В юношеските ми години Иля Велчев беше един от любимите ми поети. И до днес… Любовта ми към песните на ФСБ (включително и заради текстовете на въпросните песни) също не поизбеля особено през годините. Днес, по някакъв странен, но сигурен съм – не и случаен – начин, се срещнах почти едновременно с две прекрасни произведения [...]

Няма начин да не познавате поне една такава жена: красива, умна и с невероятен характер. Жена, която може да те накара да се почувстваш като крал. И заслужава самата тя да бъде третирана като кралица… …но вместо това, все попада на мъже, които се държат с нея като с боклук. Аз познавам няколко. За съжаление, [...]

Казват, че това, което не ни убива – ни прави по-силни. Бих допълнил също така, че което не може да ни обиди – може поне да ни направи по-мъдри. Освен ако… не сте от зодия Овен. Като мен… Моите родители са се разделили (развели) когато съм бил само на 7. Майка ми ме е отгледала [...]

Днес попаднах в Нет-а на едни писания, които – без видима причина – така ми разбълбукаха душицата, че изневиделица ме налегнаха едни мечти. По никое време… Спомени от бъдещето, един вид… А аз като се размечтая – нямам спирачка! Зарязах и Фейсбук, и всичко. Отпуснах се назад в стола си (той, горкичкият, изстена – щото [...]

Преди малко чух през прозореца как някакво дете извика пронизително: “Дядо!!!”… и се сетих изведнъж, че вече нямам дядовци. По моя край “дядо” е някак си “купешка” дума – ние си му викаме “дедо”. И аз така съм свикнал… А дедовци съм имал. Като бях дете и двамата ми дядовци, плюс още двама прадядовци, си [...]

  Бях на 16. Сам си избрах подаръка за рождения ден – пишеща машина. По онова време това беше скъп подарък. И труден за намиране. А аз съм си труден и до ден днешен… Получих си подаръка. “Внимавай какво си пожелаваш!”. Никога не съм бил особено внимателен. С никой… Затова пък винаги съм бил drama [...]

Ако ти се струва, че нещо е така, както ти се струва – няма начин да няма някой друг, на който да му се струва, че е точно обратното. И че ТИ не си прав. Даже си виновен. За всичко… Малко завързано звучи, знам. Но нещата са и доста прости. Хората са егоисти. В което [...]

Много често (да не кажа почти винаги) когато те е яд на някого, всъщност те е яд на самия себе си. Но не винаги осъзнаването на този факт е достатъчно, за да те излекува… На кого точно ме е яд – и за какво точно – това чак няма да споделя. Личният ми блог, все [...]

Ето го слънцето. Ето го изгрева на още един ден от твоя живот. Ден, който може да бъде изживян само веднъж. Ден, който ще отмине и никога вече не може да бъде върнат. Ден, в който можеш да бъдеш чудо… или обикновен сбор от молекули, нервни окончания, сиви клетки и посивяващи коси… Ето го слънцето. [...]

Допреди малко се канех да кажа тук нещо. На ония плужеци, дето се спотайват хитричко в ниското и само ни гледат сеира… На нас, камикадзетата, дето си позволяваме да изкажем първи някакво лично мнение. И тогава плужеците се превръщат в хищни чакали… После размислих. Колкото и да не ми е лесно (от Овен мноооого трудно [...]

Детето в мен е още живо. Въпреки че години наред се мъчех да го прокудя със шизофреничните си призиви за порастване и повече сериозност… Детето в мен ми прощава, че съм такъв. Прощава ми дори, че вече не съм като него… Детето в мен продължава да сънува дори когато аз съм вече буден. А понякога [...]

В своята книга “За смъртта и умирането”, прочутата докторка Елизабет Кюблер-Рос определя пет фази на скърбенето: Отрицание, Гняв, Пазарене, Депресия и Приемане (Denial, Anger, Bargaining, Depression, Acceptance). През цялата предишна седмица (плюс два дни от още по-предишната) вложих душа и сърце – и неразумно много време – за да спечеля едно състезание. Което всъщност загубих… [...]