Благородната инициатива на Майк Рам да събере самопризнанията на всички участници в предишното ми блогърско предизвикателство ме подсети, че от почти три месеца насам съм ви оставил да живеете със заблудата, че щурите ми идеи са на изчерпване… Да — ама да, да! Тоест — не сте познали! И веднага ще го докажа по подобаващ [...]

Когато бях малко момче светът около мен – както и светът вътре в мен – беше изтъкан от магия, вълшебство и чудеса. И трябваше само да погледна нещо – с детските си очи – за да го накарам да затрепти от магия. И не бях само аз. Почти всяко дете наоколо притежаваше същите вълшебни очи [...]

Скоро май не съм измислял нова блог-игра. А когато си известен с щурата си способност да генерирам шантави идеи – трябва да си поддържаш реномето! Редовно. Та затова реших, днес да ви отправя поредното предизвикателство – всеки блогър, който се хване на хорото, трябва просто да сподели (искрено и лично!) в своя блог поне 10 [...]

“Днес е последния срок за подаване на данъчната ми декларация!”. Ако деня ти започне с тази възхитителна мисъл – няма как остатъка от времето да не го прекараш свежо и с повишено настроение. Или кръвно… А и какво по-свежо от това да се разделиш с една четирицифрена сума (на която първата цифра не е единица!) [...]

Ако предишното ми предизвикателство за блогъри ви е харесало — няма начин новото също да не ви допадне. Още повече ако сте от хората, които — независимо на каква възраст са — са успели да запазят (и опазят) нещо от детето в себе си. Новата ми хрумка е посветена на все по приближаващия първи ден [...]

И най-хубавите неща рано или късно свършват! (За щастие….особено що се отнася до някои сапунки напоследък…). Не знам дали сътвореното от/чрез мен блогърско състезание е имало елементи на сапунка. Нищо чудно… Е, сагата вече приключи! (Прави са били древните китайци, които твърдели, че “И това ще мине!”). Преди и тази идея да потъне в небитието, [...]

Как да спечеля блог-състезанието, което… сам създадох?! Включително и правилата — че победител е автора на публикацията с най-много коментари… Признавам, че за мен този проблем се превърна в един Гордиев възел. Заплетена работа… Е, поне щури идеи никога не са ми липсвали. Затова реших да постъпя точно както великия Александър — да разсека възела [...]

Жив съм. Разбира се, това е само временно… Ама те и ядовете са само временни, така че все пак има нещо като справедливост. Много от най-скъпите ми хора вече не са чак толкова живи. Мишо, двамата ми дядовци, баба, татко… Това не ми пречи да ги обичам. И съм сигурен, че и на тях не [...]

Моят най-добър приятел ме прегърна и ми честити юбилея с думите: “Животът започва на 40! Най-хубавото е пред теб, приятелю!”. А после ми подаде малко пакетче, опаковано в луксозна хартия. Докато развързвах червената панделка се питах какво ли има вътре. За моя изненада, вътре имаше само един пожълтял пощенски плик. Такива вече нямаше… отдавна… Разтворих [...]

Песента се стелеше бавно и протяжено, като цигарен дим в стая със затворени прозорци: “Изпей ми една любовна песен когато сенките започнат да нарастват и вече няма да съм тъжен и самотен!” Дрезгавият глас на Крис Риа проникна във вените му като глътка качествен алкохол. И също като добро уиски го отпусна и стопли едновременно. [...]

Вървял един ден Конфуций из гората с учениците си — много умислен и мълчалив. Те никога не го били виждали такъв, чудели се и накрая попитали какво има. -Тази нощ сънувах, че съм пеперуда-отвърнал Конфуций. Учениците се засмели: -Какво толкова странно имало в това. Конфуций продължил: -И сега вървя и си мисля дали пък в [...]

Събуждане. На работа. Прибиране у дома. На дивана пред телевизора. Заспиване… И отново: събуждане, на работа, у дома, заспиване… И пак, и пак, и пак… От понеделник — до петък. Свалят ни нашийника за цели два дни и ни оставят да потичаме на свобода. Но само за малко. После — пак на въртележката. И защо [...]