% в действията, които ще ни помогнат да го постигнем – това нещо ще си остане просто мечта. Гола фантазия…

Борислав Сапунов е все още млад. Но вече е постигнал немалко от мечтите си. Защото знае, че без всекидневна борба – със себе си и с ограниченото мислене на другите – няма траен успех.

А успехът е нещо, за което той знае много. По една-единствена причина: той се учи от най-добрите! Не най-добрите в квартала. Не най-добрите, според нашите скромни балкански разбирания. Не от самозваните гурута и местни величия… а от най-добрите в света.

И е избрал да го прави като пие директно от извора. Само книжките не са достатъчни. От него съм научил (и благодарение на него изпитах това усещане и от първо лице), че няма по-силно нещо от истинския контакт с хората, на които се възхищаваш. Ето само част от неговите срещи с Големите:
С Браян Трейси на официалното откриване на iLearning Global във Великобритания (Кроули, 26 април, 2009 г.)

С Бил Бартман – първият милиардер, който се присъедини към iLearning Global – на официалното откриване на iLearning Global в САЩ (Лас Вегас, 19-21 март, 2009 г.)

С Джон Грей (авторът на “Мъжете са от Марс, жените са от Венера“) пак на официалното ILG откриване в Лас Вегас

С Джон Максуел на SUCCESS Symposium в Далас – април, 2009 г.

С Тим Сейлс на First Direct Selling Educational Festival в Дубай – април, 2008 г.

Имам още много снимки от срещите на Борислав Сапунов с известни хора, от които той самия се учи да бъде успешен. И сигурно ще има и още повече занапред. Защото Боби не се спира на едно място. И не спира да се развива и да се самоусъвършенства…

Много ми се ще на някои от следващите снимки да сме пак заедно. (Някой друг път ще ви разкажа как, благодарение на Борислав Сапунов стигнах два пъти до Флорида – и веднъж до Лисабон - и станах приятел с най-симпатичната двойка милионери, както и с още цял куп невероятни личности).

Благодарение на Боби започнах и своя Ecobiznet и пак той е виновникът да науча и за iLearning Global.

Преди няколко часа ви дадох цели 10 причини да не пропускате първото представяне на тази невероятна система за онлайн обучени в България. Сега ще ви дам и още една причина да бъдете там тази събота. Лектор в първата част ще бъде скромната ми персона. Но във втората част ще имате възможността да чуете самия Борислав Сапунов.

Аз не бих пропуснал това за нищо на света!

Джон Максуел и притчата за човешкия живот

“Последната лекция” – най-важните уроци за живота

Пламен Петров — Tue, 14 Jul 2009 17:15:22 +0000

Длъжен съм да ви предупредя от самото начало: този видео-клип няма да остави очите ви сухи!

Това, което ще видите ще ви разтърси. Ще докосне най-тънките струни на душата ви, но и ще ви накара да се замислите много надълбоко за смисъла на собствения ви живот.

Когато го изгледах за първи път, аз бях разтърсен из основи. По това време – преди около година и половина – доктор Ранди Пауш (Randy Pausch) все още беше жив и се бореше със страшната си диагноза: рак на панкреаса.

Но този човек избра да не се предава. Да се бори и да изживее последните си дни по най-добрия възможен начин. И го направи.

Има толкова много ирония, че най-важните уроци от живота получаваме от един умиращ човек, който вече не е между нас…

Доктор Ранди Пауш преподава компютърни науки в университета “Карнеги Мелън”, където съществува една странна академична традиция. Нарича се “Последната лекция” и идеята й е какво бихте казали на студентите си ако знаехте, че това е вашата последна лекция.

“Последната лекция” на Ранди Пауш е изнесена в една от аулите на университета на 18-ти септември 2007-ма година. Само месец по-рано – след едногодишна борба с рак на панкреаса – докторите му казват, че разсейките са прекалено много и му остават от три до шест месеца живот.

По това време Ранди е на 46 години, женен е за любовта на живота си и имат три малки деца, най-голямото от които е само на 5 годинки, а най-малкото е още бебе.

Оригиналната лекция на професор Пауш е с продължителност от 1 час и 16 минути. Но си заслужава да се види! Клипът по-долу е съкратен, 10-минутен вариант на оригинала, но също е невероятен. Записът е направен по време на гостуването на Ранди Пауш в “Шоуто на Опра“.

Новината за умиращия професор, който ни учи как да постигаме детските си мечти и как да живеем живота си по най-смисления начин бързо обикаля не само целите Съединени щати, но и света. Ранди става международно известен, а малко след смъртта му е издадена и едноименната книга – “The Last Lecture” – която той пише до края на дните си в съавторство с журналиста Джефри Заслоу от “Уолстрийт Джърнъл” (книгата вече е преведена и издадена на български език от издателство “Хермес”).

Ранди Пауш напусна този свят на 25-ти юли миналата година…

Авторитетният “Ню Йорк Таймс” го обяви за “един от най-влиятелните хора на планетата”.

Вижте защо:

P.S. Благодаря ти, Гери!

Mr Fire или за уроците на Джо Витале

Пламен Петров — Sat, 04 Jul 2009 08:37:46 +0000

За първи път видях Джо Витале във филма “Тайната” -- преди около 3 години. Впечатли ме достатъчно, че да проуча кой е този човек, защо нарича себе си “Господин Огън” и какво точно означава “метафизик”.

Така открих един невероятен човек, с интересна история и съдба. Все пак, не всеки стига от бездомен скитник до един от най-уважаваните духовни учители, автор на книги за себеразвитие и успешен бизнесмен в областта на Интернет маркетинга.

Джо Витале е това, което много често наричаме с клишето “ренесансова личност”. Човек, който има не по-малко недостатъци и слабости от всеки друг. Но за разлика от повечето хора, Джо Витале избира да не се примири с недостатъците си и с тези неща от живота си, които не му харесват. В продължение на години той води битка със себе си, с предразсъдъците и ограниченията, които сами си налагаме и допускаме да ни лишат от истински щастлив и смислен живот. И в крайна сметка -- побеждава.

А днес той учи всеки един от нас как и ние да станем победители.
Първото нещо, което ще забележите у Джо е, че той изглежда съвсем обикновено. Аз поне никога не съм го виждал с костюм и вратовръзка -- на почти всички снимки или видеоклипове той е облечен неофициално, почти небрежно, като обикновен човек от улицата.

Е, има и още нещо, което веднага ще забележите -- неговата топла и много човешка усмивка. (Особено по нашите улици, такива “аксесоари” не се срещат никак често… за съжаление). И погледът му, който също излъчва благост, но и сила…

Ако сте го гледали в някои от немалкото документални филми, в които участва -- ще забележите и че гласът му е също толкова мек и благ, както погледа и усмивката. Всичко в него излъчва една непринудена доброта и човечност. (А хора с такова излъчване наистина са рядкост -- не само у нас).

Малко след като започнах да следя неговите публикации, станах абонат на една от обучителните му програми -- Hypnotic Gold. Вече повече от година, всеки месец намирам в пощенската си кутия плик, в който има няколко листа с безценна информация и един аудио диск -- с неговите прословути интервюта.

В тези интервюта, Джо ни среща с най-различни хора, които споделят надълго и нашироко своя опит и ценни съвети за успеха, за живота, за бизнеса… Трудно мога да опиша всичките -- толкова са разнообразни, нестандартни и дори понякога чудати (като например 9-годишният юнак, който прави сериозни пари от собствения си сайт, посветен на… пръдните). Някои са толкова интересни (всъщност няма нито едно скучно интервю), че ще се постарая да ви разкажа за тях в отделни публикации. Слушам дисковете обикновено в колата, когато съм на път -- и почти всеки диск съм слушал повече от веднъж. Заслужава си…

Пак преди година и нещо, закупих онлайн и една от книгите му -- The Attractor Factor -- и при първото си презокеанско пътуване я изгълтах на един дъх още в самолета. Днес, докато правех проучванията си за тази публикация, с радост открих, че книгата вече е издадена и на български език. Горещо ви я препоръчвам, както и другите му 3 книги на български: “Животът -- инструкции за употреба“, “Ключът” и “Очаквай чудеса“.

Бих ви посъветвал също да четете редовно и неговия блог. Можете да се абонирате за получаване на новини по е-мейл или да следите новините от Mr Fire в Twitter.

Ако вече имате регистрация в социалната мрежа Facebook (а ако нямате -- какво още чакате?!), може да пожелаете да се абонирате за новини от неговата специална група в сайта. Полезно е.

И не на последно място -- в YouTube може да намерите доста видеоклипове с интервюта или директни уроци от Джо Витале. Един такъв клип ви предлагам и в края на този материал.

Аз наричам хората от калибъра на Джо Витале учители по успех. В живота си съм имал много учители, като по-голямата част от тях -- в училище или в университета -- не съм си избирал лично. (Може би затова и мнозина от точно тези учители се опитваха да ме учат на неща, в които самите те имат доста скромен опит).

Джо Витале е от учителите, които сам си избрах. И това беше един много мъдър и ползотворен избор.

Може да бъде такъв и за всеки от вас. Стига да поискате. И да очаквате чудеса…

www.youtube.com/watch?v=GLKGReTyqdQ

Стив Джобс: “Останете си гладни! Останете си глупави!”

Пламен Петров — Wed, 01 Jul 2009 15:14:30 +0000

Стив Джобс е моят герой. Вече повече от 15 години…

Със сигурност, в този блог ще прочетете тепърва още много текстове за този невероятен човек. Имам много какво да разкажа. Преди време бях запленен от неговата харизма и от тогава следя отблизо неговата кариера. А всичко, до което той се докосне се превръща в магия.

В днешната публикация ще стане въпрос за една конкретна реч на Стив Джобс. Произнесена е на 12-ти юни 2005 година по време на церемонията по дипломирането на випуск 2005 на Станфордския университет.

На пръв поглед -- нищо специално. Но, поне за мен, това е една от най-вълнуващите речи, произнасяни някога. (Сещам се само за една, която е по-вълнуваща и обещавам скоро да ви разкажа и за нея).

Ако съдя по броя на свалянията на клипа и по разпространението му в цялата световна мрежа -- очевидно не само аз намирам тази реч за вдъхновяваща. Чуйте я сами! А за тези от вас, които не са съвсем на “ти” с английския- под клипа съм направил и превод на български език и съм добавил и няколко снимки от живота на Стив Джобс.

Време е да му дадем думата:

www.youtube.com/watch?v=D1R-jKKp3NA

За мен е чест да бъда сред вас в деня на вашето дипломиране в един от най-известните университети в света. Аз така и не успях да завърша колеж. В интерес на истината, никога не съм бил на такава церемония толкова отблизо, колкото днес. Днес искам да ви разкажа три истории от своя живот. Това е всичко. Само три истории, нищо повече.

Първата история се отнася за свързването на точките.

Прекъснах следването си в Рийдс Колидж още след първите 6 месеца, но след това останах като прекъснал студент още 18 месеца преди окончателно да напусна. Защо се махнах?

Това е започнало още преди да се родя. Биологичната ми майка е била млада, неомъжена студентка и тя решила да ме остави за осиновяване. Тя много искала да бъда осиновен от хора с висше образование и всичко било уредено след раждането да бъда осиновен от един адвокат и неговата съпруга. Само че, като съм се пръкнал и те решили в последния момент, че искат момиче. И така моите родители, които били в списъка на чакащите получили позвъняване посред нощ с въпроса: „Имаме едно непредвидено бебе от мъжки пол – искате ли го?“. Отговорът им бил: „Разбира се“.

