Мечтосвят е онова измислено – и мечтано – място, където правилата на “правилната” Вселена не важат. И единственият Архитект е собственото ни въображение. Мечтосвят е тайното измерение, в което може да избягат (макар и само за малко) само надарените. С фантазия, копнеж и – разбира се – мечти. В Мечтосвят няма закони, задължения и неща, [...]

Не мога да ти нарисувам една овца. (Ако е автопортрет – би било един Овен, но наистина никакъв ме няма в рисуването). Не съм много сигурен и че ме бива в разказването на приказки. Още повече – на пораснали момичета. Но предпочитам да опитам… (Отколкото просто да се откажа – защото мога да стана за [...]

25 години не са никак малко време. За някои са целия живот. Или дори повече, отколкото са живели досега… А за мен – точно днес – това е времето, което е изминало, откакто за първи път скочих с парашут. 9 април, 1987 година. Рано сутринта, на летището на авиоклуба край гр. Михайловград (сегашна Монтана). Аз [...]

“Татко ще ми купи колело… друг път!”. Това е реплика, от един нашумял навремето български игрален филм от близкото минало. Това е и първото, което ми дойде наум днес. По адрес на станалото – и нестаналото – в един славен -(в близкото минало) български футболен отбор. За съжаление (казвам го съвсем ясно), този клуб не [...]

“На мама момчето!”. Така ми казваше мама когато бях малък. И още ми казва така. Другите й две деца са момичета… Първанчо. И така ми казваше, колкото и на мен да не ми харесваше (напомняше ми на “готованчо”). Защото съм първото й дете – и първото внуче и в нейния, и в бащиния ми род. [...]

Някои са по-дискретни. И само ми го намекват. С любезен гласец… Други са по-безцеремонни и директни. И ми го казват направо: “Трябва да спреш с тези несериозни глупости! Не ти отиват!”. Разбира се, под “глупости” всеки разбира различни неща, но в случая доброжелателите ми визират едно или повече от долуизброените. Не ми отивало да пиша [...]

По времето когато все още бях ерген имаше два празника, които истински ме подлудяваха – Коледа и Свети Валентин. Толкова ме подлудяваха, че даже веднъж – беше малко преди Коледата когато за втори път бях тръгнал да ставам “софиянец” – влязох в едно софийско кино  (някогашното “Глория палас”) без да подозирам какво ме чака след [...]

Те са навсякъде около нас. И стават все повече. А положението става все по-отчайващо… Виждали сте ги, но обикновено сме свикнали да се правим, че не ги забелязваме, да ги игнорираме или да им се подиграваме – във Фейсбук или на маса с приятели. Освен ако… нашето собствено дете не се превърне в нещо подобно. [...]

Казват, че правилните хора идват в живота ти в правилния момент. И остават там завинаги. Свикваш с присъствието им. Не можеш без тях. Дори когато вече не се виждате толкова често, както преди. А само от време на време. Дори когато разговорите ви вече не са толкова проникновени – както някога. А обикновени, ежедневни… Но [...]

Случи се днес. Но сигурно се е случвало безброй много пъти и преди. А подозирам, че ще се случва и занапред. Безчет. Всъщност, много неща се случиха. И продължават да се случват и в момента. Само че, не мога да разбера дали наистина се случват случайно или в целия този калейдоскоп от събития има някакъв [...]

Знаете как е с поговорките и мъдрите цитати – не ни впечатляват чак толкова, докато не ни се случи лично. Тоест, разбираме истинското им значение чак когато преживеем “на гърба си” посланието, за което става дума в тях… Доскоро за мен една такава поговорка беше само “куха” мъдрост. Но вече не е така. Защото ми [...]

Не знам дали има море от любов (нито дали е нужно да има), но тунел от любов има. И със сигурност ни е нужен… Като копаенето на тунел, истинската любов е резултат от дълго, мъчително и трудоемко копаене. Дълбане… в твърдия гранит на вкаменелите ни сърца. А понякога се налага да ползваме и динамит… Също [...]