Песента се стелеше бавно и протяжено, като цигарен дим в стая със затворени прозорци:
“Изпей ми една любовна песен
когато сенките започнат да нарастват
и вече няма да съм тъжен и самотен!”
Дрезгавият глас на Крис Риа проникна във вените му като глътка качествен алкохол. И също като добро уиски го отпусна и стопли едновременно.
Обичаше я. Не винаги го разбираше и често го забравяше. Но любовта не може да бъде разбрана докрай. Нито да бъде забравена завинаги…
“Защото ако ми изпееш една любовна песен,
винаги бих намерил отнякъде една усмивка,
която да стопли студеното ми сърце
поне за малко”
Обичаше я. Въпреки стотиците пъти, когато взаимно се бяха наранявали. Въпреки незарастналите рани и старите белези. Или старите любови…
“Любовните песни не са ми непознати.
Имал съм своите добри моменти
и съм бил късметлия.
Поне в очите на другите”
Беше обичал и други. Някога, някъде…
Но другите само бяха преминали през живота му, оставяйки светла диря или дълбоки белези. А тя беше останала. И така се превърна в живота му. В най-хубавото, което някога му се беше случвало…
“И затова изпей ми една любовна песен!
Още една – преди да поема пътя си.
И няма да съм тъжен и самотен,
няма да съм тъжен и самотен
нивга веч!”
Обичаше я още по-силно – сега, когато му предстоеше дълго пътуване. Страшно пътуване – в тъмното, в неизвестното, там където една погрешна стъпка можеше да бъде и последна.
Но дълбоко в сърцето си знаеше, че Любовта ще му сочи пътя – като малка светлинка някъде в далечината.
И че ще се завърне отново.
При нея.
Защото я обичаше.
И не можеше без нейната любовна песен…
.
Още по темата:
Tags: BLOG CHALLENGE, любов, песен, щастие
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Plamene dobro e, mnogo dori, bravo. Do dovechera
))
То и аз съм много добър – много дори.
Ама само от време на време…
Много нежно,силно ,трогателно! Като танц на две изкуства-песен и поезия в нежен синхрон! Нещо,което да прочетеш отново и отново и да намериш и частичка от себе си и малко тъга и усмивка и надежда…. Запомнила съм от теб ,че човек трябва да се учи от най-добрите-това е което ни даваш възможност да правим когато ти гостуваме тук
С моите камъни…
….право в десятката
Много красиво и мило е това. И искрено
И ти си много…Мила!
Успех, успех, успех!
Благодаря…но все пак да припомня правилата: брои се само по 1 коментар от един и същ автор.
Няма смисъл да хитруваме…
Но наистина ти благодаря!
Моят личен поздрав за текста ти и искрената му интимност, която ме накара да притихна!
Простичко
Дъждът вали банално, но красиво.
Небето ще поплаче и ще спре,
а аз с чадъра крача мълчаливо
към твоят бряг, към твоето море.
И знам, не ни е нужен превод,
и думите са просто пипала,
за да обичаш ти е нужна смелост,
а за да крачиш – просто ходила.
(Най -трудно правим простите неща!)
Аз
Поздрави!
Притихнах…
знам я тази песен … наскоро я слушах… а, познавам и някой, който я изпълнява още по-чувствено…
Мисля, че се досетих кой е
. Поздрави и успех и от мен!
Много романтично!
Хубаво! Нежно и мелодично!
Успя да ми “бръкнеш” в душата….за пореден път!
Заприлича ми на посланието, което написа за жена си по 8 март. Умееш го това! Пожелавам ти успех!
Вълшебно е! Едно невероятно преживяване! Желая много успехи на теб и прекрасната ти половинка, както и на многознайния Пепо!
И на мен много ми хареса!
Толкова е дълбоко и затрогващо, че човек смята исказаните думи да важат и за неговия свят.Благодая на автора-много е чувствителен и талантлив.Бърди все така бодър по дух и нежен по възприятия ,Пламене!
Силно… и нежно! Прекрасно !
Дълбоко и затрогващо. Браво, Пламене!
Печелиш и моите поздравления! Това е добре написан и емоционален текст.
Аз едно не разбирам – защо казват, че романтиката била присъща само на жените?
Браво и хайде успех този път!
/кой го създаде този конкурс с тези правила…:)))/
Винаги си бил на върха на духовното , а там е пътят!?! Сега ми се струва,
че си един пръст над него и нека винаги да бъдеш !?!
Как може да се коментира тази песен на душата…
След прочита, мисълта ми спря, сякаш се прекланяше на изповедта…
Понякога мълчанието е по-силно и говори повече от всякакви хвалебствия.
Пиша, защото искам да те подкрепя…и тук!
Лошо правиш да знаеш
Знаеш ли колко е трудно да коментираш толкова затрогващ текст. Аз не мога да намеря думи.
“Не мога” не е достатъчна причина да не опитам. А ти си от моята зодия…
Прав си
не е “не мога”, по-скоро е “не искам”. Знаеш, че не обичам да коментирам и го правя много рядко (само за твоя блог правя изключение).
любовта озарява и най-тъмните пътища
“Защото ако ми изпееш една любовна песен,
винаги бих намерил отнякъде една усмивка,
която да стопли студеното ми сърце
поне за малко”
Пламене, много ми хареса! Дълбоко и трогателно.
Благодаря!
Прекрасно е!Любовта и ще му вдъхва енергия през трудния път
Eто аз коя песен пуснах: http://www.vbox7.com/play:09c63ba2