Archive for the Category ‘Други теми’

Carpe diem

Carpe diem

Има неща, които всеки от нас уж знае… но упорито се прави, че е точно обратното. Например, това, че всеки от нас ще умре — рано или късно. И родителите ни ще умрат, и децата ни… всички. И единствената причина за това е, че всеки един от нас се е родил. Бил е на този [...]

Когато големите мъже се радват като малки деца…

Когато големите мъже се радват като малки деца…

Тя може да не е красавица. Но ти я обичаш. Другите даже може би я считат за леко грозновата. Но за теб няма по-прекрасна. Защото всепризнатите красавици не карат сърцето ти да трепка така — както тя го прави. Това се нарича любов необяснима. За мнозина любовта към футбола е точно това — нещо, което [...]

Пърпендикулярно…

Пърпендикулярно…

Понякога ми идва да крещя. И точно тогава запазвам ледено мълчание. Понякога ми идва да се махна от себе си. Но няма как да съм си непоносим. Понякога просто всичко е с главата надолу. Или целият свят е станал нагоре със задника… Понякога ми се иска да нямам сърце. За да няма какво да бъде [...]

Бракуването като ускорител на качеството

Бракуването като ускорител на качеството

Точно преди 12 месеца ви споделих моите 11 съвета за щастлив и успешен брак. Щото имах и специален повод за това — 11-та годишнина от деня, в който скъсах с ергенството. (Нещо като падането на Берлинската стена, макар че много мъже гледат на това по точно противоположния начин). Днес пак имам (почти) същия повод да [...]

ЧРД, Майк Рам!

ЧРД, Майк Рам!

В утрото на 6-ти август — през далечната 1945 година — един американски бомрардировач (който, между другото, е наречен Enola Gay — но това не е някакъв гей, а името на майката на пилота… доста споменавана жена сред японското население) пуска първата атомна бомба над Хирошима. Бомбата е наречена иронично “Малчо” (Little Boy). Пак на [...]

Corvus albus

Corvus albus

Бялата врана (Corvus albus) всъщност не е чак толкова бяла. По-голяма част от тялото й е черно. Както всеки от нас си има доста “черни” черти на характера и не винаги сме толкова “бели”, колкото ни се иска на самите нас. Или на околните… На практика, бялата врана е почти копие на сивата врана. Само [...]

Футболът е за хората!

Футболът е за хората!

В един стар виц се разправяше как изтормозен нашенец звъннал до Енергото, но се оказало, че сбъркал номера и отсреща било Топлофикация. Нашенецът обаче уважил и тях — подобаващо. Същото нещо може да направим и ако решим да звъннем на БФС, но вместо това наберем телефона на ПФЛ, ТВ+ или собствениците на ЦСКА. А и [...]

Още един дъждовен ден в Рая

Още един дъждовен ден в Рая

Шибано време! Шибан живот! И т.н. Шибането, като процес, предполага изблик на много емоция. Отрицателна. Ама ние вече сме обезчуствени. Обезболени. В транс… Такова е времето… Динамично. Няма време за глезотии… То и време няма — все трябва да бързаш за някъде. Без часовник, без алармата на модерният джиесем си направо загубен… Даже и баба [...]

Усещане за… микроскоп

Усещане за… микроскоп

Понякога се чувствам като микроскоп. С който чупят орехи… Не, че няма да свърши работа. Микроскопите са достатъчно твърди, за да натрошат и орехите, и нечия глава… Но не са създадени за това. Предназначението им е друго. Истинската им същност е различна… Микроскопите са фини уреди. Създадени са с по-висша цел. Но не са застраховани [...]

Хора като телевизори

Хора като телевизори

Хората могат да бъдат оприличавани и сравнявани с какво ли не… А защо не и с телевизор?! Някои са цветни, а други — само черно-бели. Някои са с плосък екран. Или хумор. Други — имат доста по-вълнуващи форми. Някои хващат само 2-3 програми. Щото им е слаба антената… Други са с вграден декодер. И имат [...]

Нова луна

Нова луна

Пълнолуние. Настъпва след броени часове. И отбелязва не само новата луна. Но и ново начало. новолунието или новата Луна е, когато Луната остава невидима за нас земните обитатели. когато се ражда отново. а с нея и ние имаме шанс да започнем отначало. да се свържем със светлината вътре в нас. да помогнем на съдбата си, [...]

Пеперудени сънища

Пеперудени сънища

Жената стоеше в полусянката на прозореца. Полуголото й тяло се къпеше в лунната светлина, а в очите й се отразяваше блясъка на милионите звезди, трепкащи в топлото юлско небе навън. Стоеше безмълвно и без да помръдва. Като древногръцка статуя, изваяна с много майсторство и усет към детайла. Лек ветрец от време на време разтваряше свенливо [...]

View WiZiQ Profile of Plamen Petrov

РЕКЛАМА



Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes