Archive for the Category ‘Искрено и (едно)лично’

Както ви харесва(м)

Както ви харесва(м)

Мълчанието може и да е злато… но аз никога не съм бил голям сребролюбец. И мълчанието на агнетата не ми отива – пораснах… и вече съм си цял Овен.

Освен това, по майчина линия съм от стар врачански род – Ръгновци. Името идва от един мой далечен прадядо, от времето, когато по нашите земи е имало „османско присъствие“…

Да подариш… татко

Да подариш… татко

Няма по-основателна причина да обичаш една жена от тази: че е майка на първородния ти син. Днес се навършват точно 14 години от това незабравимо събитие – раждането на нашия Петър. Уж трябва да ми е празнично, но истината е, че ми е по-скоро тъжно. Тъжно ми е, заради равносметката. Че за тези 14 години […]

Sunflower

Sunflower

Звучи банално – като повечето истини – но няма случайни неща. И случайни хора няма…

Нито случайни дати, събития, случки… колкото и да ни се струват дребни или незначителни.

Всеки и всичко се появява в живота ни със специална мисия. (Дори когато не сме съвсем наясна каква ще да е тази специална мисия… обикновено ни е нужно доста време, за да намерим отговора).

Айляшки размисли

Айляшки размисли

Птиците могат да летят. Но не считат това за нещо особено. Приемат го за даденост.

Хората не са създадени за полет. Чисто биологично.

Но са се намерили човеци, които да се изсмеят в лицето на това природно ограничение.

Изтрещяване

Изтрещяване

Хората изтрещяват от време на време. А от време на време и аз съм човек…
(Макар че, неумело го прикривам).
Оня, изплезеният, е казал, че всичко е относително (и е много прав), но едно от най-относителните неща е именно изтрещяването. Лудостта.

Петък 13-ти…

Петък 13-ти…

Петък 13-ти… Имаше такъв филм, навремето. На ужасите. В него главният мръсник носеше маска. Изникваше от тъмното и убиваше… Наред. Мръсниците много обичат така. Да носят маски. И да стъпват тихо. В тъмното. Преди малко, един друг анонимен мръсТник ми докладвал снимка, която бях публикувал във Facebook. Била непристойна. Съдържала голотии… Дали е така преценете […]

За котките и хората

За котките и хората

Повечето от вас знаят, че съм виден котколюб – но не подозират, че от 13 години нямам домашна котка. Което не ми пречи да обичам тези прекрасни животни, въпреки подмятанията на разни хора във Facebook… Формално, поводът да седна зад клавиатурата и да ви занимавам със собствените си мисли и чувства е една котка – […]

На (из)простяване…

На (из)простяване…

Някой ден наистина ще ме загубите… (Което значи, че най-сетне ще съм намерил Свободата… или поне спокойствие). Сега ме губите само временно. До презареждането на Матрицата. …или до второ нареждане. Онези – успелите и прагматични хора – май все пак ще се окажат прави: влагам прекалено много чувства. (А лихвата на този влог просто е […]

Толкова си можем…

Толкова си можем…

„И аз там бях! И аз три дена ядох, пих и се веселих…“ – така завършват някои от приказките. Аз пък снощи бях на Герена. И там свърши една приказка (даже преди да е почнала истински). Но нямаше ядене, пиене и веселие… (Всъщност, хапнахме и пийнахме ПРЕДИ мача – и то с настроение. Не вярвахме, […]

Ако бях Господ…

Ако бях Господ…

Ако има един-едничък универсален талант – не само за нас, българите, но за всеки един възрастен на планетата – това щеше да е умението на всеки от нас да каже на всеки друг от нас: „Това не се прави така – а иначе!“. Включително и на Господ. (Всъщност… най-вече на Него). Ако аз бях Господ, […]

Заземяване

Заземяване

Приятелите са хора, на които позволяваме да забият ножа най-надълбоко. Защото знаят, че и това ще им простим… Единствените, които могат да го забият още по-надълбоко сме самите ние. Но е и най-трудно да простим на самите себе си. Заземяването пък е нещо като презастраховане. Че ако не можем да издържим на напрежението – то […]

Прободените птици

Прободените птици

Доста отдавна, в годините на моята младост, имаше един филм – „Птиците умират сами“ – който беше абсолютен хит. По онова време… Филмът е екранизация по едноименния роман на австралийската писателка Колийн Маккълоу, но оригиналното му заглавие, всъщност, е „The Thorn Birds“ или „Прободените птици“. Идеята за това странно заглавие идва от една красива легенда, […]

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes