Archive for the Category ‘Blog 101’

Keep Writing! Keep Blogging!

Keep Writing! Keep Blogging!

Продължавай да пишеш! Нищо, че ще продължават да не те разбират. Или да те разбират погрешно… Продължавай да пишеш! Въпреки тези, които ще те заливат с чернилката на собствените си страхове, маскирани като мъдрост от последна инстанция… Продължавай да пишеш! Не заради другите – заради спасението на собствената си душа! Продължавай да пишеш! Дори когато […]

И слезе Мойсей от сървъра…

И слезе Мойсей от сървъра…

За какво са приятелите – ако не те предизвикват? Ама не на дуел или да участваш в турнир по спортни танци – а на нещо като блогърско предизвикателство. Все едно да канят Марадона на турнир на малки вратички… 😉 Моят дългогодишен приятел и пламенен блогър – Иво Апостолов – ми хвърли ръкавицата. А аз я […]

Един перфектен ден (за блогъри)

Един перфектен ден (за блогъри)

Благородната инициатива на Майк Рам да събере самопризнанията на всички участници в предишното ми блогърско предизвикателство ме подсети, че от почти три месеца насам съм ви оставил да живеете със заблудата, че щурите ми идеи са на изчерпване… Да – ама да, да! Тоест – не сте познали! И веднага ще го докажа по подобаващ […]

Миризливка

Миризливка

Отвън изскърцаха спирачки и побързах да се надвеся от прозореца – слава Богу, не беше станало нищо страшно! Обаче усетих нещо върху косата си и инстинктивно го махнах от там с ръка. По миризмата веднага усетих какво ме беше налазило – миризливка. Докато бърчех нос, ми хрумна, че темата за днешната шътокуа за пореден път […]

Светът през очите на детето в мен

Светът през очите на детето в мен

Когато бях малко момче светът около мен – както и светът вътре в мен – беше изтъкан от магия, вълшебство и чудеса. И трябваше само да погледна нещо – с детските си очи – за да го накарам да затрепти от магия. И не бях само аз. Почти всяко дете наоколо притежаваше същите вълшебни очи […]

Моите 10 малки (мръсни) тайни

Моите 10 малки (мръсни) тайни

Скоро май не съм измислял нова блог-игра. А когато си известен с щурата си способност да генерирам шантави идеи – трябва да си поддържаш реномето! Редовно. Та затова реших, днес да ви отправя поредното предизвикателство – всеки блогър, който се хване на хорото, трябва просто да сподели (искрено и лично!) в своя блог поне 10 […]

Един свеж (като репичка) ден

Един свеж (като репичка) ден

„Днес е последния срок за подаване на данъчната ми декларация!“. Ако деня ти започне с тази възхитителна мисъл – няма как остатъка от времето да не го прекараш свежо и с повишено настроение. Или кръвно… А и какво по-свежо от това да се разделиш с една четирицифрена сума (на която първата цифра не е единица!) […]

Ново предизвикателство за блогъри…

Ново предизвикателство за блогъри…

Ако предишното ми предизвикателство за блогъри ви е харесало – няма начин новото също да не ви допадне. Още повече ако сте от хората, които – независимо на каква възраст са – са успели да запазят (и опазят) нещо от детето в себе си. Новата ми хрумка е посветена на все по приближаващия първи ден […]

BLOG CHALLENGE №12 си има победител

BLOG CHALLENGE №12 си има победител

И най-хубавите неща рано или късно свършват! (За щастие….особено що се отнася до някои сапунки напоследък…). Не знам дали сътвореното от/чрез мен блогърско състезание е имало елементи на сапунка. Нищо чудно… Е, сагата вече приключи! (Прави са били древните китайци, които твърдели, че „И това ще мине!“). Преди и тази идея да потъне в небитието, […]

BLOG CHALLENGE №11: „Изкушението“

BLOG CHALLENGE №11: „Изкушението“

Как да спечеля блог-състезанието, което… сам създадох?! Включително и правилата – че победител е автора на публикацията с най-много коментари… Признавам, че за мен този проблем се превърна в един Гордиев възел. Заплетена работа… Е, поне щури идеи никога не са ми липсвали. Затова реших да постъпя точно както великия Александър – да разсека възела […]

Жив съм

Жив съм

Жив съм. Разбира се, това е само временно… Ама те и ядовете са само временни, така че все пак има нещо като справедливост. Много от най-скъпите ми хора вече не са чак толкова живи. Мишо, двамата ми дядовци, баба, татко… Това не ми пречи да ги обичам. И съм сигурен, че и на тях не […]

Едно забравено писмо

Едно забравено писмо

Моят най-добър приятел ме прегърна и ми честити юбилея с думите: „Животът започва на 40! Най-хубавото е пред теб, приятелю!“. А после ми подаде малко пакетче, опаковано в луксозна хартия. Докато развързвах червената панделка се питах какво ли има вътре. За моя изненада, вътре имаше само един пожълтял пощенски плик. Такива вече нямаше… отдавна… Разтворих […]

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes