Казват, че правилните хора идват в живота ти в правилния момент. И остават там завинаги. Свикваш с присъствието им. Не можеш без тях. Дори когато вече не се виждате толкова често, както преди. А само от време на време. Дори когато разговорите ви вече не са толкова проникновени – както някога. А обикновени, ежедневни… Но [...]

Случи се днес. Но сигурно се е случвало безброй много пъти и преди. А подозирам, че ще се случва и занапред. Безчет. Всъщност, много неща се случиха. И продължават да се случват и в момента. Само че, не мога да разбера дали наистина се случват случайно или в целия този калейдоскоп от събития има някакъв [...]

Знаете как е с поговорките и мъдрите цитати – не ни впечатляват чак толкова, докато не ни се случи лично. Тоест, разбираме истинското им значение чак когато преживеем “на гърба си” посланието, за което става дума в тях… Доскоро за мен една такава поговорка беше само “куха” мъдрост. Но вече не е така. Защото ми [...]

Не знам дали има море от любов (нито дали е нужно да има), но тунел от любов има. И със сигурност ни е нужен… Като копаенето на тунел, истинската любов е резултат от дълго, мъчително и трудоемко копаене. Дълбане… в твърдия гранит на вкаменелите ни сърца. А понякога се налага да ползваме и динамит… Също [...]

Както и друг път е ставало, тази публикация може да я пропуснете със чиста съвест. Защото не е предназначена за вас, а само за лична употреба. Може да ви се стори откачено, но понякога дори аз самия имам нужда да си прочета мислите… Все пак, воайорите, дето обичат да надзъртат в чужди души ще продължат [...]

Идеите за една блог-публикация са като циганетата пред супермаркетите – появяват се изневиделица и те дърпат за ръкава, докато не им дадеш това, което са си наумили. За днес си бях дал почивка, но едно видео, което моят приятел Бисер Вълов публикува преди минути във Фейсбук, реши друго. И аз нямаше къде да ходя… Въпросното [...]

Рядко пиша в блога си по два пъти за един ден. А когато съм го правил – винаги причината е била някаква емоционална буря, която просто не ми е давала мира. И право да си премълча… След двете ми поредни “мургави” публикации, ме заля истинско емоционално цунами. И дори за миг съжалих, че съм сипал [...]

В юношеските ми години Иля Велчев беше един от любимите ми поети. И до днес… Любовта ми към песните на ФСБ (включително и заради текстовете на въпросните песни) също не поизбеля особено през годините. Днес, по някакъв странен, но сигурен съм – не и случаен – начин, се срещнах почти едновременно с две прекрасни произведения [...]

Няма начин да не познавате поне една такава жена: красива, умна и с невероятен характер. Жена, която може да те накара да се почувстваш като крал. И заслужава самата тя да бъде третирана като кралица… …но вместо това, все попада на мъже, които се държат с нея като с боклук. Аз познавам няколко. За съжаление, [...]

Казват, че това, което не ни убива – ни прави по-силни. Бих допълнил също така, че което не може да ни обиди – може поне да ни направи по-мъдри. Освен ако… не сте от зодия Овен. Като мен… Моите родители са се разделили (развели) когато съм бил само на 7. Майка ми ме е отгледала [...]

Днес попаднах в Нет-а на едни писания, които – без видима причина – така ми разбълбукаха душицата, че изневиделица ме налегнаха едни мечти. По никое време… Спомени от бъдещето, един вид… А аз като се размечтая – нямам спирачка! Зарязах и Фейсбук, и всичко. Отпуснах се назад в стола си (той, горкичкият, изстена – щото [...]

Преди малко чух през прозореца как някакво дете извика пронизително: “Дядо!!!”… и се сетих изведнъж, че вече нямам дядовци. По моя край “дядо” е някак си “купешка” дума – ние си му викаме “дедо”. И аз така съм свикнал… А дедовци съм имал. Като бях дете и двамата ми дядовци, плюс още двама прадядовци, си [...]