Когато животът ни беше offline

 СПОМЕНИ ЗА СВЕТА ПРЕДИ ВИРТУАЛА

Имало едно време – когато нямало нито Интернет, нито Google, ни Facebook дори.

Тъмни времена били тогава и людете тънели в безграмотност (не си знаели нито PageRank-a, нито класирането в AltaVista) и се забавлявали – горките! – само офлайн.

Не само, че имали мноооого по-малко приятели, отколкото баба ти сега във Фейсбук – но и всички те били реални хора (а не ресторанти или каузи) и се виждали с тях почти всеки ден. За да си разкажат някоя забавна история, да изпият по една истинска, потна бира или просто да помълчат заедно, загледани в отиващото си зад баира слънце…

Тежък бил животът на хората в онези времена. Налагала им се да превиват гръб над истински ниви, бразди и лехи. Което си е доста по-голяма хамалогия от кликането с мишката из FarmVille фермичката ви…

А на всичкото отгоре, не можели даже да си поръчат пица или суши от GLADEN.bg и се налагало да си готвят сами. (Даже Гугъл не знае истинския вкус на яйце на вестник, картофи, заровени в жарава или саморъчно изпечен шиш на лагерния огън…).

Животът в онези далечни времена всъщност бил толкова примитивен, че на хората им се налагало да правят реален секс – а не през Skype или в някой чат. Естествено, това било съпътствано от цял куп проблеми – не само венерически болести, бяло течение и странни обриви, но дори понякога и бебета! А сигурно се досещате, че по онова време дори не съществували и форумите на BG-мамите и на жените им се налагало да се учат на нещата от живота от майките и бабите си. А в крайни случаи – дори от свекървите си.

Толкова изостанали били хората тогава, че се запознавали не в специализираните сайтове за запознанства (нямали, горките, нито Сладур.ком, нито Sibir.bg), а на реални забави (офлайн партита), купони и дори на кино. Естествено и киното им било примитивно – нито било High Definition, да не говорим пък за 3D! Само в столицата тогава имало над 20 киносалона – и нито един мол! Ужас…

Най-онеправдани обаче били децата. Нито една от играчките им нямала вграден Wi-Fi, нито собствен фен сайт, нито даже канал в Youtube, откъдето можеш да научиш как се преминава в следващото ниво…

И бедничките дечица трябвало да си играят със супер-примитивни джаджи, като ластик, топка, тротинетка или хвърчило

А когато тръгвали на училище – нямало сайтове с готови домашни, теми и реферати. И всичко това трябвало да пишат сами, но това не било най-страшното! Тъй като по онова време Мрежата била достъпна само за военните – или пък въобще не съществувала – всеки, който искал да намери някаква информация трябвало да излиза от дома си (независимо дали навън е адска жега или кучешки студ) и да ходи в някакви си библиотеки и да се рови там с часове…

По спомени на очевидци, библиотеките били прашни помещения, в които информацията не само била подредена в ужасно неудобен за сърчване вид, но и целият им обем данни рядко надхвърлял това, което днес се събира и на най-евтината 2GB-това флашка

Накратко – хората тогава живеели в ужасни мъки и животът им бил тежък, изнурителен и толкова безрадостен.

Но после Интернет навлязъл в живота ни – а животът ни пък преминал почти изцяло във виртуалното пространство!

И само понякога… в сънищата на по-възрастните хора, които още помнели времето преди Мрежата… се промъквали откъслечни спомени за мириса на зелена трева… и вкуса на намазана с домашна лютеница филия…

httpv://www.youtube.com/watch?v=PEjaDqokrrQ

снимка: Блог Стара София

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

33 коментара за “Когато животът ни беше offline”

  1. Божо каза:

    Нещо не изпитвам никаква носталгия към ония времена.
    Нито пък с нещо ме влече към тях.

  2. adin каза:

    Обичах да ходя в библиотеката. И мириса на прашни книги обичах. Сега наистина всичко е на един клик разстояние, но като се замисля ми липсват толкова много неща.
    Оххх, това дали не е признак на одъртяване като започнеш да си спомняш за миналото. Не се чувствам още стара 🙂 и не смятам да го правя в близките 50-100 години :))))

    • …пък и имаше такива привлекателни библиотекарки! 😉

      А Гугъл е студено-безполов…

    • Lin Vesel каза:

      Явно сме случвали на различни библиотекарки. Моите спомени са все за навъсени лелички на около 50.

