(Освен това съм един много демократичен диктатор…)

Важното е, че още от “първото кръгче” още, всички се усетихме, на къде е пътят и истината и животът , та се надявам, от тук нататък, да има жега, много жега, но творческа и градивна, а не разединяваща конкуренция. Нека си коментират хората на воля! Ский къв купон си става в кръчмата, по (сепаретата) коментарите Това, че ще се брои само един глас е много разумно, щото всички ще се отпуснат и ще си върви лафа, а не да е спек и шаш , като видят някой много словохотлив да се чудят кво да го правят и да го гледат лошо

Чест и почитания!

Смятам, че игривите състезания, каляват, осмислят и развиват творческите способности, освен, че са сцена за демонстрацията им и изключително подходящ начин, те да бъдат популяризирани като достигнат до шириката публика.

Мое лично мнение е, че ще се налага правилата да се променят в хода на играта и ако това не се случва, играта ще започне да страда, ще става регидна и неполезна за участващите в нея. Защото тя е създадена, преди всичко за тях, за да обслужва потребностите им, а не самоцелно за себе си.

Организаторите са споменали, че който не харесва правилата е свободен да не участва.
Логично.
Но няма да е далече моментът, в който участващите, по творчески начин, ще компроментират смисъла на неподходящите, ограничаващи първоначалната идея, правила.
Не е добре да се подценява творческия потенциал, защото едно от най-съществените му свойства е, че е шило, дето в клетка не стои.

Мислех си…, дали пък, ако вместо да се взима на първо място числеността на коментарите (което е изключително лесно манипулируемо число и можех да го демонстрирам, но от уважение към инициативата се спрях), не би било по-точно, победителят да се определя на базата – сбора от двата или трите, предложени от вас резултата.

Повярвайте, знам, че това ще създаде още по-голяма организация около конкурса и най-вероятно 12 участника стават неуместно много.

Както знам и че труда, шетането около обслужването на инициативата трябва да се осмисли, а това трудно ще стане безплатно.
Но какво от това!
Нека се мисли и в тази посока, ако се наложи!

Все някога ще въведем заплащането в блогуването, защото няма други измислени средства, все още, които да компенсират (изгубеното) работното време.

Все пак сме общност и без “членски внос” ми се струва, че няма да минем. А и защо да бягаме от това? Измислил го е руснакът, що да не го приложим?
Под каква форма… времето и опитът ще покажат. Дали чрез смс – и, дали чрез реклами… или нещо друго.

Инфантилно е да се мисли, че компенсирането на обслужването на някаква организация, чрез заплащане, е меркантилно начинание.
Ако няма обезпечаване на човешкия труд, било то и творчески, рано или късно инициативата ще стане по-скоро тежест, отколкото градивно начинание.
Но това си е само мое мнение, което просто споделям, като обратна връзка към инициативата.

Искам да поздравя Бисер Вълов с победата!

Да благодаря на публиката, че я има!

Да благодаря на всички други 12 партньори (конкуренти) в играта, които стимулираха достойно!
И на Елфа, че ме забърка лудетината, в това приятно начинание, което иначе щях да не забележа и подмина.

(трета си, да…явно даскалицата ти по математика ти е била симпатична…)

Аз направо ще сложа Ириса в блогрола.

Пламене, дай една класация по номера. Аз трета ли съм?

Значи скоро пак ще се срещнем на писателската арена.