Бял боклук

 ЕДНА МЪГЛИВА ИСТОРИЯ

white trash

 Банална история. Общо взето…

Не е „Война и мир“. Даже и „Пътеводител на галактическия стопаджия“ не е (според скромното ми мнение, тези последните са силно надценени – или поне ме дразни кохортите сноби, дето са им фенове… но за това – някой друг път).

Не знам защо, но днес реших да ви разкажа историята на една моя дреха. Една обикновена тениска (другото име може би е „блуза“ – мъжете все не сме наясно точно с тия термини… освен ако сме от един по-нежен вид „мъже“… но и това е друга тема… разсейвам се нещо).

При мен дрехите обикновено са много временно явление. Не казвам, че при най-малкия повод ги захвърлям на пода и танцувам на бавна музика – а само, че каквато и дреха да си купя, най-често след един сезон вече не ми става…

…но въпросната тениска е изключение. Голямо изключение – имам я от почти десет години. (И май още ми става).

Подарък ми е. Купи ми я жена ми. Още помня деня, в който се прибра с куп покупки от някакво изложение („Произведено в България“ или нещо подобно) и ми се похвали, че си купила разни блузки (сигурно е употребила правилната дума – но за мен всичко са „блузки“) на много добра цена.

Накрая каза, че и на мен ми купила една блузка. И ми връчи тържествено един плик.

Тогава я видях за първи път. Кафяво-зелен цвят (не смея да преценя дали това се нарича „бежов“, „каки“ или някаква друга разцветка – за която ИСТИНСКИТЕ мъже пак си нямаме идея), дълги ръкави, червен кант по ръба. Това видях преди да я разгъна…

После я разгънах – и видях и другото.

Попитах жена ми – с неприкрита ирония в гласа – дали е видяла какво пише на гърдите на подаръка ми. Тя разсеяно отвърна, че мернала, че има някакъв надпис, но не го е чела в бързината… харесала и много материята, а и цената била на промоция…

„Ами, тогава, вземи го прочети!“ – с възможно най-ледения си тон казах аз и демонстративно разперих дрехата пред очите й.

Тя ахна. А после и двамата прихнахме…

С дебели, огромни букви, отпред на тениската пишеше WHITE TRASH.

Помайтапихме се още известно време с неволната й грешка, но така или иначе, тениската с надпис „БЯЛ БОКЛУК“ си остана само за „вътрешна“ употреба. Носех я предимно вкъщи.

Не помня колко време след това (може би година-две), татко постъпи спешно в болница. Трябваше да му занеса дрехи в отделението, където си полежа няколко седмици.  В селекцията попадна и въпросната „расистка“ тениска, тъй като беше широка и удобна за пижама.

Много добре помня как едва не прихнах – когато един ден му отидох на свиждане и го заварих да седи в леглото с надписа „БЯЛ БОКЛУК“ на гърдите си. Той имаше прекрасно чувство за хумор (от него съм го наследил), но така и не му преведох какво точно гласи надписа на „пижамата“ му. Но съм сигурен, че ве отделението е имало достатъчно англо-четящи сестри или доктори…

Татко отдавна не е вече между живите. Но понякога още го виждам в спомените си как се разхожда в болничен халат точно с тази смешна тениска… Имам и други спомени с него, разбира се, но този ми е особено скъп. Може би заради иронията…

Преди няколко дни, съвсем случайно открих, че въпросната тениска не само е оцеляла прекрасно след толкова много време (явно материята наистина е добра – щом почти не й личат годините), но и отново е със статут на пижама.

Този път – на моя син тийнейджър. Доколкото мога да преценя в момента, това май е единствената вещ преминала от баща на син и пак на син…

Излиза, че родът ни е пълен с „бели боклуци“. И иронични спомени…

Тениската вече е с един неопределен цвят. Трудно ми е да определя и този мой разказ за нея. На моменти като че ли е по-скоро весел… но отнякъде се прокрадва и немалко скрита тъга…

Ами… това е! Предупредих ви предварително, че не е „Война и мир“…

(Но по някаква причина, след като ви разказах всичко това, чувствам един мир… вътрешен покой… облекчение…).

Сигурен съм, че всеки от вас има някаква подобна история. С дреха, обувки или друг предмет или аксесоар.

Ще ми е любопитно да чуя и вашата история.

А може и на вас да ви олекне – след като ни я разкажете!

Да опитаме, а?

В такова мъгливо време думите сами ни намират. Също и историите…

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes