Отвертка по балкански

 МИЛА РОДНА КАРТИНКА

балканска отверткаСнимка във Фейса. Мой приятел я е публикувал. На снимката: кола, паркирана на детска площадка, на педя от люлките. Както се казва, мила родна картинка…

Под снимката – дискусия. За идиотите, дето паркират като селяндури. И аз не ги обичам. Меко казано…

Повечето от коментиращите също ги познавам. Някои от тях даже са ми приятели…

Някаква непозната жена се хвали, че като й причернее от такива – хваща една отвертка и им надира колите. Настръхвам. Но другите я аплодират…

Дискусията завива в посока как най-ефективно да се надере чуждата движима собственост. Освен отвертка се ползвало и пирон, но най-добре било с монета от 1 лев.

Моя приятелка признава, че наскоро ползвала за целта чадъра си – с остър метален връх.

Към иновативните методи на гражданско правосъдие срещу селяндурите са добавени още пръскане с преобразовател на ръжда и мятане на бурканче лютеница върху покрива на колата.

Питам се, дали тази виртуална седянка щеше да ми е симпатична – ако нямах кола?! Не съм много сигурен…

После се питам кое ни направи толкова злобни – безсилието или отчаянието? И дали това е най-важното…

Сещам се и за една баба от квартала. На външен вид много възпитана и културна жена, разхождаше вечер едно много симпатично хъски, за което вече съм писал тук преди.

Докато един ден и разлепиха снимката по всички дървета и стълбове и тя от тогава не си е показвала носа навън.

Оказа се, че достолепната баба тайничко и злобничко драскала с ключ вратите на паркираните автомобили. На пръв поглед – без причина. Нормално паркирани коли, не някакви нарушители на писаните или неписаните правила…

Десетки собственици бяха пропищели и от месеци се чудеха кой е злосторника. Явно са направили нещо като хайка. И бяха хванали баба в крачка…

След като й разлепиха снимката като на бандит от Дивия Запад, бабата повече не се появи публично.

Но аз дълго време си мислих за причината за нейната злоба.

И днес – като гледах отстрани милата онлайн дискусия – пак се замислих за проявите на криворазбрания балкански Робин Худ.

Нямам отговор. Нямам и рецепта.

Не оправдавам никого. Нито соча с пръст…

Само си мисля за „белите“ държави. Тия, на които искаме да приличаме…

Дали там ще издраскат с отвертка неправилно паркираната кола – или ще застанат очи в очи с проблема. По някакъв си там, „европейски“, начин…

Ние сме си балканци. И правосъдието ни е балканско. И отвертките…

А после се замислих дали самият аз бих постъпил „по европейски“ – ако случайно хвана някого да драска така по моя нов автомобил.

Съмнявам се…

(И ми стана едно такова – никакво…)

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Най-четените днес:

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes