Мечтосвят е онова измислено – и мечтано – място, където правилата на “правилната” Вселена не важат. И единственият Архитект е собственото ни въображение. Мечтосвят е тайното измерение, в което може да избягат (макар и само за малко) само надарените. С фантазия, копнеж и – разбира се – мечти. В Мечтосвят няма закони, задължения и неща, [...]

25 години не са никак малко време. За някои са целия живот. Или дори повече, отколкото са живели досега… А за мен – точно днес – това е времето, което е изминало, откакто за първи път скочих с парашут. 9 април, 1987 година. Рано сутринта, на летището на авиоклуба край гр. Михайловград (сегашна Монтана). Аз [...]

“На мама момчето!”. Така ми казваше мама когато бях малък. И още ми казва така. Другите й две деца са момичета… Първанчо. И така ми казваше, колкото и на мен да не ми харесваше (напомняше ми на “готованчо”). Защото съм първото й дете – и първото внуче и в нейния, и в бащиния ми род. [...]

Някои са по-дискретни. И само ми го намекват. С любезен гласец… Други са по-безцеремонни и директни. И ми го казват направо: “Трябва да спреш с тези несериозни глупости! Не ти отиват!”. Разбира се, под “глупости” всеки разбира различни неща, но в случая доброжелателите ми визират едно или повече от долуизброените. Не ми отивало да пиша [...]

По времето когато все още бях ерген имаше два празника, които истински ме подлудяваха – Коледа и Свети Валентин. Толкова ме подлудяваха, че даже веднъж – беше малко преди Коледата когато за втори път бях тръгнал да ставам “софиянец” – влязох в едно софийско кино  (някогашното “Глория палас”) без да подозирам какво ме чака след [...]

Казват, че правилните хора идват в живота ти в правилния момент. И остават там завинаги. Свикваш с присъствието им. Не можеш без тях. Дори когато вече не се виждате толкова често, както преди. А само от време на време. Дори когато разговорите ви вече не са толкова проникновени – както някога. А обикновени, ежедневни… Но [...]

Случи се днес. Но сигурно се е случвало безброй много пъти и преди. А подозирам, че ще се случва и занапред. Безчет. Всъщност, много неща се случиха. И продължават да се случват и в момента. Само че, не мога да разбера дали наистина се случват случайно или в целия този калейдоскоп от събития има някакъв [...]

Знаете как е с поговорките и мъдрите цитати – не ни впечатляват чак толкова, докато не ни се случи лично. Тоест, разбираме истинското им значение чак когато преживеем “на гърба си” посланието, за което става дума в тях… Доскоро за мен една такава поговорка беше само “куха” мъдрост. Но вече не е така. Защото ми [...]

Не знам дали има море от любов (нито дали е нужно да има), но тунел от любов има. И със сигурност ни е нужен… Като копаенето на тунел, истинската любов е резултат от дълго, мъчително и трудоемко копаене. Дълбане… в твърдия гранит на вкаменелите ни сърца. А понякога се налага да ползваме и динамит… Също [...]

Както и друг път е ставало, тази публикация може да я пропуснете със чиста съвест. Защото не е предназначена за вас, а само за лична употреба. Може да ви се стори откачено, но понякога дори аз самия имам нужда да си прочета мислите… Все пак, воайорите, дето обичат да надзъртат в чужди души ще продължат [...]

Идеите за една блог-публикация са като циганетата пред супермаркетите – появяват се изневиделица и те дърпат за ръкава, докато не им дадеш това, което са си наумили. За днес си бях дал почивка, но едно видео, което моят приятел Бисер Вълов публикува преди минути във Фейсбук, реши друго. И аз нямаше къде да ходя… Въпросното [...]

Рядко пиша в блога си по два пъти за един ден. А когато съм го правил – винаги причината е била някаква емоционална буря, която просто не ми е давала мира. И право да си премълча… След двете ми поредни “мургави” публикации, ме заля истинско емоционално цунами. И дори за миг съжалих, че съм сипал [...]