Мъжът отпи бавно от чашата и продължи да наблюдава безцелно хоризонта. Беше любимата му част от деня – преливането на късния следобед в ранна вечер, когато слънцето вече не беше толкова изпепеляващо и пясъчната ивица придобиваше по-наситени, оранжавеещи като добре узрял портокал, багри… Беше и на любимото си място. Удобен шезлонг под бамбуковия навес на [...]

Стояха пред вратата. Все едно току-що са дошли. Но всъщност стояха тук отдавна. Цяла вечност… Никой не даваше признаци на нетърпение. Или недоволство. И никой не говореше със другите или дори със себе си. Тя също само си стоеше там. Вратата. Дървена и древна. Дори създаваше усещането, че е направена преди началото на света. На [...]

Липсва ти слънцето? Липсват ти неговите лъчи? Може би просто ти липсва лятото… Или детските ти мечти… … Липсва ти топлината? На отминалите ни нощи? Може би ти липсвам не аз – а Любовта. Все още… … Липсва ти прегръдка? Липсват ти моите топли ръце? Може би и ти им липсваш понякога… Но от сърце… [...]

Аз съм Икар. Този, който искаше да избяга от робството. Аз съм Икар. Този, който полетя към Слънцето. Аз съм Икар. Който не послуша бащините си съвети… Аз съм Икар. Който отлетя прекалено нависоко… Аз съм Икар. Който падна – но преди това летя. Аз съм Икар. И името ми стана легенда… Аз съм Икар. Загинал [...]

Жената стоеше в полусянката на прозореца. Полуголото й тяло се къпеше в лунната светлина, а в очите й се отразяваше блясъка на милионите звезди, трепкащи в топлото юлско небе навън. Стоеше безмълвно и без да помръдва. Като древногръцка статуя, изваяна с много майсторство и усет към детайла. Лек ветрец от време на време разтваряше свенливо [...]

НА ТАВАНА Пазим старите си снимки и спомени в стар куфар – горе, на тавана – за да бдят над нас. Като ангели…

В ден като днешния – мрачен и дъждовен – човек има нужда от животоспасяваща доза добро настроение. Точно това ме подсети, че навремето обичах да се забавлявам като си правя “литературна гавра” с някои известни произведения на поети-класици. Но не защото не уважавам въпросните класици или творчеството им. А защото за хумора не трябва да [...]

Пак дойде време да извадим прашните стихове от пожълтелите тетрадки. Със смесени чувства – някаква страна амалгама от ексхибиционизъм и мазохизъм… А може би и още нещо. Жалба за младост?! Може би… Всички парчета от младостта ми, които реших да отделя в стихосбирката “Всичко ще изпитаме” са написани точно по времето когато и аз съм [...]

Навън ръми, мъгливо е и в такова време обикновено ми се спи на поразия. Има обаче няколко неща, които могат да ме извадят за миг от това сънено състояние и едно от тях е цензурата във всичките й уродливи форми. Вече съм “яхнал метлата” – благодарение на свръхпуританските разбирания на някои хора за морал и [...]

Когато си казал “А” – рано или късно идва време и за “Б”… Днес ще изровя още стихове от пожълтелите тетрадки. И то не какви, а любовни… (Какво би била поезията без любовната лирика?! ) Реших да озаглавя импровизираната си виртуална стихосбирка “Любовни мемоари” неслучайно. В нея съм събрал парчета любов – също като парчетата [...]

Неотдавна си говорехме за поезията… Тогава направих нещо като полуобещание: че ще публикувам тук някои от ранните си стихове. Дори и полуобещанията трябва да се спазват – и то не наполовина, а изцяло. В блога вече има нова рубрика – “Самиздат”. В нея (когато съм в подходящо настроение) ще има душевен стриптийз и други още [...]