Archive for the Category ‘Под Ego-то’

С по-койствие…

С по-койствие…

От известно време ме е обзело някакво учудващо спокойствие. Учудващо, тъй като рядко съм спокоен. Направо не съм свикнал… (Но сега ми харесва. Честна дума.) На моменти това спокойствие дори е изнервящо. Изнервящото е, че не се нервирам – както преди. Но… както вече казах… дори това не може да ме нервира. Истински… Това ново [...]

Имам я, но не съм я чел…

Имам я, но не съм я чел…

На пръв поглед невинна реплика, взе, че ме сепна и ме разбълбука. Отвътре… Говорихме си с един приятел за една книга. И аз съвсем спонтанно заявих: “Имам я. Но още не съм я чел…” И после се умислих. Дадох си сметка колко още други книги имам. Купил съм. Притежавам… …без да съм ги прочел. Да [...]

Какъв ми (ти, ни) е проблема?!

Какъв ми (ти, ни) е проблема?!

“Какъв ти е проблема?”. Сигурно сте чували този въпрос. А може даже да сте си го задавали. Наум… Но не това е най-правилният въпрос. Много по-важен е “Какво ти е решението?”. Щото проблемите си ги знаем. Много добре. Нищо, че често се правим на ударени – пред самите себе си. Почти винаги знаем и решението. [...]

Осемте смъртни гряха

Осемте смъртни гряха

Да, бе, знам… седем са официалните. Даже мога да ги изброя: похотливост, чревоугодничество, скъперничество, леност, гняв, завистничество, горделивост. (Виж, елените на Дядо Коледа или пък седемте джуджета – не мога! Ама нали затова има Google, да не се напъваме излишно…) И въпреки това, продължавам да твърдя, че са осем. Не само защото това ми е [...]

Сбогом, “приятели”!

Сбогом, “приятели”!

Този път няма никаква мелодрама. А само желание за промяна. И решение тази промяна да започне с пречистване. А първата фаза на пречистването се нарича прочистване. В случая – от част от многобройните ми Фейсбук “приятели”. Знам, че много пъти съм мрънкал публично ( а пред приятели – още повече) на тази тема. Но същевременно [...]

Мелодрама

Мелодрама

Този блог – поне според подзаглавието му – би трябвало да е посветен на богатството и успеха. Само че, неговият автор  нито е натрупал кой знае какво богатство (засега), нито е постигнал кой знае какви успехи (все още). Но ако има нещо, в което безспорно много ме бива – това е точно мелодрамата. Затова и [...]

За слоновете и слепците

За слоновете и слепците

Има една древна индийска притча. За четиримата слепци и слона. Може и да я знаете, но горещо ви препоръчвам да я прочетете пак. После ще ви кажа защо… Четирима слепи вървели бавно из пътя. Срещу тях се задал слон. — Отдръпнете се, иде слон! — извикали минувачите на слепите. Любопитство обзело слепците. — А какъв [...]

Счупените хора

Счупените хора

Седях си в едно кафе, а през няколко маси една жена ми се усмихна. Симпатична дама, не точно мой тип, но все пак пуснах една учтива усмивка като доста се постарах да не е нищо повече, за да не бъде изтълкувана погрешно. След няколко минути погледът ми пак се стрелна към жената и този път [...]

Стояха зверчетата…

Стояха зверчетата…

Повтарям си го. Като някаква откачена скоропоговорка. Вече 20 и кусур години… Едни и същи думи, в чието истинско значение никога не съм сигурен: Стояха зверчета Около плета. В тях стреляха И те умираха. (стихове на малко момченце)* Повтарям си го когато нещо ми е чоглаво отвътре. Но и аз не знам причината да е [...]

Удобно неудобен

Удобно неудобен

Няма думи – няма лъжи?! Глупости! Само така ни се струва… Дали лъжата е преди думите или обратно е като вечния спор за кокошката и яйцето. Ако сте вегетарианци, обаче – не ви пука нито за пернатите, нито за високохолестеролните им продукти. Аз не съм вегетарианец. Но и на мен не ми пука… Но по [...]

Когато ме сочиш с пръст…

Когато ме сочиш с пръст…

Не е нужно дори да го обяснявам. Ако се вгледате внимателно в снимката – сами ще разберете всичко. Тази истина е проста (като повечето големи истини), но не е за прости хора: “КОГАТО МЕ СОЧИШ С ПРЪСТ – ТРИ ОТ ПРЪСТИТЕ ТИ СОЧАТ ОБРАТНО КЪМ ТЕБ!” Малко хора си дават сметка за това. Малко хора [...]

Живот by default

Живот by default

Живеем живота си по подразбиране. By default. По навик. По инерция… Правим това, което правят всички. Или поне повечето. За да сме като стадото. Защото е страшничко да си черната овца… Гледаме не толкова да сме добре – колкото да не сме зле. За някои са достатъчно бира, кебапчета и чалга. За други – собствено [...]

Copyright (C) Plamen Petrov

Всички права запазени

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes