Животът — по думите на един мой приятел — е един от най-сложните. Тия дни за пореден път разбрах (по трудния начин) колко верен е този, на пръв поглед хумористичен, афоризъм.
Понеже държа личния ми живот да си остане личен — няма да се впускам в подробности. Но бях сюрпризиран от една неочаквана новина — за [...]

Навремето Тодор Колев имаше един лаф (по повод на общуването си с родната милиция): “Те и без да ме питат — аз всичко си казвам!”.
И аз бързам да си кажа — преди някой да ме е попитал (макар, че вече имаше някои коментари, че само ви разправям врели-некипели — без никаква практическа стойност). Относно общуването [...]

“Този ден никога няма да се повтори!”.
Която и дата да попълним отдолу – все ще е вярно.
А помните ли онова: „Ако живеете всеки свой ден сякаш е последният ви — един ден със сигурност ще се окажете прави!“.
Клише?! Може би…
Но – както повечето клишета – съдържа непоносима доза истина.
Непоносима, като празнотата, която понякога напомня за [...]

С падането на първия сериозен сняг движението в София (а и не само) стана още по-голям ад от преди. Не само заради това, че общината за пореден път реагира неадекватно – а главно заради чисто българската черта да сме тарикати и да не се минем. Да сме нещо повече, да покажем, че правилата са за [...]

Днешните ми – искрени и (едно)лични – размисли са предизвикани от написаното от една жена и един мъж. Натали всъщност е отговорила на въпроса на Майк Рам: “Какво бих направил, ако днес е последният ден от живота ми?”.
На пръв поглед, въпросът е малко абсурден. Защото е от рода на “Как си представяте брака?”. Отговорите на [...]

Случи се преди точно 20 години. В Петрич. В казармата…
Цели двадесет години се опитвам да разкажа за това. И все нещо ми попречваше, незнайно защо.
Всъщност, винаги ме е спирал Страхът.
Страх ме беше, че няма да я разкажа истински. Че няма да успея да предам и половината от това, което почувствах тогава…
И затова все отлагах и [...]

Днес ще си поговорим за цензурата, за свободата на словото и нейният виртуален враг №1: модераторите.
Имам си и конкретен повод. Преди по-малко от 24 часа реших да кажа “Сбогом!” на един форум, в който понякога ми беше приятно да общувам с интелигентни и интересни хора.
Те затова са и форумите – да си общуваме и да [...]

Събитията отпреди точно 20 години, всеки е изстрадал или просто изживял по свой собствен начин. А други пък са имали късмета тогава още да не са били родени…
Аз също имах късмет. Влязох в казармата през есента на 1989 – година по-късно от набора си (заради допълнителния подготвителен клас в английската гимназия). Ако бях влязъл още [...]

Днес е Архангелов ден. И мой празник (както виждате – името ми е в списъка с празнуващи имен ден).
Пламеновден (все още) няма, а и аз не се натискам много да ме канонизират (пък и не съм чак такъв светец).
На практика празнувам имен ден  още поне 2-3 пъти в годината (и на Игнажден, и на [...]

Навън ръми, мъгливо е и в такова време обикновено ми се спи на поразия. Има обаче няколко неща, които могат да ме извадят за миг от това сънено състояние и едно от тях е цензурата във всичките й уродливи форми.
Вече съм “яхнал метлата” – благодарение на свръхпуританските разбирания на някои хора за морал и благоприличие. [...]

Преди няколко дни писах тук за Любовта като клише.
“Обичам те!” със сигурност е най-често повтаряната реплика, откакто съществува човешката реч. И това е прекрасно…
Защото това клише все още – слава Богу! – не се е изтъркало от употреба.
Защото не можем без Любов.
Всъщност, може би можем. Но няма да сме хора. Поне не пълноценни. И със [...]

Днес било световен ден на поезията. Ами да ни е честит!
Поезията у нас не е много на почит. Особено в тези прозаични делници…
Към поезията има много предразсъдъци. Че е занимание само за пъпчиви тийнейджъри и влюбени девойки.
А истината е друга. Поезията е нежният воал, без който душата ни не само ще е гола, но и [...]