Те са навсякъде около нас. И стават все повече. А положението става все по-отчайващо… Виждали сте ги, но обикновено сме свикнали да се правим, че не ги забелязваме, да ги игнорираме или да им се подиграваме – във Фейсбук или на маса с приятели. Освен ако… нашето собствено дете не се превърне в нещо подобно. [...]

Казват, че правилните хора идват в живота ти в правилния момент. И остават там завинаги. Свикваш с присъствието им. Не можеш без тях. Дори когато вече не се виждате толкова често, както преди. А само от време на време. Дори когато разговорите ви вече не са толкова проникновени – както някога. А обикновени, ежедневни… Но [...]

Случи се днес. Но сигурно се е случвало безброй много пъти и преди. А подозирам, че ще се случва и занапред. Безчет. Всъщност, много неща се случиха. И продължават да се случват и в момента. Само че, не мога да разбера дали наистина се случват случайно или в целия този калейдоскоп от събития има някакъв [...]

Знаете как е с поговорките и мъдрите цитати – не ни впечатляват чак толкова, докато не ни се случи лично. Тоест, разбираме истинското им значение чак когато преживеем “на гърба си” посланието, за което става дума в тях… Доскоро за мен една такава поговорка беше само “куха” мъдрост. Но вече не е така. Защото ми [...]

Не знам дали има море от любов (нито дали е нужно да има), но тунел от любов има. И със сигурност ни е нужен… Като копаенето на тунел, истинската любов е резултат от дълго, мъчително и трудоемко копаене. Дълбане… в твърдия гранит на вкаменелите ни сърца. А понякога се налага да ползваме и динамит… Също [...]

Както и друг път е ставало, тази публикация може да я пропуснете със чиста съвест. Защото не е предназначена за вас, а само за лична употреба. Може да ви се стори откачено, но понякога дори аз самия имам нужда да си прочета мислите… Все пак, воайорите, дето обичат да надзъртат в чужди души ще продължат [...]

Идеите за една блог-публикация са като циганетата пред супермаркетите – появяват се изневиделица и те дърпат за ръкава, докато не им дадеш това, което са си наумили. За днес си бях дал почивка, но едно видео, което моят приятел Бисер Вълов публикува преди минути във Фейсбук, реши друго. И аз нямаше къде да ходя… Въпросното [...]

Имам немалко приятели (добре, де – добри познати), които участват с душа и сърце в предизборната агитация. От различни позиции, по различни подбуди и зад различни кандидатури. Заради тях дълго време не ми се пишеше по темата ИЗБОРИ 2011. Щото може да ми се обидят. Ама не издържах… А плакатчето на Пепси също го изплясках [...]

Тъжно е, но е факт – Интернетът (и най-вече – Фейсбук) все повече се превръща в хранителна среда за всякакви откачалки. И оръжие за масово оглупяване… Преди, селският идиот си седеше мирно в кръчмата и тихо си мърмореше под носа, че зелените човечета са навсякъде около нас. А сега, всеки новоизлюпен Мунчо има блог, форум [...]

Рядко пиша в блога си по два пъти за един ден. А когато съм го правил – винаги причината е била някаква емоционална буря, която просто не ми е давала мира. И право да си премълча… След двете ми поредни “мургави” публикации, ме заля истинско емоционално цунами. И дори за миг съжалих, че съм сипал [...]

Историята винаги се повтаря като фарс. Лошото е когато този фарс те фрасне по главата – под формата на полицейска палка, например… Като се замисля, циганите комай са единственият древен народ без писана история. Но не съм забелязал това да им е накривило капата… Ние пък, българите, сме един от народите с най-древна история. И [...]

Много ми е трудно да пиша за случилото се в Катуница – и верижната реакция в други населени места на собствената ми държава – тъй като не съм пряк участник в събитията. А от телевизионния екран нещата винаги са някак си едностранчиви, а и – нека не си кривим душата – доста манипулирани. Но още [...]