Биологичната ми майка след това разбрала, че майка ми никога не е ходила в колеж, а баща ми даже не е завършил гимназия. Тя отказала да подпише финалните документи за осиновяване. Съгласила се чак след няколко месеца, когато родителите ми обещали, че аз ще отида в колеж някой ден.

И 17 години по-късно аз отидох в колеж. Но бях толкова наивен, че избрах колеж, който беше скъп почти колкото Станфорд и всичките спестявания на моите родители от работническата класа отидоха за таксата ми за колеж.

След шест месеца вече не виждах стойност в това. Нямах никаква представа какво искам да направя със живота си и не виждах как колежа ще ми помогне да намеря отговора. И ето, че похарчих всичките спестявания на родителите си. Затова реших да прекъсна и се надявах, че от всичко това ще излезе нещо добро.

По онова време беше доста страшничко, но гледайки назад, това беше едно от най-добрите ми решения. В минутата, в която прекъснах вече можех да не посещавам редовните лекции, които не ми бяха интересни и да се запиша в други курсове, които изглеждаха интересни.

Не всичко беше розово. Нямах стая в общежитието, така че спях на пода в стаите на приятелите ми, връщах празни бутилки заради депозита от 5 цента и с тези пари си купувах храна и дори изминавах по 7 мили до другия край на града всяка съботна вечер, само за да получа свястно ядене в храма на Харе Кришна.

Но ми харесваше. И голяма част от това, с което се сблъсках благодарение на своето любопитство и интуиция, по късно се оказа безценно.

Ще ви дам един пример. По онова време Рийд Колидж предлагаше може би най-добрия в цялата страна курс по калиграфия. В цялото студентско градче всеки плакат, всеки етикет, всяка табела бяха написани на ръка с красив шрифт. Понеже се водех прекъснал и не трябваше да посещавам задължителните лекции, реших да се запиша в курса по калиграфия и да се науча да правя това. Така научих какво са серифни и несерифни шрифтове, изучих разликата между разстоянието в различните буквени комбинации и всичко онова, което прави един надпис красив. Всичко това беше красиво, историческо, артистично по начин, който беше недостъпен за науката и аз бях запленен.

Нямаше и слаба надежда нещо от това да има практическо приложение в живота ми. Но след десет години, когато създавахме първият компютър Макинтош, всичко си дойде на мястото. И вградихме това в нашия Мак. Това беше първият компютър с красива типография. Ако не се бях записал в онзи курс в колежа, в Мак никога нямаше да притежава множество различни шрифта с пропорционално разстояние между буквите.

И тъй като Уиндоус просто прекопира Мак, много е вероятно да липсваха и в който и да е персонален компютър. Ако не бях прекъснал, никога нямаше да се запиша в този курс и компютрите нямаше да имат сегашната си чудесна типография.

Разбира се, беше невъзможно да се свържат точките по времето когато бях в колежа. Но гледайки назад, десет години по-късно всичко изглежда кристално ясно.

Ще повторя: не можете да свържете точките гледайки напред в бъдещето. Това може да стане само с поглед назад. Затова трябва да вярвате, че точките някак си ще се свържат в бъдещето ви. Трябва да вярвате в нещо – вътрешен глас, съдба, карма, каквото и да е. Този подход никога не ме е подвеждал и това е, което направи живота ми такъв, какъвто е.

Втората ми история е за любовта и загубата.

Аз бях късметлия – на ранен етап от живота си разбрах какво обичам да правя. Воз и аз създадохме APPLE в гаража на родителите ми когато бях на 20. Работихме здраво и за 10 години Епъл се разрасна от нас двамата в един гараж до 2-милиардна компания с над 4000 служители. Година преди това бяхме пуснали на пазара най-доброто си произведение – Макинтош – и аз току-що бях навършил 30.

И тогава ме уволниха.

