Както и друг път е ставало, тази публикация може да я пропуснете със чиста съвест. Защото не е предназначена за вас, а само за лична употреба. Може да ви се стори откачено, но понякога дори аз самия имам нужда да си прочета мислите… Все пак, воайорите, дето обичат да надзъртат в чужди души ще продължат [...]

Идеите за една блог-публикация са като циганетата пред супермаркетите – появяват се изневиделица и те дърпат за ръкава, докато не им дадеш това, което са си наумили. За днес си бях дал почивка, но едно видео, което моят приятел Бисер Вълов публикува преди минути във Фейсбук, реши друго. И аз нямаше къде да ходя… Въпросното [...]

Имам немалко приятели (добре, де – добри познати), които участват с душа и сърце в предизборната агитация. От различни позиции, по различни подбуди и зад различни кандидатури. Заради тях дълго време не ми се пишеше по темата ИЗБОРИ 2011. Щото може да ми се обидят. Ама не издържах… А плакатчето на Пепси също го изплясках [...]

Тъжно е, но е факт – Интернетът (и най-вече – Фейсбук) все повече се превръща в хранителна среда за всякакви откачалки. И оръжие за масово оглупяване… Преди, селският идиот си седеше мирно в кръчмата и тихо си мърмореше под носа, че зелените човечета са навсякъде около нас. А сега, всеки новоизлюпен Мунчо има блог, форум [...]

Рядко пиша в блога си по два пъти за един ден. А когато съм го правил – винаги причината е била някаква емоционална буря, която просто не ми е давала мира. И право да си премълча… След двете ми поредни “мургави” публикации, ме заля истинско емоционално цунами. И дори за миг съжалих, че съм сипал [...]

Историята винаги се повтаря като фарс. Лошото е когато този фарс те фрасне по главата – под формата на полицейска палка, например… Като се замисля, циганите комай са единственият древен народ без писана история. Но не съм забелязал това да им е накривило капата… Ние пък, българите, сме един от народите с най-древна история. И [...]

Много ми е трудно да пиша за случилото се в Катуница – и верижната реакция в други населени места на собствената ми държава – тъй като не съм пряк участник в събитията. А от телевизионния екран нещата винаги са някак си едностранчиви, а и – нека не си кривим душата – доста манипулирани. Но още [...]

В юношеските ми години Иля Велчев беше един от любимите ми поети. И до днес… Любовта ми към песните на ФСБ (включително и заради текстовете на въпросните песни) също не поизбеля особено през годините. Днес, по някакъв странен, но сигурен съм – не и случаен – начин, се срещнах почти едновременно с две прекрасни произведения [...]

„Вие всички сте едно изгубено поколение!“. С тези думи – според масовата заблуда на сравнително малка група хора, които въобще знаят коя е била Гъртруд Стайн – прочутата американска поетеса нарекла поколението на Ърнест Хемингуей. Но истината е малко по-различна: думите всъщност са на собственика на един гараж. В който Стайн била оставила автомобила си [...]

Няма начин да не познавате поне една такава жена: красива, умна и с невероятен характер. Жена, която може да те накара да се почувстваш като крал. И заслужава самата тя да бъде третирана като кралица… …но вместо това, все попада на мъже, които се държат с нея като с боклук. Аз познавам няколко. За съжаление, [...]

Казват, че това, което не ни убива – ни прави по-силни. Бих допълнил също така, че което не може да ни обиди – може поне да ни направи по-мъдри. Освен ако… не сте от зодия Овен. Като мен… Моите родители са се разделили (развели) когато съм бил само на 7. Майка ми ме е отгледала [...]

Днес попаднах в Нет-а на едни писания, които – без видима причина – така ми разбълбукаха душицата, че изневиделица ме налегнаха едни мечти. По никое време… Спомени от бъдещето, един вид… А аз като се размечтая – нямам спирачка! Зарязах и Фейсбук, и всичко. Отпуснах се назад в стола си (той, горкичкият, изстена – щото [...]