      А в библиотеката ми беше ужасно досадно да ровя из ония безкрайни чекмедженца с картончета и накрая да ми отговорят, че или книгата я няма или, че трябва да чакам минимум 1 час за да ми я донесат от „архива“ помещаващ се в друга сграда

  3. Gloxy-Floxy каза:

    🙂 Аплодисменти!

  4. Васко каза:

    Дааа, така беше. Чудно е, как би се чувствал днешния юзър ако се върне в ония времена. Сигурно – без очи, без приятели, без акъл, без музика, без филми, без забавления, без информация, без секс, без да може да удари два лафа с някой, защото сега думите на изразяване са други, без телевизия, без …

  5. presly каза:

    Някой беше написал из блоговете, че който нямал достъп до съвремените технолигии се превръщал в новия вид роб. Въобще не съм съгласна, точно обратното е. Който ги възприема като цялото, а не само като допълнение към цялото и истинското е роб. 😉

  6. Hristina каза:

    Прекрасно написано! Малко ме натъжи обаче… и аз не знам защо. Замислих се, че съм на 25 години и май не помня друго време, освен това на Мрежата…

  7. Lin Vesel каза:

    …. вкусът на истинската боза, от голямата зелена двулитрова бутилка с алуминиева капачка, която вкисваше на втория ден ако не я изпиеш 🙂

    …. играта на кент-купе до полунощ под светлната на уличната лампа пред къщата на баба….

    … и лимонадата на прах…

    … и какъв майсторлък беше да си направиш яйце на вестник, че хем яйцето да се изпече, хем вестника да не прегори от силната печка на дърва… и удоволствието след това да го изгребеш с малка лъжичка от вестника остъргвайки и последните трохички белтък….

    Ех, размечтах се 🙂

    • И Швепс – с вкус на тиква! 😉

      • Lin Vesel каза:

        Швепс, шаба дуба даа, швепс, ааа… (спомних си една песничка)

        Честно казано нямам спомен за швепс с вкус на тиква, но ми изплува вида на бутилките със сайдер, както и спомена за пазарската „чанта“ т.е. метална касетка с дръжки, която събираше 12 малки бутилки безалкохолно

  8. Lulu каза:

    Успокоих се, че не само аз от време на време се сещам за периода преди нета:)
    Не съм сигруна, че всичко от онова време ми липсва, но имаше някои много ценни моменти. Милинки, боза (ама истинска, не с подсладител и стар хляб), ябълков сок в бирена бутилка, игра на двора до късно през нощта и обикаляне с колело из квартала.
    За ходенето в библиотеката не мога да кажа, че страдам особено и определено се възползвам от удобствата на гугъл за търсене на информация. Все пак никакъв таблет не може да замени истинската книга и усещането да си лежиш с нещо интересно за четене и чаша топъл чай до теб:)

  9. Ana Kutuzova каза:

    Добре сте окарикатурили нета,но май трябва да се вмъкне някакво заключение,с което да стане ясно за ироничното представяне на интернет мрежата,иначе след 10 год.ако го прочете това едно дете,ще си мисли че животът преди наистина е бил по-лош от сега.

  10. JDeel каза:

    Чудя се, дали ще измислим по някое време да имаме онлайн бебета? 😀

    • Ana Kutuzova каза:

      Има игра Симс-измислено е вече 🙂 Всеки може да си създаде героя си по свой образ и накрая,когато ти се роди бебето,ще знаеш как ще изглежда в зависимост и от партньора ти 🙂 Другия вариант за тези които все пак искат истинско бебе…да пращат „материала“ по пощата :)))

  11. XYZ каза:

    Всяко нещо си има времето – едно изчезва, идва друго. Няма нищо необичайно в това, стига промяната да е естествена, а не изсилена заради нетърпение, мераци или мании.

    Дъщеря ми (на 22) примира от удоволствие да стои на чардака на селската къща до късно вечер и да си приказва с приятелките си, които са пристигнали при бабите и прабабите си в съседните къщи. И то не просто от близките градове (както когато бяха малки), а вече от хиляди километри. И си похапват бабини бухти и курабийки, и пият бабино кафе с леблебия, и ръфат току-що откъснати от градината круши и праскови. Разбира се, тези срещи са предварително уговорени през Скайп, самолетните билети са купени онлайн, а снимките от смартфоните им моментално се качват във Фейсбук. И това е абсолютно нормално.