Как може да те уволнят от компания, която си създал? Ами, тъй като Епъл се разрастваше, ние наехме на работа човек, който аз смятах за много талантлив, за да управляваме заедно компанията и първата година нещата вървяха добре. Но после нашите възгледи за бъдещето започнаха да се разминават и накрая се скарахме. Когато това се случи, бордът на директорите застана на негова страна.

Така на 30-годишна възраст аз бях уволнен. И то доста публично. Фокусът на моя съзнателен живот си беше отишъл и това направо ме разби.

В продължение на няколко месеца не знаех с какво да се захвана. Чувствах, че съм разочаровал предишното поколение предприемачи, че съм изпуснал щафетата, която ми е била предадена за да я продължа. Срещнах се с Дейвид Пакард и Боб Нойс и се опитах да им се извиня за това, че прецаках нещата. Бях се провалил публично и дори мислех да напусна долината. Но бавно осъзнах, че все още обичам това, което правя. Обратът на събитията в Епъл не беше променил ни най-малко това. Бях отхвърлен, но все още бях влюбен. И така реших да започна отначало.

Тогава не го осъзнавах, но уволнението ми от Епъл беше най-доброто, което можеше да ми се случи. Бремето на успеха беше заместено от лекотата на това да си отново начинаещ, да си по-малко уверен в каквото и да е. Това ми даде свободата да навляза в един от най-творческите периоди от живота си.

През следващите пет години създадох компания, наречена NeXT, друга компания с името Pixar, и се влюбих в една невероятна жена, която ми стана и съпруга. Pixar създаде първия в света филм с изцяло компютърна анимация -- „Играта на играчките“ -- и днес е най-успешното анимационно студио на света. В забележителна поредица от събития, Епъл закупиха NeXT, аз се завърнах в Епъл и технологията, която бяхме създали в NeXT е в сърцевината на сегашното възраждане на Епъл. А Лорийн и аз създадохме прекрасно семейство.

Уверен съм, че нищо от това нямаше да се случи ако не бяха ме уволнили от Епъл. Лекарството беше горчиво, но предполагам, че пациента се нуждаеше от него.

Понякога животът те удря с тухла по главата. Не губете вяра! Убеден съм, че любовта към това, което правя беше причината да продължа напред.

Трябва да разберете в какво сте влюбени. И това се отнася не само за работата ви, но и за личния ви живот. Работата обхваща значителна част от живота ви и затова единствения начин да сте наистина доволни е да правите нещо, което смятате за значимо.

А единственият начин делата ви да са значими е да сте влюбени в това, което правите. Ако още не сте го намерили – продължете да търсите! Не се отказвайте! Сърцето ще ви подскаже когато сте го открили. И като всяка страхотна връзка, тази също ще стане още по-добра с времето. Така че, търсете докато го откриете. Не се отказвайте!

Третата ми история е за смъртта.

Когато бях на 17, прочетох една мисъл, която гласеше следното:

„Ако живеете всеки свой ден сякаш е последният ви -- един ден със сигурност ще се окажете прави!“.

Тази мисъл ме впечатли силно и от тогава вече 33 години всяка сутрин се поглеждам в огледалото и се питам: „Ако днес беше последният ден от живота ми, щях ли да направя това, което се каня да направя сега?“.

И когато няколко дни подред отговорът е „Не“, аз знам че нещо трябва да променя.

Да си припомням, че скоро няма да съм между живите е най-важното средство, което ми помага да взема големите решения в живота си.

Защото почти всичко друго – всички вътрешни очаквания, цялата гордост, целия страх от излагане или провал – тези неща просто се строполяват пред лицето на смъртта и остава единствено истински важното.

Да помниш, че си смъртен е най-добрият начин, който аз знам, за да се избегне капана на представата, че има какво да загубиш. Вече си гол. Няма причина да не следваш сърцето си.

Преди около година ми откриха рак. В 7.30 ч. сутринта ми направиха скенер, на който ясно личеше тумора в панкреаса ми. Аз дори не знаех какво е панкреас! Лекарят ми каза, че почти със сигурност този тумор е от нелечимия тип и че ми остават от 3 до 6 месеца живот.

Моят доктор ме посъветва да си отида вкъщи и да си стегна нещата, което е лекарският код за „Подготви се да умреш“.

Това означава само за няколко месеца да кажеш на децата си всичко онова, за което си смятал, че имаш на разположение поне 10 години. Означава също да си подредиш делата така, че да улесниш семейството си максимално. Означава да си вземеш сбогом.

Живях с тази диагноза през целия ден. По-късно същата вечер ми направиха биопсия, вкараха ендоскоп в гърлото ми, през стомаха, чак до вътрешностите ми, боцнаха с една игла панкреаса ми и взеха няколко клетки от тумора. Аз съм бил под упойка, но жена ми, която присъстваше, ми разказа, че когато погледнали клетките под микроскоп лекарите се разплакали, защото се оказало, че това било много рядка форма на рак на панкреаса, която е лечима чрез операция. Бях опериран и сега съм добре.

Тогава бях най-близо до смъртта и се надявам това да си остане така поне за няколко десетилетия напред. Тъй като съм го преживял, сега мога да ви говоря за това с малко по-голяма увереност, отколкото когато смъртта беше само интелектуална концепция.

На никой не му се мре! Дори хората, които искат да отидат в рая не искат да умират, за да стигнат там.

И все пак, всички ни чака една и съща участ. Никой не се е отървал. И така е правилно, защото Смъртта най-вероятно е единственото най-добро изобретение на Живота. Тя е агентът на промяната. Тя прочиства старото, за да даде път на новото.

Сега вие сте новото, но някой ден, не чак толкова далеч, вие също ще остареете и ще бъдете отстранени от пътя. Съжалявам, че драматизирам, но това е истината.

Времето ви е ограничено, затова не го губете, за да живеете чужд живот! Не влизайте в капана на догмата да живеете според очакванията на другите! Не позволявайте чуждите мнения да заглушат вашия собствен вътрешен глас! А най-важното е да следвате сърцето си и своята интуиция. Те някак си вече знаят какви всъщност искате да станете. Всичко друго е второстепенно.

Когато бях млад излизаше списание, наречено „Световен каталог“, което беше нещо като библия за моето поколение. Беше създадено недалеч от тук, в Менло Парк, от един приятел на име Стюърт Бранд, който вдъхваше на списанието своето поетично вдъхновение. Това беше в края на 60-те, когато все още нямаше компютри или предпечатна подготовка, така че всичко се правеше с пишеща машина, ножици и полароидни снимки. Беше нещо като хартиен вариант на Гугъл, 35 години преди появяването на самия Гугъл. Беше идеалистично и бъкаше от съвети и велики идеи.

Стюърт и неговия екип успяха да издадат няколко броя на списанието и когато времето му отмина, те подготвиха своя последен брой. Беше в средата на 70-те, а аз бях на вашата възраст. На задната корица имаше снимка на селски път в ранно утро, същия който можете сами да видите ако се осмелите да тръгнете на автостоп. Най-отдолу беше написано:

„Останете си гладни! Останете си глупави!“.

Това беше тяхното послание на сбогуване. Останете си гладни! Останете си глупави! И аз винаги съм си пожелавал същото.

И сега, когато се дипломирате и започвате отначало, аз ви пожелавам същото.

Останете си гладни! Останете си глупави!

Благодаря ви много.

ПОЛЕЗНИ ВРЪЗКИ:

Оригиналният текст на речта на Стийв Джобс

Кой е Стийв Джобс

Джим Рон за тайната на успеха

Браян Трейси и разликата между успешните и неуспешните хора

Пламен Петров — Mon, 25 May 2009 22:34:31 +0000

Браян Трейси

Браян Трейси (Brian Tracy ) е световноизвестен автор, мотиватор и лектор в областта на успеха и личностното развитие. Неговите книги (много малка част от тях са издадени и на български език) и семинари засягат и анализират в детайли теми като лидерство, продажби, мениджмънт, предприемачество, бизнес стратегия и мн.др.

Днес славата на този човек го съпътства във всяко едно бизнес начинание, но пътят му до достигането на този статут не е бил никак лек. Браян напуска училище преди да завърши гимназия и става работник. Следват няколко години в пътуване по света като моряк на търговски кораб, след което се завръща отново на сушата и се хваща на работа като търговски пътник.

В началото на работата си като продавач Браян среща много трудности. Но младият Трейси решава да постъпи по доста нетрадиционен начин – обръща се лично към всеки от най-успешните си колеги, разпитва ги как са станали толкова добри в занаята и прилага всеки един съвет в своята ежедневна работа. В резултат на тази блестяща стратегия, само след няколко месеца той също се нарежда сред топ-продавачите на компанията, а на втората година става неин вицепрезидент и началник на 95 други служители.

Малка подробност: по това време Браян Трейси е…само на 25 години.

От тогава до сега, Браян не престава да изучава принципите на успеха. И да помага на милиони хора по света да имат знанията и стратегиите, които имат най-успешните хора в най-различни сфери на бизнеса и живота.

Един от основните въпроси, които са го вълнували по време на дългогодишните му проучвания, винаги е бил за разликата между успешните и неуспешните хора. В едно свое знаменито изказване, той определя тази разлика така:

“Successful people are always looking for opportunities to help others. Unsuccessful people are always asking, ‘What’s in it for me?’” (Успешните хора винаги търсят възможност да помагат на другите. Неуспешните хора винаги първо питат “А аз какво ще спечеля от това?”).

Заслужава си да прочетем това твърдение поне няколко пъти и да се замислим. Това, на пръв поглед простичко прозрение, наистина може да бъде (и за самите нас) разликата между собствения ни успех или провал.

Хората, които винаги търсят предимно (или единствено) собствения си келепир, изобилстват по нашите географски ширини. Но и навсякъде по света са мнозинство – в сравнение с тези, за които добрата сделка е винаги win-win situation (т.е. когато и двете страни печелят и няма “прекарани”).

Браян Трейси, книгите му, лекциите му, собствения му бизнес и целия му живот са пример за това как можеш да печелиш, докато помагаш и на други хора да сторят същото. Не напразно последният му бизнес е именно система за онлайн обучение, която дава достъп на обикновените хора до истинска съкровищница от знанията и личния опит на цяла плеяда от топ-специалисти в най-различни сфери на бизнеса и личностното развитие (разбира се, между тях е и самият Браян Трейси).

Може би не сте чули досега за тази система – iLearning Global – тъй като тя е сравнително нова (официалното й откриване беше едва преди месец). Имах щастието да бъда поканен да стана член на тази образователна инициатива – и то от човек, който е поканен в нея лично от Браян Трейси. Не се поколебах и за миг. (Още повече, че тези обучения ми струват месечно не повече от парите, които така или иначе давам за книги, аудио програми DVD-та, семинари и всякакви други инвестиции в най-доброто, което имам – в себе си).

Съвсем скоро ще ви разкажа по-подробно за невероятните възможности на тази система (не само да се учиш от опита на най-добрите, но и да печелиш докато го правиш), но сега ще дам думата на човека, който стана лице на тази образователна инициатива. Сигурно вече се досетихте кой е той – г-н Браян Трейси:

Това е само малък фрагмент от всичко, до което ще имате 24-часов достъп щом станете абонат на iLearning Global. Посетете сайта и се убедете сами за какво става дума (дори и като нерегистриран посетител можете да видите още примери за HD видео-уроци (High Definition Video – видео с висока резолюция), аудио записи (във MP3 формат) и част от библиотеката от книги в електронен формат (PDF). А вътре ви очаква нещо като “пещерата на Али Баба” – и нейните богатства са по-ценни от златото и скъпоценните камъни…но само за този, който цени съкровищата на Познанието.