Може би заглавието ще ви подведе, че още не съм изтрезнял от поне две седмици насам… или поне, че не съм поглеждал скоро календара. Да, знам, че Коледа току-що мина! Но въпреки това, много държа да прочетете тази покана за Коледа… Тя не е от мен. А е от Него… И стигна до мен чрез [...]

Отиде си. Дори враговете му днес плачат. Ние оставаме. Гладни и глупави… Сбогом! …  

Празниците трябва да се забранят. Ако нямаше празници – животът щеше да бъде, някак си, по-поносим… Щото нямаше да има и следпразнична депресия. Която, по същество, не е по-малко опасна от следродилната депресия. И двете, в крайна сметка, те тласкат към едно отчаяно състояние, в което нищо няма смисъл и ти се ще по-бързо да [...]

Тия дни в Мрежата плъзна един виц (чийто автор, поне за мен, остана неизвестен) за извънземното, което кацнало и още с излизането от летящата си чиния се провикнало: “Who the fuck is Delyo?!”. Вицът си е много добър. Особено ако си от онова поколение, което още помни гордостта от изпращането в Космоса на една от [...]

Някои от редовните ми читатели може да се стреснат леко от заглавието (повечето ми заглавия стряскат повечето ми нередовни читатели), но бързам да ги успокоя – не съм станал религиозен! Нямам и намерение да ставам. Поне докато две от трите най-разпространение религии проповядват едно, а вършат друго. (По същата причина не станах и комунист… но [...]

Няма значение коя е била Сюзън Ерц. Важното е, че е била напълно права – когато е отбелязала (не без конска доза ирония), че: „Милиони мечтаят за безсмъртие, а не знаят какво да правят в един дъждовен неделен следобед.“ Точно това ни е проблемът. Всеки от нас знае, че не е безсмъртен, но почти всеки [...]

Като бивш парашутист, много се дразня когато някой използва тази дума – “парашутист” – в преносното й значение. Тоест като нещо недостойно и обидно, човек на някой си, спуснат отгоре без лични заслуги и качества за дадения пост… Защото парашутистите – като цяло – са смели и достойни хора. И не заслужават такава подигравка точно [...]

Да ме прощават феновете на албионския бард, ама Шекспир верно не е бил прав! Или поне вече не е актуален… В смисъл, че неговото твърдение, че “целият свят е сцена” трябва да се ъпдейтне (или ъпгрейдне) до по-съвременното: ЦЕЛИЯТ СВЯТ Е КРЪЧМА! И ТАЗИ КРЪЧМА (ПОНЕ ЗАСЕГА) СЕ НАРИЧА FACEBOOK. Е па, не е ли [...]

Един ден пътувах в метрото, когато на една от спирките се качи мъж на средна възраст с две деца на около 5-6 години. Мъжът се настани на седалката до мен и потъна в размисъл, а през това време децата се развилняха из цялото купе. Тичаха, викаха, закачаха се с другите пътници – а мъжът си [...]

Тази история е на пръв поглед банална. Като повечето неща, които са прекалено важни, за да не бъдат замаскирани като клишета… Разказа ми я една приятелка (добре де – изпрати ми я по е-мейл). В труден за мен момент… Може и да ви се стори безинтересна и скучна. Ежедневна. Измислена… А може и да откриете [...]

Отново sorry за нелицеприятното заглавийце – но не открих по-подходящо сравнение за състоянието, което ме е налазило в момента. А – както знаете (ако въобще ви интересува) – блогът е нещо като пълна кръвна картина на неговия автор. Днес са ти високи левкоцитите, утре ти е ниска кръвната захар. И те така… Защо ми се [...]

Много е странно, но вчера си мислех точно за това. Колко е готино да си отидеш точно на тази дата – 1-ви април. Как никой няма да повярва на съобщението за твоята смърт – един последен майтап, ако цял живот си бил привърженик на здравословното шегуване… … а малко по-късно прочетох, че Георги Русев вече [...]