    Същевременно аз (на 56) съм онлайн поне по 8-10 часа всеки божи ден – едно че работата ми го изисква, и второ, от доста години Интернет ми е основен източник на информация и комуникационно средство. Не за друго, а просто защото така ми е най-ефективно. До библиотека през последното десетилетие съм ходил само 2 пъти: единия – да потърся нещо из стари броеве на местен вестник, и втория – да взема точно определена книга, която ме интересуваше в хартиения си вариант. Иначе съм почти изцяло на безхартиен офис: последния пакет листи за принтера го купих преди 3 години и още не съм изразходвал и половината. Бравичката на пощенската ми кутия е повредена от миналата година, но така и не се наканвам да я оправя: няма за какво, в нея намирам основно каталози и рекламни листовки. Но пък не е мръднала традицията с приятели отвреме-навреме да се съберем в някое капанче, да изпием по бира или каничка вино и да изядем по една чорба. Както и редовното ходене за риба всяка последна събота и неделя от месеца (това е още от студентските години).

    Та така… Миналото и настоящето не са отрицание едно на друго; новите технологии не са нашественици, дошли да изкоренят старите с груба сила; новите усещания, вкусове и предпочитания не са непременно рушене на ценности и отстъпление пред комерсиалното и консуматорското. Просто старото преминава в новото – плавно и съвсем логично. Няма конфликт между двете, конфликтите си ги измисляме ние.

    • V каза:

      Най – правилното написано нещо, от всички коментари.

    • Графът каза:

      Конфликт между двете няма, а и не виждам специално да си измисляме – въпросът е на лично сравнение. А личното харесване почти винаги е свързано с живота през детството.
      Виж, ако погледнем не в ограничен период от 2-3 поколения нещата се променят съществено. Но това е дълга, предълга тема.
      Интересно ми е – за какво използваме днес спестените усилия за намиране на информация в библиотеката, например?
      За яснота: аз прекарвам повече от 10 часа всекидневно пред компютъра и ми е трудно да си представя промяна. Но носталгията по босите крака в топлия прахоляк на улицата е направо осезаема… 🙂

  12. NikfromCA каза:

    Да, просто да се учуди човек колко бързо минава времето! Напълно прав е Айнщайн за относителноста на времето. Сякаш вчера беше времето когато четяхме научно-фантастични романи в които хората си говориха с преносими телефони и ни изглеждаше пълна фантастика… по това време бяхме чакали 8 години … и още не бяха ни пркарали телефон в къщи! А “ одисеята в 2001 година“ на Бредбъри? Виждаше ми се далечно бъдеще… а вече е далечно минало! Аз лично не съжалявам за нищо… това е живота… всички вървин напред, само от време на време нкой друг познат или приятел „остава“ някъде по пътя под два кубика земя. Това с което не мога да се примеря обаче , е как ние в нашата страна „умеем“ бързо да забравим и покирием в прах миналото си, а хората тук в Америка винаги го държат идеално „излъскано“ и „почистено“ и умело го съчетават с новите технологии. Вчера вечерта гледах нещо подобно с голямо недоумени / за кой ли път / в една от големите книжарници тук. Семейство което беше дошло вкупон с … четирете си деца / на възраст от 5-6 до към 12-15 години търчаха между щандовете с книги, всеки беше зграбил по една -две, а най-малките бяха награбили по 3-4 каледндара за новата 2011 година… с котки, с кучета , с цветенца…. и какво ли не… просто всичко им харесвше и неможеха да си изберат. В същото време най-голямото момиченце направи снимка на един календар с телефона си и го изпрати на своя приятелка за да …. го „види“ !!! Да оставим на страна , че когато си тръгнаха сметката надхвърли стотина долара… за „оживели“ / споредн някои хора в България / книги !!!
    И това си е най-нормална „гледка“ в тукашните книжарници, а и същото може да се види и в библиотекит! И учудващо… всичко това „работи“ и то много добре, на фона на старите дървенни къщи / които никой не разрушава за да издигне 5-6 етажни кооперации / , а само ги ремонтират и се гордеят , че … „моята къща е на 80 години“ !

  13. Bilyana каза:

    Браво! Много ми хареса статията! Все повече ставаме виртуални и се отдалечаваме от простите човешки неща, което е ужасно.

  14. Майсторски изпипана статия, да му бръкне така дълбоко на онлайн човека. И аз забравих играта на въже, миженица( да така и казвахме с моите приятели) Но поне аз поживях малко без мрежа, да опитам какво е. Тези след мен нямат уважение към по-големите, пък каму ли някаква офлайн култура.

  15. Методи Божилов каза:

    Няма връщане назад,всичко е естествено продължение (предполагам ;))
    Всъщност има но не ми се мисли за начина,по който може да се случи.

  16. Иво каза:

    Защо лъжеш децата? Още малко ще кажеш, че е имало дракони змейове, както и, че е имало фотоапарати с лента. Уви, има ги само в приказките 🙂

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes